Решение № 15455 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15455 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110109011 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция" по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Етажна собственост с адрес: гр. София, бул.

„Кнагиня Мария Луиза“ 67, вх. Б, чрез управителя – А. Иванов Ненчев, с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 1 6 8 6 , 4 9 евро - главница, представляваща стойността, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца поради спестяване на разходи за топлинна енергия в размер, съответстващ на исковата стойност за периода от м. 05.2023 г. до м.

04.2025 г., сумата в размер на 434,14 евро – мораторна лихва, текла върху главницата за периода от 01.07.2023 г. до 06.02.2026 г., сумата от 26,48 евро – главница за дялово разпределение, с която ответникът неоснователно се обогатил, спестявайки си този разход за периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2025 г., както и сумата от 6,06 евро – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 06.02.2026 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в РС - Монтана (11.02.2026 г.) до окончателното плащане на вземанията, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 371/2026 г. по описа на РС – Монтана.

Ищецът твърди, че ответникът не е бил клиент на топлинна енергия за стопански нужди на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна 1 енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м. 05.2023 г. до м. 08.2025 г., като ответникът използвал същата за процесния период и в този смисъл се е обогатил неоснователно със стойността на енергията, за която не е заплатил съответната сума, която се дължи. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период – и двете представляващи стойности, с които ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно с обезщетения за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора си ответникът Етажна собственост (ЕС) с адрес: гр. София, бул. „Кнагиня Мария Луиза“ 67, вх. Б чрез управителя – А. Иванов Ненчев сочи, че исковете са недопустими поради следното. Претенцията касае дължими суми спрямо всички собственици на имоти в сградата на процесния адрес, а не към етажната собственост като общо събирателно. В тази връзка счита, че ЕС не е легитимирана да отговаря за исковите суми. На следващо място намира исковете за неоснователни и поради това, че портиерското помещение не фигурира в нито един от различните входове на процесния блок по представените от ищеца протоколи във връзка със сключения през 2002 г. договор. Уточнява, че не става ясно от доказателствата процесното портиерско жилище да е описано – в това число евентуално колко отоплителни тела има в него, колко измервателни уреди и прочие. Това е и логично според ответника, с оглед естеството на самото помещение. Отделно счита, че искът по чл. 59 от ЗЗД е изначално неоснователен поради това, че липсват елементите от фактическия му състав. Обръща внимание, че договорът от 1999 г. не е релевантен, той не действа понастоящем и касае отминал период от време.

Моли исковете да бъдат отхвърлени поради тяхната неоснователност.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца „Далсия Елвеко“ ЕООД не взема отношение по същество на спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство.

В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 206/11.02.2026 г. по ч. гр. д. № 371/2026 г. по описа на РС-Монтана.

Последната е връчена на длъжника редовно.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София (на л. 9 – 20 от делото).

2

От приложените по делото три броя протоколи от 26.07.2002 г. за проведено Общо събрание на етажната собственост с адрес: гр. София, бул.

„Мария Луиза“ № 67, вх. А, Б и В( на л. 36-41 от делото) се установява, че същата е свикала общо събрание, за да вземе решение за ползване на услугата „топлинно счетоводство“ с „МХ Елвеко“ ООД.

По делото е приложен Договор от 2002 г., сключен между етажната собственост с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 67, вх. А, Б и В, от една страна като възложител и „МХ Елвеко“ ООД, от друга страна – като изпълнител (на л. 34-35 от делото). Видно е от договора, че етажната собственост е възложила на дружеството да осъществява топлинното счетоводство и дялово разпределение на процесните топлоснабдени имоти, находящи се в споменатата ЕС.

По делото е представен Договор от 01.07.1999 г. (на л. 30-32 от делото), сключен между Управителния съвет на жилищна кооперация, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 67, и трети лица - семейство Паункови, от който се установява, че УС е предоставил на последните портиерско жилище, намиращо се на партера във вход Б на жилищната кооперация, срещу задължението същите да извършват функциите на портиер и чистач на трите входа и двора на сградата.

По делото са приложени и два броя покани от ищеца до ответната страна, съответно от 13.12.2023 г. и от 13.06.2025 г. (на л. 44-45), видно от които последната е поканена да попълни формуляри във връзка със сключване на писмен договор за доставка на топлинна енергия, като със същите е отправено и уведомление, че на ЕС е открита партида с инсталация № 4000000747 за портиерско жилище в сграда с адрес: гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 67. От представеното по делото известие за доставяне (на л. 46) се установява, че поканата на дружеството ищец от 13.12.2023 г. е получена от ответника на 15.12.2023 г.

По делото е представено извлечение от сметки, касаещо процесния имот и период (на л. 29).

В хода на първоинстанционното производство е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът цени с пълно доверие с оглед неговата обективност, пълнота и обоснованост. Според констатациите на експерта през процесния период в абонатната станция на сградата редовно са били отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи, като дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено от третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ООД съобразно действащата нормативна уредба. Вещото лице е установило, че процесният имот представлява портиерско жилище с отопляем обем 105 куб. м., за което през периода са начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и за битово горещо водоснабдяване, а за първия отоплителен сезон – и служебно определена топлинна енергия за отопление поради неосигурен достъп за отчет на индивидуалните разпределители. След извършените изравнителни сметки вещото лице е определило стойността на действително потребената топлинна енергия за процесния период в размер на 1 679,88 евро, като е приело, че 3 начисленията са извършени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени на вниманието на първоинстанционния съдебен състав.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК :

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземанията по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство.

По възражението на ответника за недопустимост на производството, обосновано с липсата на пасивна материална легитимация:

По това възражение на ответника съдът вече се е произнесъл с определение № 22240 от 16.06.2026 г., но за правна прецизност намира за необходимо да изложи следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС по искове, предявени срещу собствениците в етажната собственост във връзка с общите части на сградата, последните се представляват пред съда от управителя (председателя на управителния съвет), избран по реда на чл. 19 ЗУЕС. Същевременно чл. 23, ал.

6 ЗУЕС предоставя възможност на всеки етажен собственик да участва лично в производството, по което управителят упражнява законовото представителство. Съпоставката на тези разпоредби с общите правила на ГПК налага извода, че чл. 23, ал. 4 ЗУЕС представлява специална процесуална уредба относно представителството на собствениците в етажната собственост в съдебни производства, свързани с общите части на сградата. В тези случаи представителната власт на управителя произтича пряко от закона и от извършения по реда на чл. 19 ЗУЕС избор, поради което не е необходимо изрично овластяване от общото събрание, нито индивидуализиране в исковата молба на всички етажни собственици като страни по делото. Надлежни субекти по материалното правоотношение са отделните етажни собственици, а управителят действа като техен законов процесуален представител, от тяхно име и за тяхна сметка.

В настоящия случай претендираните вземания произтичат от наведени доводи за неравностойно разместване на материалните блага у двете страни, т.е. наличие на неоснователно обогатяване поради спестяване на разходи от страна на ответника за заплащане на стойности за доставена топлинна енергия и услуга по дялово разпределение за портиерско жилище, представляващо обща част на сградата по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Респективно спорът е 4 свързан със задължения на етажните собственици във връзка с общите части на етажната собственост. Ето защо исковете са надлежно насочени срещу собствениците в етажната собственост, представлявани в процеса от избрания управител по реда на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, като обстоятелството, че в исковата молба ответникът е индивидуализиран като „Етажна собственост“ чрез нейния управител, не обуславя недопустимост на производството. Същото представлява единствено начин на процесуална индивидуализация на съвкупността от етажните собственици, които са носители на спорното материално правоотношение.

Изложеното съответства и на трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 328 от 02.03.2023 г. по ч. гр. д. № 442/2023 г., II г. о., ВКС, както и в Определение № 508 от 16.07.2015 г. по ч. гр. д. № 2791/2015 г., IV г. о., ВКС, в които последователно се приема, че при искове, свързани с права и задължения на етажните собственици относно общите части, управителят ги представлява по силата на закона, без да е необходимо изрично овластяване или посочване на имената на всички собственици.

По тези съображения съдът намира, че възражението за недопустимост на производството, основано на липсата на пасивна процесуална легитимация, е неоснователно, следователно исковите претенции следва да бъдат разгледани по същество.