Решение № 11012 от 26.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11012 гр. С. 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело №0231110103703 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца Н. П. С. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание е чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 24.07.2019 г. до 29.04.2022 г. в резултат на образувано срещу ищеца наказателно производство, по което му било повдигнато обвинение по чл. 290, ал. 1 НК, приключило с оправдателна присъда №0030710/13.04.2022 г. по НОХД № 17285/2019 по описа на СРС, НО, 14 с-в, влязла в сила на 29.04.2022 г., ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 29.04.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 29.04.2022 г. до окончателното плащане на сумата.

От обстоятелствената част и от формулирания петитум на молбата, съдът констатира, че предмет на делото е предявен срещу ответника иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В конкретния случай лицето излага, че при повдигнато срещу него обвинение същото е признато за невиновно с оправдателна присъда.

Ищецът твърди, че срещу него с постановление на СРП е образувано ДП №503/2018 г. на 04 РУ – СДВР (пр.пр. № 38258/2018 г. на СРП). Сочи, че на 24.07.2019 г. му било предявено постановление за привличане на обвиняем от 20.06.2019 г. на СРП за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Било образувано н.о.х.д. № 17285/2019 г. по описа на СРС, НО, 14 с-в. Твърди, че с присъда, влязла в сила на 29.04.2022 г., бил оправдан по повдигнатото обвинение. Поддържа, че по време на наказателното производство са били накърнени честта и достойнството му, самооценката като почтен гражданин, чувствал се е унизен, бил е стресиран и напрегнат, притеснен, било му отказано да бъде издадено разрешително за закупуване на ловно оръжие, бил предал на полицията ловното си оръжие, което не могъл да получи обратно, тъй като дълго време не бил получил заверен препис от оправдателната си присъда. Сторил разноски в 1 наказателното производство за адвокат. Моли съдът да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че няма представени доказателства оправдателната присъда да е влязла в сила, относно здравословното състояние на ищеца преди наказателното производство, относно неимуществените вреди, които същият е претърпял. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно завишен.

Възразява срещу размера на исканото обезщетение за имуществени вреди. Оспорва заплащането от ищеца на адвокатско възнаграждение за наказателното производство и неговия размер. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално – за присъждане на обезщетения в по-нисък размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу Прокуратура на Република България за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение в извършването на престъпление, за което впоследствие е оправдан.

Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна – тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай – Прокуратура на Република България.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. че срещу него е водено наказателно производство, приключило с оправдаването му с влязъл в законна сила съдебен акт; 2. настъпили неимуществени и имуществени вреди за ищеца и техния размер; 3. причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и причинените на ищеца неимуществени и имуществени вреди.

С доклада по делот, неоспорен от страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: че срещу ищеца Н. П. С. с постановление на СРП е образувано ДП №503/2018 г. на 04 РУ – СДВР (пр.пр. № 38258/2018 г. на СРП); че на 24.07.2019 г. му е било предявено постановление за привличане на обвиняем от 20.06.2019 г. на СРП за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Образувано е н.о.х.д. № 17285/2019 г. по описа на СРС, НО, 14 с-в, по което е постановена оправдателна присъда по повдигнатото обвинение.

В случая от доказателствата по делото се установява, че на 30.11.2018 г. и на осн. чл. 212, ал. 1 от НПК е образувано ДП №503/2018 г. на 04 РУ – СДВР (пр.пр. № 38258/2018 г. на СРП) срещу НИ за престъпление по чл. 290 НК. С Постановление за привличане на обвиняем от 20.06.2019 г., което му е предявено на 24.07.2019 г., ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК за това, че на 25.10.2012 г. в гр. С. ул. „Д.Ц.в“ 6, пред СРС, НО, 103 с-в, като свидетел по НОХД 11414/2011 г. устно съзнателно потвърдил неистина, като заявил:

„М. не е удрял шамар на П.Т.“, като в действителност М. Д.Й. е ударил Шамар на 2

П.К.в Т.“ като на същият ден е разпит в качеството на обвиняем. Изготвена е справка за съдимост, от която е видно, че ищецът е неосъждано лице. В хода на досъдебното производство обвиняемият не е ползвал защитник. По време на досъдебното производство – на 02.10.2019 г., е извършена в 04 РУ-СДВР полицейска регистрация № 17892/02.10.2019 г., принудителна полицейска регистрация на ищеца във връзка със случая. Същата е снета със запове от 19.12.2022 г. по искане на ищеца от 15.11.2022 г.

(л. 22 по делото). На 31.10.2019 г. е внесен в СРС Обвинителен акт срешу Н. П. С., М.

Д.Й. и А.С.М., като обвинението е за престъпление по чл. 290 НК. Въз основа на него е образувано НАХД № 17285/2019 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, по което са проведени 13 открити съдебни заседания. На 13.04.2022 г. с присъда № 20030710/13.04.2022 г. ищецът Н. П. С. е признат за невиновен и оправда по повдигнатото престъпление по чл. 290 НК. Присъдата е влязла в законна сила на 29.04.2022 г.

Винаги, щом има влязъл в сила оправдателен съдебен акт /присъда или решение/, обвинението в престъпление се явява неоснователно /незаконно/.

Следователно осъществен е първият елемент от сложния фактически състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетелката В. Д. С.а – съпруга на ищеца, която разказва следното: Знае за наказателното производство срещу мужа й, което било за неща, който са му се случили докатото бил ученик. През времето докато траел били накърнени честа и достойнството му като мъж баща и съпруг. По време на делото му било отказно разрешение за закупуване на ловно оръжие, както и трябвало да предаде това което е у него. Взели му пушката, която била със сантиментална стойност, тъй като била на дядото на свидетелката. Пушката стояла години в КОС, върнали му я чак 7-8 месеца след края на делото. Съпригът и бил ловджия и случката с пушката много го напрегнала. Не можел да практикува хобито си за успокоение през почивните дни.

Ловната дружинка го отписала, през времето в което нямал оръжие, цялата компания спряла да му звънни. Съпругът и бил много изнервен, тъй като се касаело за случка, станала много преди да се запозная със свидетелката. Разказва, че изпитал голям срам, тъй като се наложило по наказаталното дело да разпитат като свидетели учителки, които са му преподавали. Останал без работа през февруари, миналата година. Искал да кандидатства за работа, но се изисквало чисто съдебно минало, лицето да не е осъждано и се отказал.

Независимо от близките роднински отношения с ищеца съдът кредитира изцяло показанията на свид. Димитрова, тъй като са неопровергани от други доказателства по делото, представляват добросъвестен разказ за обстоятелствата, които са станали нейно достояние, а и защото е житейски правдоподобно съпругата на обвиняемия да има преки и непосредствени впечатления относно отражението на повдигнатото обвинение и провежданото наказателно производство върху емоционалното му състояние, социалните му контакти и трудовата му дейност.

Отделно от горното за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., ІV Г. О. на ВКС: „Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване и трудовата му сфера. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства“. Повдигането на обвинение в извършване на престъпление, внасянето на обвинителен акт в съда, цялото наказателно производство, нормално влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното, какъвто именно е настоящият случай.

Относими към въпроса за претърпените от ищеца неимуществени вреди в 3 резултат на незаконното обвинение са и писмените доказателства за извършена негова полицейска регистрация във връзка с процесното наказателно производство, защото съдебната практика приема, че тези вреди следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото от Прокуратурата на Република България обезщетение за неимуществени вреди /в този смисъл е например Решение №01/22.07.2016 г. по гр. д.

№ 1190/2016 г. на ВКС, IV ГО/. Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската регистрация се снема, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено, приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, както и когато лицето е починало /чл. 68, ал. 6 ЗМВР/. Тази уредба на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от Прокуратурата наказателно преследване за извършено престъпление.