Решение № 230 от 21.02.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ V-33 21.02.2020 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V- ти въззивен състав На двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА

КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: - като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело №1948 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е висящо за втори път пред

Бургаския окръжен съд, след като с Решение №190 от 20.12.2018г. по гр.д.№237 по описа за 2018г. на ВКС е отменено решение №II-131 от 11.09.2017г. по в.гр.д.№1603 от 2016г. на Бургаския окръжен съд, както следва:

- в частта, с която е обезсилено решение №1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. на Бургаския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от Н.Д.М. против Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД, М.С.Г., Н. П.

В., М.А.Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.- П., К.Н.П., Н.С.К. и З.Г.Л.- К., за делба на 15 самостоятелни обекта-жилища, в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК и делото в тази част е било върнато на РС-Бургас за произнасяне по предявения иск за делба на цялата жилищна сграда;

- в частта, с която е обезсилено решение №1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. на Бургаския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от С.Д.М. и К.Д.М. против Н.Д.М., Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД, М.С.Г., Н. П. В., М.А.Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.- П., К.Н.П.,

Н.С.К. и З.Г.Л.- К., за делба на 15 самостоятелни обекта- жилища, в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК и делото в тази част е било върнато на РС-Бургас за произнасяне по предявения иск за делба на цялата жилищна сграда, като ВКС е върнал делото в тези му части за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

В останалата обжалвана част, с която е отменено частично решение №1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС и е допусната делба на поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 389 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, решение №II-131 от 11.09.2017г. по в.гр.д.№1603 от 2016г. на Бургаския окръжен съд не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила- така определение №454 от 9.10.2018г. по гр.д.№237/2018г. на ВКС.

Освен това, като необжалвано от страните, решение №II-131 от 11.09.2017г. по в.гр.д.№1603 от 2016г. на Бургаския окръжен съд е влязло в сила и в следните му части:

1/ в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на Н.Д.М. против решение №1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС, в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.75, ал.2 ЗН и чл.34 ЗС, вр. чл.341 и сл ГПК, предявени от С.Д.М. и К.Д.М. и производството по в.гр.д.№1603/16г. на БОС е прекратено в тази му част;

2/ в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на С.Д.М. и К.Д.М. против решение №1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС, в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.75, ал.2 ЗН и чл.34 ЗС, вр. чл.341 и сл ГПК, предявени от Н.Д.М. и производството по в.гр.д.№1603/16г. на БОС е прекратено в тази му част;

3/ в частта, с която е обезсилено решение №1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.75, ал.2 ЗН, предявен от Н.Д.М. за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от 15.09.2005г., вписан в Службата по вписванията при БРС на 16.09.2005г., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ II-1428, кв.110 с площ от 388 кв.м. ; УПИ XI-1428, кв.110 с площ от 387 кв.м.; УПИ IV-1428, кв.109 с площ от 322 кв.м. и УПИ V-1428, кв.109 с площ от 389 кв.м.;

4/ в частта, с която е обезсилено решение №1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.75, ал.2 ЗН, предявен от С.Д.М. и К.Д.М. за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от 15.09.2005г., вписан в Службата по вписванията при БРС на 16.09.2005г., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ II-1428, кв.110 с площ от 388 кв.м. ; УПИ XI-1428, кв.110 с площ от 387 кв.м.; УПИ IV-1428, кв.109 с площ от 322 кв.м. и УПИ V-1428, кв.109 с площ от 389 кв.м.;

5/ в частта, с която е отменено частично решение №1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС и е допусната делба на: а/ поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 388 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК между съсобствениците М.Л.И. и Н.Д.М., при квоти 19/22 ид.ч. за първата и 3/22 ид.ч. за втория, както и на б/ поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 386 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК съсобствениците Н.Д.Н. и Н.Д.М., при квоти 19/22 ид.ч. за първия и 3/22 ид.ч. за втория;

6/ в частта, с която е потвърдено решение

№1175 от 15.07.2016г. по гр.д.№7925 от 2013г. по описа на БРС в останалата обжалвана част- с която са отхвърлен иска за делба на поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 322 кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед №РД-18-60 от 4.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК.

Следователно, предмет на настоящото производство са жалбите на Н.Д.М., който е починал в хода на делото пред ВКС и заместен от наследника си Д.Н.М., както и на главно встъпилите страни- С.Д.М. и К.Д.М., в частта им против решението на

БРС по двата иска за делба на 15 самостоятелни обекта- жилища, в жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол.

С въззивната жалба на Д.Н.М. /наследник на въззивника Н.Д.М./, подадена от пълномощника му адв.Георги Костадинов, решението на БРС в посочената част се обжалва с оплаквания, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въведени са доводи, че съдът неправилно е отхвърлил иска за делба, приемайки, че ищецът не е съсобственик на имотите, защото праводателите му не били съсобственици. Напълно бил игнориран института на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и оповестително- защитното му действие, не били приложени императивните разпоредби на чл.114, ал.1, б. “б“ и чл.115, ал.2 ЗС, не били обсъдени доводите на ищеца в тази насока. В разрез със разпоредбата на чл.297 ГПК районният съд по недопустим начин се опитал да ревизира влязлото в сила решение № ІІІ-250/06.01.2009 г. по в.гр.д.№ 1028/2007 г. на БОС, като приел, че с него не била съобразена волята на страните по договора за доброволна делба от 15.09.2005г., защото нямало данни за представянето на този договор в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД. Във въззивната жалба са преповторени съображенията, въз основа на които Н.М., а сега наследникът му Д.М., твърди, че е съсобственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол и съответните идеални части от петнадесетте на брой самостоятелни обекти в изградената в него сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, завършена в груб строеж към 20.06.2008г. и по-конкретно, че по силата на приращението и на основание чл.92 ЗС процентното участие на съсобствениците в правото на собственост върху поземления имот преминавало и върху правото на собственост на изградените самостоятелни обекти. Понеже сградата била изградена в груб строеж към момента на извършената замяна между Н.М. от една страна и С. и К. М. от друга, но изрично не била изключена от предмета на замяната, то Н.М. се легитимирал като неин собственик. Цитира практика на ВКС, която намира относима към настоящия спор. Проследени са правните сделки, сключени между ответника Н.Д.Н. и част от останалите ответници в периода от 20.06.2008г. до 18.09.2013г., както и последващите сделките на купувачите с други лица /конституирани като страни по делото/ като е посочено, че след като Н. е бил собственик само на 50% ид.ч. от поземления имот, то тези сделки не са породили вещно-правен ефект за правото на собственост над тези 50% по отношение на имотите, с които Н. се разпоредил /апартаменти №№ 1-А; 3, 4, 5 , 6, 8, 9, 10, 11, 13/, поради което тези апартаменти следвало да бъдат допуснати до делба между него, наследниците на Д. Т. Х. /без продавачките по предварителния договор/ и крайните купувачи при посочени в жалбата квоти. По отношение на останалите апартаменти /№№2, 7, 12, 14 и 15/, за които нямало данни до предявяването на иска да са извършени разпоредителни сделки, делбата следвало да бъде допусната между него, Н.Н. и наследниците на Д. Т. Х. /без продавачките по предварителния договор/. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в тази му част и решавайки спора по същество да уважи неговия иск за делба на апартаментите в процесната сграда, при посочените в жалбата квоти.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

В проведените по настоящото дело открити съдебни заседания пълномощникът на въззивника Д.Н.М.- адв.Костадинов, заявява, че поддържа въззивната жалба. Моли производството по делото да бъде прекратено по отношение на „Алфа груп бизнес консултинг“ ЕООД, понеже дружеството било заличено. По отношение правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, в която се намират процесните апартаменти изтъква, че е налице влязло в сила решение между страните, което следва да бъде зачетено. Няма доказателствени искания.

С въззивната жалба на С.Д.М. и К.Д.М., подадена от пълномощника адв. Веселина Арабаджиева, се моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивниците-главно встъпили страни по делото, считат за неправилен извода на районния съд, че те не са собственици на имотите и на самостоятелните обекти, понеже решението по чл.19, ал.3 ЗЗД имало действие само за в бъдеще и пораждало действие само за страните по него, но не и за останалите собственици на имота. Изложени са доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение, които са идентични с изложените доводи във въззивната жалба на ищеца Н.М.- относно правното значение на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и приложението на чл.114 и чл.115, ал.2 ЗС. Поддържат доводите си за нищожност на доброволната делба между наследниците на Д. Т. Х., както и че са придобили съответни ид.ч. от правото на собственост на основание чл.92 ЗС- по приращение.

Молят въззивният съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и решавайки спора по същество да уважи иска им за делба на самостоятелните обекти- апартаменти, между лицата и при квотите, посочени в жалбата.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции. В съдебното заседание при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция процесуалният представител на въззивниците- главно встъпили страни, поддържа жалбата и доводите в нея. Не са ангажирани доказателства. В настоящото производство С. и К. М. не вземат участие- лично или чрез представител.

В законния срок са постъпили писмени отговори от ответниците Д.Г.Г. и С.А.Х., чрез пълномощника им адв.К., с които въззивната жалба на Н.М. се оспорва като неоснователна, като се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно, без да са изложени конкретни съображения. Не вземат становище по жалбата на С. и К. М.. Не вземат участие- лично или чрез пълномощник в откритите съдебни заседания пред въззивната инстанция. Не ангажират доказателства.