Решение № 237 от 11.11.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. ЛЕВСКИ, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20244410100461 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. чл. 22, вр. чл.23 ЗПК, както и установителен иск в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 1, ал.3 на правно основание чл.

10а, ал.2 ЗПК; на клаузата на чл. 3, ал.1, т.8 в противоречие с чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК; на клаузата на чл. 3, ал.1, т.5, вр. чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, на клауза на чл. 5, ал.2, вр. чл. 5, ал.1, вр. чл. 21, ал.1 ЗПК и на клауза на чл. 9, ал.4, ал.5 и ал.6 за неустойка вр. чл. 21, ал.1 ЗПК.

В РС – Левски е постъпила искова молба от А. К. Х., ЕГН**********, с адрес: гр. ***, чрез адв. Б. Г. Й., САК, срещу: "***" АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изп. директор С.П.П.

Твърди се в исковата молба, че на 05.08.2023г. А. К. Х., ЕГН ********** сключил с „***" АД, ЕИК ***, Договор за паричен заем Premium 14 plus № 5949739 - 05.08.2023, като съгласно чл. 2, ал. 1 от него страните се съгласили да се рефининасира текущият заем на заемателя, като същият е пожелал да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем с КИД 5886324/30.12.2022 г., който към датата на подписване на втория договор от 05.08.2023 г. бил в размер на 2 164.74 лв.

Посочва се, че съгласно чл.1, ал.2 от договора за паричен заем, заемателят избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем.

В чл.1, ал.З от процесния договор било посочено, че за извършената от 1 кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за паричен заем, заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1 863.81 лева. В чл. 3, ал.

1 от договора за паричен заем, заемодателят се задължавал да предаде 3 050.00 лева, при посочените условия. При изчисление на ГПР било взето предвид, че договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, като съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор. В чл.5, ал. 1 заемателят се задължавал в тридневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя едно от изброените обезпечения на задълженията му по договора.

Предвидено било в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 1242.54 лева, като тя се разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски.

Предвидено било при забава на плащане на задълженията, да дължи законна лихва върху дължимата сума за всеки ден на забава; според ал.4 в случай на предсрочна изискуемост, заемателят да предостави на заемодателя съгласие на директен дебит, заемателя дължи 30 лева неустойка за неизпълнение на това договорно задължение. Според ал. 5 в случай, че заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120 - дневния период на забава да предостави на заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, издадени от НАП и от Общината, от които следвало да е видно, че заемателят няма задължения към държавата. В случай, че заемателят не предоставел изисканите документи, или от тях било видно, че заемателят има задължения към държавата, то той дължал на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължения в размер на 50 лева.

Цитирана е ал. 6 в случай на допусната първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 календарни дни, заемателят се задължава в срок до изтичане на 179 - дневния период за забава да предостави на заемодателя справка за образувани изпълнителни. В случай на непредоставяне, или има заведени изпълнителни дела, той дължал на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 лева. Навеждат се доводи за нищожност на целия договор за паричен заем Premium 14 plus № 5949739 - 05.08.2023: разписано било в чл.22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал.1 от т. 7 до т. 12 т.

20, както ал. 2 и чл. 12, ал.1, от т.7 до т.9 на ЗПК, договорът за потребителски кредит е нищожен., пир подробни съображения. Посочено е в исковата молба, че в конкретния случай в договора за паричен заем Premium 14 plus № 5949739 -05.09.2023 г., не било спазено изискването на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК. Според разписаното в чл.19, ал.1 от ЗПК, годишния процент на разходите изразявал 2 общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като ГПР от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислявал по специална формула, и спазването му давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора, или следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според ищеца е налице нарушение, тъй като в договора кредиторът единствено е посочил като абсолютна стойност на фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32 % и годишен процент на разходите в размер на - 50.02%, но липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита; липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР в размер на 50.02 %, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, можел да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 40.32% и при това положение, не ставало ясно как е формиран ГПР в размер на 50.02 %. Твърди се, че към ГПР не е включена неустойката в общ размер на 1 242.54 лева, която е разсрочена и добавена към всеки месец към месечната сума за плащане. Навежда подробни съображения по отношение вземането за неустойка. В индивидуалния договор с ищеца, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Касаело се до еднотипни договори за периодичен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължението на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Според ищеца замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя,според чл.16 от ЗПК била тя да бъде извършена преди сключването на договора. Неустойка за неизпълнение на задължението, което не е свързано пряко с претърпени вреди била типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции, и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване на кредиторът.

Позовава се на т.З от Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009г. на ВКС. По посочения начин се заобикалял законът - чл. 33, ал.1 от ЗПК. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди.

Навеждат сe доводи за нищожност на отделни клаузи от договор за паричен заем Premium 14 plus № 5949739 - 05.08.2023г. - евентуални искове.

1)

Нищожна клауза на чл.1, ал. 3 от договора за паричен заем за плащане на такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката. Посочва се, че таксата „за експресно разглеждане на документи" само по себе си е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с 3 усвояване и управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита следователно е нищожна и не се дължи.

2) нищожна клауза на чл.з, ал. 1, т.8 с определения ГПР в размер на 50.02 %. Съображение 19 и 43 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.: възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание на фактите, след като получат адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

Твърди се, че договореният ГПР е в размер на 50.02%, но счита, че действителният ГПР е над посочения. Прави искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза.

3)Нищожна клауза на чл.3, ал. 1, т.5 от договора с определен фиксиран лихвен процент на 40.32 %. Счита, че фиксирания годишен лихвен процент (възнаградителна лихва) в размер на 40.32% противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна.

Позовава се на съдебна практика ВКС, според която противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити (такъв какъвто е настоящия), а за обезпечени кредити -двукратния размер на законната лихва.

4)Нищожна клауза на чл. 5, ал. 2 във връзка с не предоставяне по чл. 5, ал.1 от договор на обезпечение, за неустойка в размер на 1 242.54 лева за неизпълнение на задължението на длъжника за предоставяне на банкова гаранция или на поръчител като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва по договора, пир подробни съображения.

5) Нищожни клаузи в чл.9, ал.4; ал.5 и ал.6 от договора за неустойки, в размер на 30, 50 и 50 лева, с оглед единствената цел, за която са уговорени, излизат извън присъщата им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Искането е съдът да прогласи по главния иск нищожността на целия договор за паричен заем Premium 14 plus № 5949739 - 05.08.2023 г., сключен от „***" АД на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.10,ал.1, чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК, поради противоречие със закона.

При условията на евентуалност ако не прогласи по главния иск целия договор за паричен заем за нищожен, то да прогласи за нищожни следните клаузи от Договор за заем Premium 14 plus № 5949739 - 05.08.2023 г.:

- Нищожност на клаузата на чл.1, ал.З за плащане на такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за паричен заем в размер на 1863.81 лева, на правно основание на чл10а, ал.2 от ЗПК;

- Нищожност на клауза на чл. 3, ал.1, т.8 при договорен ГПР в размер на 50.02 %, която противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като и 4 не отговаря на реалния размер на ГПР, който е много повече от определения му размер по чл.19,ал.4 от ЗПК и е нищожна на правно основание на чл.26, ал.

1 от ЗЗД;

- Нищожност на клауза на чл. 3, ал.1, т.5 от договора с определен фиксиран лихвен процент 40.32 % във вр. с чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД;

- Нищожност на клауза на чл.5, ал.2 във връзка с непредоставяне по чл.5, ал.1 от договора на обезпечение, за неустойка в размер на 1242.54 лева, на правно основание чл.21, ал.1 от ЗПК.

- Нищожност на клаузи в чл.9, ал.4; ал.5 и ал.6 за неустойки в размер на:

30; 50 и 50 лева, на правно основание на чл.21, ал.1 от ЗПК и във връзка с чл.ЗЗ, ал. 1 от ЗПК.

Направени са доказателствени искания.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.

Ответникът оспорва изцяло предявените А. К. Х., в условията на евентуалност, обективно съединени искове - по основание и размер, и моля да оставите исковата молба без уважение като неоснователна и недоказана.

Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на процесните искове, доколкото по процесния договор не били начислявани такса експресно разглеждано и неустойка и тези разпоредби не са произвели действие, прилага справка. Навежда подробни съображения. Позовава се на т.