Решение № 369 от 23.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. Сливен, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева К. при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева К. Гражданско дело № 20262230100480 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен иск за присъждане на издръжка на малолетно дете. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 2 СК.

В исковата молба се твърди, че детето Е. А.ова М.а, ЕГН **********, е родена от съжителството на родителите й Р. Д. С. и А. И. М.. Ищцата излага, че от раздялата на родителите, майката е тази, която полага грижи за детето, а бащата не дава средства за издръжка. Ищцата описва, че Е. е ученичка в пети клас и посещава извънкласни занимания по модерен балет, посещава и училищни лагери и екскурзии, които изискват допълнителни средства. Ето защо, моли ответникът да бъде осъден да заплаща на детето 250,00 € месечна издръжка, както и да заплати направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост и частична основателност на иска до размер на издръжката от 160,00 €. Излага твърдения, че след раздялата между родителите през 2022 г. ответникът живее и работи в гр. Бургас, където заплаща месечен наем. Всяка седмица детето му гостува, обичайно от петък до неделя, а също и през летните месеци, през което време бащата осигурява средствата за детето. На изложените основания моли за частично уважаване 1 на иска за издръжка до размера от 160,00 € месечно и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълния претендиран размер, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, също се явява лично и със своя пълномощник - адвокат. Моли искът да бъде отхвърлен за разликата над размер на издръжката от 160,00 € месечно и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните, че ответникът е баща на малолетното дете Е. А.ова М.а.

Установява се, както от приетите писмени доказателства, така от показанията на свидетелите К. и Г., които съдът кредитира изцяло като непосредствени, добросъвестни и непротиворечиви, че Е. е редовна ученичка в V-ти клас на ОУ „Д. Петров“ - гр. Сливен, занимава се с извънкласни занимания по модерен балет, ползва телефон, нуждае се от средства за пълноценна и здравословна храна. Детето посещава училищни екскурзии, води социално ангажиран начин на живот, излиза с приятели. Основни грижи за детето полага неговата майка, която работи и средномесечното й възнаграждение възлиза на около 1528 €.

Ответникът, от своя страна, живее в гр. Бургас в жилище под наем и работи в сферата на строителството като няма постоянен трудов договор.

Бащата и детето поддържат редовно лични контакти като почти всеки уикенд детето прекарва с баща си, а миналата година детето е било при баща си в гр.

Бургас през лятната ваканция.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 143 СК за присъждане на издръжка на малолетно дете в размер на 250,00 € месечно, считано от датата 2 на предявяване на иска до настъпване на законови причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е и частично основателен.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, тоест за 2026 г. минималният размер е в размер на 155,05 €. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството да не е навършило пълнолетие. От своя страна съдът не е обвързан от определен максимален размер и с оглед на конкретните доказателства по всяко едно дело може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на установените потребности на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето Е. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да й осигуряват обща месечна издръжка в минимално необходим размер на около 400,00 €.

Съдът намира, че и двамата родители, видно от съвкупния анализ на събраните доказателства по делото, имат финансовата възможност да осигурят на дъщеря си издръжка от 400,00 € месечно.

При разпределяне на дължимата издръжка по отношение на всеки един от родителите обаче следва да се има предвид от една страна, че детето Е. живее при майката и същата полага ежедневни грижи за нея, но от друга страна, бащата осигурява издръжката на детето, когато Е. се намира при него.

Ето защо, съдът намира, че бащата следва да поеме по-малка част от издръжката на дъщеря си в размер на 180,00 € месечно, а майката да поеме по3 голямата част от издръжката - по 220,00 € месечно.

Предвид изложеното, искът следва да бъде частично уважен за сумата о т 180,00 € месечно, като съответно следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 180,00 € до пълния предявен размер от 250,00 €.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски възниква в полза и на двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от иска.

Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 180,00 €, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, от общо направени разноски в размер на 250,00 €.

Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в размер н а 70,00 €, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска, от общо направени разноски в размер на 250,00 €.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4 на сто върху сбора на тригодишните платежи на издръжката, тоест в размер на 259,20 €.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ж. к.

„.................... ДА ЗАПЛАЩА на детето Е. А.ОВА М.А, ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Р. Д. С., ЕГН: **********, двете с адрес гр. Сливен, ж. к. ..................., на основание чл. 143, ал. 2 СК, издръжка в размер на 180,00 € /сто и осемдесет евро/ месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи, считано от 06.02.2026 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като 4

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 180,00 € месечно до пълния предявен размер от 250,00 € месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ж. к.

„.................... ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ж. к. ..................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 180,00 € /сто и осемдесет евро/, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Р. Д. С., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ж. к.

................... ДА ЗАПЛАТИ на А. И. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ж. к. „...................., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК , сумата от 70,00 € /седемдесет евро/, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ж. к.

„.................... ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 259,20 € /двеста петдесет и девет евро и двадесет евроцента/, представляваща държавна такса по делото.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок, считано от 28.04.2026 г.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5