Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 215 от 14.04.2026, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно частно гражданско дело 111/2026
Вид
Определение № 215
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
Пламен Неделчев Димитров, Десислава Георгиева Петрова, Кремена Иванова Краева

Цитирани разпоредби

  • чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Силистра, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20263400500111 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, 175074752 Седалище / адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, срещу Разпореждане № 675 от 23.02.2026 г. по ч.гр.д. № 116/2024, по описа на Районен съдТутракан, с което заповедният съд отхвърлил заявлението с вх. № 551/26.01.2026г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против К. О. Д., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Варна, 9000 ж.к. „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК, № бл. 222, вх. 4, ет. 1, ап.

81, за следните суми: 170.91 евро главница, договорна лихва от 80.45€ за периода от 01.10.2025 г. до01.01.2026 г.; лихва за забава 76.68€ за периода от 01.10.2025 г. до 01.01.2026 г. ; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 76.68 евро, дължимо от вноска № 12 с падежна дата 01,10,2025 г. до вноска № 15 с падежна дата 01,01,2026 г. в размер на 76.68€; неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 127.84 евро, дължимо от вноска № 12 с падежна дата 01,10,2025 г. до вноска № 15 с падежна дата 01,01,2026 г.; 255.65 07.03.2025 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, както и лихва за забава в размер на 20.13€ за периода от 02.11.2024 г. до 25.01.2026г.

Преди да постанови обжалвания акт, първоинстанционния съдебен състав с нарочно разпореждане указал на заявителя да поясни дали в посочения ГПР в процесния договор за потребителски кредит е включен разходът за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“; както и да представи справка за извършените погасителни плащания, независимо кои компоненти са счетоводно погасени с тях, в т.ч. цената на услугите „Фаст“ и „Флекси“, като го предупредил, че в противен случай ще откаже да издаде заповед за изпълнение.

Съобразно разпореждането заявителят подал уточняваща молба вх. № 852/06.02.2026г., в която посочил, че разходът за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е включен в ГПР по кредита.

Отделно в уточняващата молба се сочи, че от цялото задължение, уговорено съгласно процесния Договора за кредит, както е описано и в самото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, понастоящем се претендира само неплатени падежирали вземания, дължими за ясно посочени номера вноски с фиксирани падежни дати, които не са заплатени. Заявителят посочва, че по вноските с предходен номер и падежна дата 1 вземанията, по които не се претендират в настоящото производство са били предмет на друго производство, по-рано образувано и вече решено с влязъл в сила съдебен акт.

Така дадените пояснения мотивирали заповедният съд да постанови ново Разпореждане № 563 от 09.02.2026г., с което дал нови указания на заявителя в едноседмичен срок да представи влезлия в сила съдебен акт по същия договор, но за други падежирали вноски, включително инициращия другото производство документ, както и да представи справка за извършените погасителни плащания по заемната сделка (вкл. за пакетите фаст и флекси и др. разходи), независимо дали са били отчетен или не в друго съдебно производство.

С нова уточняваща молба вх. № 980/12.02.2026г. заявителят посочил, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника за новопадежиралите вноски, които не са погасени и поискал от заповедния съд да не излиза извън предмета на делото, касателно вноски и плащания по тях, които не са претендирани със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и които вече са били предмет на друго дело.

В условията на евентуалност с молбата се иска ако съдът прецени, че следва да извърши повторна преценка на извършените плащания да даде нови указания респективно и нов срок за тяхното изпълнение.

Приемайки, че заявителя не е изпълнил указанията дадени с Разпореждане № 563 от 09.02.2026г., съдът се произнесъл с атакуваното по настоящем разпореждане отхвърляйки заявлението мотивирайки се с този единствен мотив.

Жалбоподателят не е съгласен с мотивите на заповедния съд, приемайки, че точно е изпълнил дадените указания за отстраняване на нередовности в указания от съда срок поради, което неправилно заявлението му е отхвърлено само на това основание.

Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.

Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна, споделя основните мотиви на заповедния съд и препраща към тях по реда на чл. 272 от ГПК.

От уточняващата молба вх. № 852/06.02.2026г., сам заявителя е посочил, че разходът за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е включен в ГПР по кредита. Ето защо съдът приема, че при включването в ГПР на разходи, представляващи начислени такси за допълнителни услуги при усвояване на кредита включени в приложения към договора погасителен план действителният ГПР би бил различен от обективирания в договора, което би осуетило възможността на потребителя да прецени икономическите последици на кредитната услуга. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК, и се явява недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради което по него следва да се дължи само чистата му стойност

В случая, въпреки дадените от заповедния съд указания за представяне на погасителни плащания, такива не са депозирани. Ето защо, предвид невъзможността за приложимост на чл. 23 от ГПК, правилно заявлението е отхвърлено изцяло. Що се отнася до твърдението за предходно производство, касаещо същото правоотношение, доколкото въпреки дадената възможност за представяне на доказателства и като съобрази, че такива не са представени, намира, че не следва да се обсъжда понастоящем.

Воден от горното, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 675 от 23.02.2026 г. по ч.гр.д. № 116/2024, по описа на Районен съд-Тутракан, с което заповедният съд отхвърлил заявлението подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, 175074752 Седалище / адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, с вх. № 551/26.01.2026г. по описана РС – Тутракан за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против К. О. Д., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Варна, 9000 ж.к. „Владислав Варненчик“, № бл. 222, вх. 4, ет. 1, ап. 81.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3