Решение № 1507 от 02.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. Пазарджик, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220102250 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „М. Р.“ № 87, вх. 2, ет. 8, ап. 38,чрез адвокат С. В.

М. от АК Пазарджик, със съдебен адрес гр. П., ул. „Ц. С.“ № 28, к. 21, против „О. Л.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.“ № 29, ет. 4, ап. 9, представлявано от Б. Ц. Д., с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1233,81 лева трудово възнаграждение за м. март 2024 г. и 632,38 лева за дванадесет работни дни за м. април 2024 г. и 5006,19 лева командировъчни за м. март 2024 г. и 1782,62 лева командировъчни за дванадесет дни през м. април 2024 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на входирана на исковата молба в съда до окончателното изплащане. /Горното е уточнено в проведеното о.с.з. на 09.10.2024 г./.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 18.01.2024 г. в гр. Пазарджик ищецът сключил трудов договор № 020/ 18.01.2024 г. с ответното дружество, като бил назначен на длъжност „Шофьор“ на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона с код по НКПД:

83322005 в отдел „О. Л.“ ЕООД. Параметрите на трудовия договор били следните: работно време от 8 часа, безсрочен трудов договор със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Съгласно чл.5 от трудовия договор работникът/служителят получавал основното месечно /дневно, часово/ трудово възнаграждение в размер на 1500 лева с периодичност на изплащане до 30-то число на следващия месец и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Местоработата на ищеца по трудовия договор била гр. Пазарджик. Още в деня на сключването на трудовия договор - 18.01.2024 г. ищецът бил командирован в Кралство Испания, където да управлявал тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона. За целта управителят на „О. Л.“ ЕООД, Б. Ц. Д. закарал с 1 личния си автомобил до гр. Бургус, Кралство Испания ищеца, от където той започнал да пътува с тежкотоварния автомобил из цяла Европа главно в Испания, Франция, Италия и Германия.

Посочва, че ищецът изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения по трудовия договор, изразяващи се в управление на тежкотоварен автомобил с рег. № РА8788КТ, в условията на „единична езда“, като разтоварвал стоки по нареждания на прекия му ръководител - Благомир Дечев. За м. януари Д. П. получил от „О. Л.“ ЕООД трудово възнаграждение, заедно с командировъчни пари в размер на 2047 лева. За м. февруари получил трудово възнаграждение, заедно с командировъчни пари в размер 5950 лева. Сочи, че през целия м. март ищецът отново изпълнявал трудовите си задължения като международен шофьор извън Р. България, главно в посочените по-горе държави в Европа.

По нареждане на Благомир Дечев на 12.04.2024 г. ищецът разтоварил тежкотоварния автомобил в гр. Мадрид, Кралство Испания и в 20:30 ч., местно време със закупен самолет билет хванал полет от гр. Мадрид за гр. Букурещ, Румъния за завръщане в България. От гр.

Букурещ хванал автобус до гр. Варна, а от гр. Варна до гр. Несебър, където живее в Е.

България. В последствие след завръщането си не му била предоставена възможност за изпълнение на трудовите си задължения. На 29.04.2024 г. Благомир Дечев изпратил документи на Д. П. по „ЕКОНТ“ за прекратяване на трудовия договор, които ищецът не е получил и взел. До 30-то число на м. април 2024 г. „О. Л.“ ЕООД не е изплатило полагащото се трудово възнаграждение на ищеца за целия м. март 2024 г., а в последствие до 30-то число на м. май 2024 г. и за дванадесет работни дни през м. април 2024 г., което било предвидено по трудовия договор.

Твърди, че заедно с основното си възнаграждение, следва да му се изплати и командировъчни в размер на по 50 евро на ден.

Посочва, че до момента на предявяване на исковата претенция нямало извършено плащане.

Претендира разноски. Прави доказателствени искания и ангажира доказателства.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът се явява лично и с адвокат С. М. от АК Пазарджик, като молят съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозират отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат И. П. от АК Пазарджик.

Не оспорва, че страните са се намирали в трудови правоотношения, както и че на 12.04.2024 г. ищецът приключил последния курс с автомобил на дружеството и се прибрал в България. Твърди, че оттогава и до момента той не бил представил документите си за отчет за работата си през м. март и м. април 2024 г. - ЧМР, пътни листове, включително всички разходооправдателни документи за разходване на предоставени служебни аванси. Това негово поведение било в нарушение на установения ред в предприятието и противоречало на т. 30, буква "д" от длъжностната му характеристика и на чл.38, ал.1 от НАРЕДБА за служебните командировки и специализации в чужбина.

Посочва, че с писмо изх. № 1 от 19.04.2024 г. уведомили ищеца да представи превозните документи и да отчетете работата си, като поели задължението след това да му изплатят полагащите се командировъчни пари. Ищецът не се явил и не представил никакви документи. Със Заповед № 001/18.04.2024 г., на основание чл.71, ал.1 КТ трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 15.04.2024 г., като заповедта 2 изпратили с куриер.

Счита за нередно и се страхува да изчисли, съответно да плати евентуално полагащите се командировъчните пари на ищеца, под страх за отговорност по чл.40 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, без да са представени изисканите от ищеца документи. Заявява готовност да се плати дължимото, след представянето им.

Моли да не се присъждат разноски в полза на ищеца, на основание чл.78, ал.2 ГПК.

Претендират разноски. Ангажират доказателства и правят доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответното дружество се представлява от адвокат И. П. от АК Пазарджик, който моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено с ледното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищецът е заемал длъжност „Шофьор“ на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона с код по НКПД: 83322005 в отдел „О. Л.“ ЕООД, че трудово възнаграждение било уговорено в размер на 1500 лева с периодичност на изплащане до 30-то число на следващия месец и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Местоработата на ищеца по трудовия договор била гр. Пазарджик, както и че е управлявал тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона в условията на „единична езда“, както и че на 12.04.2024 г. приключил последния курс с автомобил на дружеството и се прибрал в България. Не е спорно и че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 001/18.04.2024 г., на основание чл.71, ал.1 КТ трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано от 15.04.2024 г.

Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства – трудов договор № 020/18.01.2024 г., длъжностна характеристика и заповед № 001/18.04.2024 г.

От приложените по делото заверени копия на платежна ведомост на ответното дружество за м.март и м. април, и преводни нареждания от 24.04.2024 г. и 27.06.2024 г. се установява, че ответникът е превел по сметка на ищеца /последното се признава от процесуалния му представител в проведеното о.с.з./ сумата в размер на 1866,19 лева, с основание заплата за горните месеци.

За изясняване фактическата страна на делото в качеството на свидетел е разпитано лицето А. Б. Ш.. От показанията му се установява, че познава ищеца, който карал камион.

Споделя, че ищецът бил заминал за Испания с камиона, където бил около три месеца, като се върнал на 15.04.2024 г.. Посочва, че знае от ищеца, че е взимал хубави пари, както и че си оставял документите в камиона. Изяснява, че ищецът не получил парите, които му били обещани. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик, 19 състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.242, във връзка с чл.128, т.2 КТ и чл.215, във вр. с чл.31 от Наредба за служебните командировки и специализации.

За успешното доказване на така заявените претенции, ищцовата страна следва в условията на пълно и главно доказване да установи наличието на ТПО с ответника в периода, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в претендирания размер; че в процесния период ищецът реално е полагал труд при ответника; периода на командироването му в чужбина и трудовата функция, която е изпълнявал в тази връзка; падеж на задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение и командировъчни средства.

При успешното провеждане на доказването на исковете, ответникът е следвало от своя страна да установи наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност точно изпълнение на задължението си за заплащане на трудовите възнаграждения и командировъчни средства в договорения и регламентиран размер.

Между страните не се спори, че същите са били в трудово правна връзка, учредена въз основа на трудов договор № 020/ 18.01.2024 г.. Не се оспорва от ответника и че ищецът е престирал уговореното по трудовия договор за процесните месеци извън територията на Р.България и на заеманата длъжност „Шофьор“ на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1500 лева. Горното се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът цени. Установява се и размерът на дължимото трудово възнаграждение за месец март 2024 г. - 1233,81 и за дванадесет работни дни за м. април 2024 г. – 632,38 лева.

От събраните по делото доказателства се установи, че дължимото трудово възнаграждения за м. март е изплатено на ищеца на 24.04.2024 г., преди да се образува настоящото производство, поради което тази претенция следва да се отхвърли, като неоснователна.

По отношение на дължимото трудово правоотношение за дванадесет дни за м. април 2024 г., при така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция приема, че са налице всички материални предпоставките за уважаване на тази претенция, но предвид представеното доказателство за плащане и признанието на ищеца, че претендираната сума за трудово възнаграждения за дванадесет дни за м. април 2024 г. е изплатено от ответника на 27.06.2024 г., то на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковата претенция и към датата на устните състезания по делото, който е от значение за спорното право.

Предявеният иск за трудово възнаграждение за дванадесет дни за м. април 2024 г. не е 4 оттеглен от ищеца, поради което същият следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.

С оглед момента на плащане на дължимото трудово възнаграждение за м. април – 27.06.2024 г., следва да се уважи и претенцията за законна лихва от датата на депозиране на исковата 31.05.2024 г. до 27.06.2024 г..