Решение № 123 от 11.03.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Ямбол, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330100543 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Т. И. И. от гр.Я, чрез Б. Й., срещу "Фератум Б" ЕООД, в която се твърди, между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.08.2024 г. Кредиторът "Фератум Б" ЕООД се е задължил да предостави кредит в размер на 5000 лв. Уговорен е ГЛП 23,33 % при срок на кредита от 18 месеца- или общо възнаградителна лихва от 1750лв.. Годишният процент на разходите /ГПР/ е отразен като 49,66%. Същият е неясно определен, тъй като не е посочено, какви разходи са включени в него освен уговорената възнаградителна лихва от 23,33 %. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това длъжникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство на осн. т. 5 от Договора, с окято е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Multitude Bank" (Фератум Банк (М.)), който договор е недействителен поради недействителност на обезпечения договор за кредит. В ГПР не е включена такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) от 5300 лв., в нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и при заобикаляне на чл.19 ал.4 от ЗПК. Потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите.

Касае се за заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д от ЗЗП. Налице е свързаност между кредитора и поръчителя, тъй като собственик на капитала на поръчителя е едно и също лице. Поради тази причина от съда се иска да бъдe прието за установено спрямо ответника, че Договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.08.2024 г. е недействителен. Претендират се и направените по делото разноски.

В с.з. ищeцът не се явява. Искът се поддържа от процесуалния представител с писмена 1 молба.

В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен. Възраженията си основава на фактите, че клаузите на договора съответстват на разпоредбите на ЗПК, като е посочен процент на разходите в съответствие с чл. 19. Договорът за поръчителство не е нищожен. Не е налице заобикаляне на закона. Таксата за поръчителство не в противоречие със закона, доколкото е за допълнителни услуги, с които длъжникът се е съгласил при сключването на договора за кредит. Твърди се, че ищецът, след като първо сам е посочил Multitude Bank (М) като поръчител и е получил информацията, съответно проекта на договора, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. С оглед изложеното се твърди, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР по кредита, тъй като не е задължителна. "Multitude Bank" е самостоятелно юридическо лице, регистрирано в М, което предоставя услуги на територията на Република Б, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под № *** в публичния регистър на БНБ.

Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 79 ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК за заплащане на главницата в размер на 2102,24 лв. по договора като предсрочно изискуем поради неизпълнението му от длъжника, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът оспорва осъдителния иск като неоснователен поради липса на доказателства за твърденията в нея.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно сключването на Договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.08.2024 г. за сумата от 5000 лв., със срок на договора -18 месеца с датата на първото плащане 29.09.2024 г. и последна дата на плащане 21.02.2026 г., като лихвеният процент по кредита е 23,33 %, а ГПР – 49,66 %. Общият размер на плащанията е 6750 лв., от които възнаградителната лихва е 1750лв. В клаузата на чл. 5 от Договора за кредит е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответното дружество "Фератум Б" ЕООД. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Със сключването на Договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

Сключен е и Договор за гаранция (поръчителство) от 30.08.2024 г., между Multitude Bank p.l.c (със седалище и адрес на управление в М), в качеството на гарант и Т. И.

И., в качеството на клиент, по силата на който Multitude Bank p.l.c предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от процесния 2

Договор за потребителски кредит г. От своя страна потребителят се задължил да заплати такса за предоставяне на гаранцията в размер на 5300 лева, която следва да бъде заплатена на 18 месечни вноски в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно погасителен план, неразделна част от този договор. Датата на първото плащане е 29.09.2024 г., а крайният срок за издължаване на таксата - 21.02.2026 г. Уговорено е, че към договора се прилага българското право.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен e установителeн иск с правно основание чл.26 ал.1 пр3 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1т.10 - да бъдe прието за установено спрямо ответника, че Договор за предоставяне на потребителски кредит от 30.08.2024 г. е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Разпоредбата на чл. 138 ал.1 от ЗЗД урежда договора за поръчителство, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото задължение, а според ал.2 поръчителството може да съществува само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение.

Съгласно чл. 11, ал. 1 т.10, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № *** начин. Съгласно ал.4 на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.

Разпоредбата на чл. 22 о т Закона за потребителския кредит урежда недействителност на договора за кредит при неспазване на изискванията на изброените правни норми, между които и чл. 11, ал. 1, т. 10.

Договорът за кредит в случая е написан ясно и разбираемо, посочени са всички основни елементи на сделката –размера на главницата, фиксираната възнаградителна лихва, общата сума за погасяване, включваща главница и лихва, броят и периодичността на вноските, падежа им (съгласно погасителния план), годишния процент на разходите като размер и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му, посочени в Общите условия.

Не е спорно сключването на договора за кредит, усвояването на заема от длъжника, 3 както и че при изчисляването на ГПР не е взето предвид спорното задължение за такса за гарант/поръчител. В процесния договор е посочен ГПР, който формално съответства на законовия максимум.

В случая обаче са налице обстоятелствата, обсъдени в т. 6 и 7 от задължителното за съдилищата на основание чл. 633 ГПК, постановено по преюдициално запитване Решение на СЕС от 13.03.2025 г. по дело *** с което е прието (по т. 6), че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите", както и по т. 7, в която е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48, трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Безспорно, в договора между поръчителя и длъжника уговореното възнаграждение на поръчителя, формирано от 18 вноски, е общо 5300 лв., което надхвърля главницата по договора за кредит. В същото време ГПР по договора за кредит е 49,66 %. Договорите за кредит и поръчителство са сключени на една и съща дата и поръчителството е предвидено в самата кредитна сделка, т.е. съобразно доводите в решението на СЕС, сключването на договор за поръчителство е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, като разходите за поръчител водят до увеличаване на общия размер на дълга и попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите". Безспорно е, че договореното възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР. При това положение е налице обсъдената от СЕС хипотеза, при която, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48 разходи, нейните разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски. Неговата нищожност води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. При включване на възнаграждението за предоставяне на поръчителство при изчисление на ГПР, той би бил в размер, значително надвишаващ петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По този начин уговорката за ГПР в договора за кредит се явява нищожна на основание по чл. 19, ал. 5 ЗПК, според който, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т. д. № 4

1027/2022 г., І т. о. на ВКС е прието, че установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. ВКС се е позовал на задължителните указания по тълкуването на Директива 2008/48 в решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело ***, както и на цитираната в решението предходна практика на СЕС, въз основа на които е постановил, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Разпечатката съдържа 29 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f027ca85-1588-44d7-839f-77e662fa5c98