Решение № 1971 от 30.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1971 гр. Бургас, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120101552 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по жалба на Д. Д. Л. с ЕГН **********, Д. Д. Л. с ЕГН **********, З. П. М. с ЕГН **********, Б. А. Л. с ЕГН **********, Я. А. Г. с ЕГН ********** и Л. Я. Л. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр.София, ул. **** – адвокат А. Ж., против решения на Поземлена комисия – С. /сега ОСЗ/ по преписката по заявление вх.№ 2772/ 1992г. на наследници на А. /А./ Н. К. : № 2772/ 24.02.1993г., № 2772/ 14.03.2000г., № 2772Р/ 21.03.2000г., № 5Ч/ 17.01.2005г. и протокол № 3/ 17.01.2005г. Претендират нищожност на атакуваните решения, а при условията на евентуалност – отмяната им като незаконосъобразни. Соченият порок на първите три решения е, че са постановени от незаконен състав при неспазване на изискването на чл.60, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ, а на последните две решения – че са постановени въз основа на предходни нищожни решения.

С писмено становище на пълномощника на жалбоподателите от 21.06.2024г. е оттеглена жалбата против протоколно решение № 3/ 17.01.2005г. и с влязло в сила протоколно определение от 10.09.2024г. производството в 1 тази част е прекратено.

Ответната Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ – С. представя писмено становище по жалбата и сочи доказателства.

Заинтересованата страна М. Я. Г. с ЕГН **********, конституирана в съдебно заседание на 04.06.2024г., също представлявана от адвокат Ж., на основание чл.182, ал.3 от АПК се присъединява към оспорването на актовете След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Посочената преписка № 2772/ 1992г. е образувана по заявление от 13.02.1992г. за възстановяване на правото на собственост на земеделски земи на наследниците на А. /А./ Н. К., починал на ***г. Заявлението е подадено от наследника А. Я. Л., починал на ***г., упълномощен от останалите към този момент наследници – Д. Я. М., починала на ****г., М. Я. Г. и Л. Я. Л.

Представеното удостоверение за наследници установява качеството на жалбоподателите на наследници на посочения собственик А. /А./ Н. К..

Първото постановено по делото решение по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ е с № 2772/ 24.02.1993г. С него на наследниците на А. К. е признато право на възстановяване на собственост върху 10 описани земеделски имота в землището на село Ч. – общо 24,38 дка, възстановени са 24,38 дка от тях и е отказано възстановяване на 7,920 дка. Това решение е обявено за нищожно със съдебно решение № 1524/ 17.10.2008г. по гр.д. № 700/ 2008г. на РС – Бургас, влязло в сила на 25.02.2009г.

Въз основа на това решение е постановено следващото атакувано решение № 2772/ 14.03.2000г., с което на наследниците е определено право на обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост върху посочените 7,920 дка земеделски земи на стойност 6178 лв.

Със следващото атакувано решение № 2772Р/ 21.03.2000г. на наследниците е определено право на обезщетение за признатото, но невъзстановено право на собственост върху други 0,126 дка дка земеделски земи на стойност 63 лв. Предхождащият това решение отказ за възстановяване на тази земя е постановен с решение № 2772Р от 27.08.1998г. по заявление № 2772Р.

Последващото решение № 5Ч/ 17.01.2005г. е по чл.19, ал.17, т.1 от 2

ППЗСПЗЗ и с него е определена стойността на обезщетението със земя /по решение № 2772/ 14.03.2000г./ съобразно определения по реда на ал.16 коефициент за редуциране /0,66/ – от общото обезщетение на стойност 6178 лв. е определено обезщетение със земя на стойност 4077 лв., а за разликата до пълния размер – с поименни компенсационни бонове на стойност 2101 лв.

При тези доказателства съдът приема, че жалбата е подадена от лица с надлежна активна легитимация – правоимащи лица в реституционното производство по ЗСПЗЗ. Отправеното искането е за обявяване на нищожност на атакуваните актове, което на основание чл.149, ал.5 от АПК не е ограничено със срок.

Правен интерес от оспорването е налице у жалбоподателите по отношение на решения № 2772/ 14.03.2000г., № 2772Р/ 21.02.2000г., № 5Ч/ 17.01.2005г., за които жалбата е процесуално допустима.

Налице е процесуална пречка за допустимост на жалбата против решение № 2772/ 24.02.1993г., чиято нищожност вече е обявена по съдебен ред – с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 700/ 2008г. на РС – Бургас. В тази част производството по делото, като повторно заведено, е недопустимо и следва да бъде прекратено.

В останалата част, разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред ОСЗ по заявление за възстановяване на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ представлява сложен фактически състав, в който органът на земеделската реституция в изпълнение на законовата процедура постановява поредица от административни актове. В рамките на тази процедура законово основание за издаване на всеки следващ акт е влизането в сила на валиден предходен акт. В случая такова основание не е налице. Атакуваните решения № 2772/ 14.03.2000г. и № 5Ч/ 17.01.2005г. на ПК – С. са постановени по преписка № 2772/ 1992г. въз основа на предходно нищожно решение № 2772/ 24.02.1993г. по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ/ чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Отпадането на правните последици на това решение лишава от основание следващите актове в административното производство, които са предмет на обжалване в настоящото производство.

Основателно е и възражението на жалбоподателите за нищожност на решенията с № 2772/ 14.03.2000г. и № 2772Р/ 21.03.2000г. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ в редакцията от ДВ, бр. бр. 113/ 28.12.1999г., действаща към постановяването на атакуваните решения през 3

2000г., поземлените комисии се състоят от председател, заместникпредседател - инженер по горско стопанство или техник по специалността „Горско и ловно стопанство“, секретар и четен брой членове.

Административният орган, който на основание чл.170, ал.1 от АПК, в настоящото производство носеше доказателствената тежест да установи изпълнението на законовите изисквания по издаването на оспорения административен акт, не ангажира доказателства съставът на комисията да е бил съобразен с изискванията на закона. Ответникът ангажира доказателства, че от 01.06.1999г. в ПК – С. е назначен заместник-председател с образование техник-лесовъд, но видно от съдържанието и подписите на обжалваните решения, този заместник-председател не е участвал при постановяването им, а органът на земеделската реституция е действал в състав председател, секретар и двама членове. Изложеното налага изводът, че атакуваният акт е постановен от незаконен състав, което представлява основание за нищожност на акта.

Наред с това съдът приема, че в настоящото производство не се установи съществуването на основанието за постановяване на решение № 2772Р/ 21.03.2000г., тъй като липсват доказателства посоченото решение № 2772Р/ 27.08.1998г. да е било постановено по процесната преписка.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съгласно представения списък разноските включват заплатено от всеки жалбоподател адвокатско възнаграждение по приложените договори за правна защита и съдействие : по 150 лв. от жалбоподателите Д. Л. и Б. Л., по 300 лв. от жалбоподателите З. М., Б. Л. и Я. Г., и 600 лв. от жалбоподателя Л. Л.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на така заплатените от страните адвокатски възнаграждения. На основание чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.144 от АПК съдът приема това възражение за неоснователно, тъй като заплатените възнаграждения не надвишават минималният размер от 1000 лв., дължим за процесуално представителство по административни дела съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 2004г.

Въпреки включването в списъка по чл.80 от ГПК на разноски за М. Г., такива не следва да й бъдат присъждани, тъй като липсват на доказателства да са били реално направени.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата против решение № 2772/ 24.02.1993г. на ПК – С., постановено по преписка по заявление вх.№ 2772/ 1992г. на наследници на А. /А./ Н. К..

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 7-дневен срок от връчването му на страните.

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на решения на Поземлена комисия – С., постановени по преписка по заявление вх.№ 2772/ 1992г. на наследници на А. /А./ Н. К., с № 2772/ 14.03.2000г., № 2772Р/ 21.03.2000г. и № 5Ч/ 17.01.2005г.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. С., адрес гр. С., ул.

***, да заплати на Д. Д. Л. с ЕГН ********** и на Б. Д. Л. с ЕГН **********, двете с адрес гр. София, ****, със съдебен адрес гр.София, ул. **** – адвокат А. Ж., направените по делото разноски по 150 лв. на всяка от тях.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. С., адрес гр. С., ул.

***, да заплати на З. П. М. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, на Б. А. Л. с ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. ****, и на Я. А. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к. ****, тримата със съдебен адрес гр.София, ул. **** – адвокат А. Ж., направените по делото разноски по 300 лв. на всяка от тях.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. С., адрес гр. С., ул.

***, да заплати на Л. Я. Л. с ЕГН **********, с адрес гр. Ч., ул. ****, със съдебен адрес гр.София, ул. **** – адвокат А. Ж., направените по делото разноски в размер на 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5