Решение № 3322 от 02.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3322 гр. София, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110212695 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.1 и следващите от УБДХ. Образувано е въз основа на Акт за констатиране на дребно хулиганство, съставен срещу М.

С. Я..

Софийска районна прокуратура – редовно уведомена – не изпраща представител.

В днешното съдебно заседание нарушителят М. С. Я. дава обяснения, в които твърди, че е бил на процесното място да снима как се правят графити с цел участие в конкурс, че графитите са били дело на други лица, чиито имена не знае. По време на съдебните прения нарушителят оставя решението на преценката на съда, а в последната си дума същият заявява, че не чувства вина за това да е извършил хулиганство.

СЪДЪТ, след като се запозна с наличните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

Нарушителят М. С. Я. е роден на ******** в ***, българин, с българско гражданство, неженен, със ***** образование, ***********, работи като *** на самолети към фирма *** в ***, живущ в ********************, с адрес по лична карта: *****************, с ЕГН: **********.

На 01.09.2025г. около 19:45 часа В. Д., работещ на Централна жп гара, забелязал три момчета и едно момиче около 25-26 годишни да рисуват 1 графити по оградната стена на 13-ти коловоз – запад на гара София и веднага подал сигнал, като след около 10-15 минути на място се появил екип на Жандармерията и след като Д. показал на полицаите лицата, за които е подал сигнал, служители на Дирекция „Жандармерия“ се приближили на около 20 метра до въпросните лица, които като видели полицаите започнали да бягат.

Полицейските служители им дали устно разпореждане да спрат, но те не се подчинили. Трима от неустановените лица се запътили посока жп гара „Север“ по релсите, а четвъртият влязъл в храстите от ляво на релсите. На последния било разпоредено да излезе от храстите с вдигнати ръце. В този момент по отношение на лицето било използвано помощно средство тейзър, след което лицето било задържано и установено именно като М. Я.. У него били намерени вещи, които той доброволно предал, а именно : два флакона спрей, две туби с латекс, два броя мечета без дунапрен и едно мече с дунапрен (използвано), един брой бояджийска четка, два броя тиксо, един брой ръкавици и един брой маркер. С Протокол за доброволно предаване от 01.09.2025г. Я. ги предал на полицай Б. И., за което бил съставен нарочен Протокол за доброволно предаване, а за случая били снети сведения от сигналоподавателя В. Д., Ю. В. (приятелка на нарушителя), както и от самия Я.. Последният бил задържан със Заповед за задържане на лице от 01.09.2025г.

На Я. бил съставен и Протокол за предупреждение по ЗМВР от дата 02.09.2025г. Във връзка с използвания спрямо него тейзър лицето било прегледано от доктор. На 02.09.2025г. срещу Я. бил съставен Акт за констатиране на дребно хулиганство за това, че на 01.09.2025г. около 20.10 часа в гр. София, в района на Централна ж.п. гара - София между бул.

„История Славянобългарска“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“, в близост до коловоз № 13 - запад, по данни сигналиста В. А. Д. - началник гара, е рисувал графити по оградна стена на горепосочения коловоз, като в Акта за констатиране на дребно хулиганство от 02.09.2025г. е прието, че с действията си лицето М. С. Я. грубо е нарушил обществения ред и е показал явно неуважение към обществото.

Възприетата по-горе фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото Акт за констатиране на дребно хулиганство от 02.09.2025г.; Медицинско направление; Докладни записки; Фиш за спешна медицинска помощ; Протокол за доброволно предаване; Протокол за предупреждение по ЗМВР; Заповед за задържане на лице от 01.09.2025г. и 2 сведения от В. Д., Ю. В. и М. Я., а също и от обясненията на нарушителя, дадени лично и непосредствено пред СРС.

Сведенията на В. намират подкрепа в обясненията на нарушителя, като според този съдебен състав не се опровергават от приложения по делото Протокол за доброволно предаване, тъй като намерените у Я. вещи (спрей, латекс, мечета, бояджийска четка, тиксо, ръкавици и маркер) не опровергават твърдението на В. и Я. нарушителят да е заснемал дейността по рисуване на графити на процесното място. Това, че на място е имало освен нарушителя и други лица се установява не само от обясненията на Я., но и от сведенията на Д. и В., а също и от Докладните записки на полицейските служители. От тях също става ясно, че останалите лица са избягали и единственият заловен е именно нарушителят Я.. Това, обаче, автоматично не означава, че е доказано същият да е рисувал графити на процесното място. Твърденията, както на сигналоподавателя Д., така и на полицейските служители, изготвили наличните по делото Докладни записки са че „група младежи“ рисуват графити. От тези доказателства не става ясно кои точно лица са автори на въпросните графити. Освен това не става ясно и съдържанието на графитите дали с тях се възпроизвеждат графика, изображение, надпис с осмиващо, опозоряващо и нецензурно съдържание или графитите изобразяват картини, които са съвместими с обществения ред, като например българското знаме, изображения на герои от историята на България и прочие. Именно поради това съдът счита, че събраните по делото доказателства не доказват съдържанието на конкретните графити, поради което и не може да бъде направен извод дали рисуването на същите представлява непристойна проява по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че действията на Я. след появата на полицейските служители, включително и докато е бил в храстите, както и действията на полицейските служители спрямо Я. са обстоятелства, които стоят в страни от предмета на доказване по настоящото дело, поради което и не следва да бъдат коментирани от този съдебен състав, включително и касателно използваните помощни средства от служителите на МВР.

За да бъде едно деяние квалифицирано като дребно хулиганство, то следва да отговаря на критериите от чл.1, ал.3 от УБДХ, а именно да представлява „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни 3 или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята пониска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от Наказателния кодекс“. В случая не се твърди М. Я. да употребил на обществено място ругатни, псувни и неприлични изрази, нито има данни да се е държал оскърбително към други граждани, органи на властта или на обществеността, или пък да е участвал в скарване, сбиване и други подобни действия, с които да е нарушен обществения ред и спокойствие на процесното място. Такива твърдения отсъстват и от процесния Акт за констатиране на дребно хулиганство. В него е записано единствено, че Я. е рисувал графити по оградната стена на коловоз № 13 – запад. За да бъде възприето рисуването на графити върху имущество, което е държавно или общинско и е на общодостъпно място следва тези графити да имат съдържание, което да е несъвместимо с установения в обществото правопорядък и именно това съдържание да представлява употреба на неприлични изрази или оскърбително отношение към обществото. В случая, както стана дума и погоре, няма данни за съдържанието на графитите, поради което и не може с категоричност да се приеме, че с рисуването на същите по някакъв начин реално е бил нарушен обществения ред и спокойствие, които представляват обект на защита чл.1, ал.3 от УБДХ (в този смисъл е и Решение № 56/02.04.2021г. на ВКС, I-во Наказателно отделение). Гореизложеното означава, че не е доказано поведение от страна на Я., което да е съставомерно по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ. Ако всяко рисуване на графити, независимо от тяхното съдържание, се приеме за дребно хулиганство, то това означава, че изобразяване на българския трикольор също следва да се приеме за такова поведение, което се разминава с целта на закона. Идеята е да се наказва онзи деец, който явно показва несдържаността си, невъзпитаността си и грубото си отношение към установените в обществото норми на поведение. В случая в хода на производството, както и в процесния Акт за констатиране на дребно хулиганство не е изяснено съдържанието на графитите, поради което и не може да се приеме, че е реализиран съставът по чл.1, ал.3 от УБДХ. Освен това по делото не е безспорно доказано авторството, т.е. че именно Я., а не някой от останалите, присъствали на място, но избягали в последствие лица, е 4 рисувал въпросните графити. Наличието на съмнение винаги следва да се тълкува в полза на дееца. Твърденията на Я., че е искал да фотографира се потвърждават от сведенията на В. и доколкото звучат логично за участието в конкурс, следва да се кредитират от съда, поради което се налага и изводът, че не е безспорно доказано авторството на деянието.

На следващо място съдът намира за важно да отбележи и още едно обстоятелство, което от формална страна показва наличие на порок в Акта, с който е сезиран съда, а именно в Акта за констатиране на дребно хулиганство не е дадена правна квалификация на описаното с думи поведение на Я. и още нещо - използван е изразът „грубо е нарушил общественият ред и е показал явно неуважение към обществото“, който израз кореспондира с нормата на чл.325 от НК, а в чл.1, ал.3 от УБДХ изрично се посочва, че деянието „дребно хулиганство“ не представлява престъпление по чл.325 от НК. Поради това съдът счита, че има неяснота в Акта за констатиране на дребно хулиганство не само по отношение на това, че деянието няма правна квалификация, но и по отношение на словесното му описание предвид това, че едновременно се твърди Актът да е съставен за дребно хулиганство и същевременно се използва терминология, покриваща състава на чл.325 от НК. Това представлява допълнително основания към изложените по-горе съображения по същество, заради които в съвкупност съдът прецени, че в случая не следва да се налага административно наказание на Я., а на основание чл.6, ал.1, б. „в“ от УБДХ следва лицето да бъде оправдано по обвинението, повдигнато му с конкретния Акт за констатиране на дребно хулиганство, който е предмет на настоящото производство.

Водим от изложеното

СЪДЪТ

РЕШИ:

ОПРАВДАВА М. С. Я., роден на ******** в ***, българин, с българско гражданство, неженен, със ***** образование, ***********, работи като *** на самолети към фирма *** в ***, живущ в ********************, с адрес по лична карта: *****************, с ЕГН ********** за това на 01.09.2025г., около 20.10 часа в гр. София, в района на Централна ж.п. гара - София между бул. „История Славянобългарска“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“, в близост до 5 коловоз № 13 - запад, да е рисувал графити по оградната стена на коловоза и с това грубо да е нарушил обществения ред и да е показал явно неуважение към обществото, както и да е реализирал проява на „дребно хулиганство“ по смисъла на чл.1, ал.3 от УБДХ.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6