Решение № 28 от 08.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1393/2023
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 08.02.2024
- В сила
- 08.02.2024
- Състав
- Красимир Йорданов Георгиев, Цветислава Иванова Стайкова, Спасена Венелинова Драготинова
Цитирани разпоредби
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343в, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 118, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 128 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 129 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 139 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Стара Загора, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимир Й. Георгиев
Членове:
Спасена В. Драготинова
Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М. Ж. Т. като разгледа докладваното от Цветислава Ив. Стайкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235500601393 по описа за 2023 година
Производство по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия Д. М. – адв. С. Ч. – от АК – Стара Загора, срещу Присъда № 9 от 02.10.2023 г, постановена по НОХД № 143/2023 по описа на Районен съд – Г., с която подсъдимият Д. Р.
М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
В жалбата се изла гат твърдения за незаконосъобразност, неправилност, необоснованост и съществено нарушение на закона. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият М. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно се моли за изменение на присъдата в частта, касаеща наложеното наказание с приложение на нормата на чл. 55 от НК.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП – Стара Загора счита, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание – справедливо, 1 поради което моли съда да я потвърди.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ч. , оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка относно това къде са се намирали полицейските служители, въз основа на чиито показания се гради обвинението. На следващо място излага съображения, че казаното от подсъдимия не е имало никакво значение относно предходното деяние, за което лицето е било осъдено. Моли съда да приеме, че първоинстанционната присъда е неправилна и да уважи въззивната жалба.
Подсъдимият М., в лична защита поддържа казаното от адвоката си. В предоставеното му право на последна дума заявява, че нещата са се случили много бързо и иска това, което е казал защитникът му.
Старозагорски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
След надлежна служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството и виновността на подсъдимия. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на приетата от районния съд фактология, но се налага нейното прецизиране и допълване, поради което прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Р. М. е роден на **** г. в гр. Г., живущ в ****, българин, българ с к и гражданин, със средно специално образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М. и свидетелят П.М. се познавали и поддържали близки приятелски отношения. Свидетелят М. притежавал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № СТ 3079 СН, който оставял паркиран пред дома на подсъдимия.
Свидетелят М. бил неправоспособен водач, след като свидетелството му за управление на МПС било иззето поради отнемането на всички контролни точки със ЗППАМ № 22-1228-000171/10.03.2022 г. С НП № 22-047000350/19.09.2022 г. на Началник РУ Г., в сила от 21.10.2022 г., на свидетеля М. било наложено административно наказание за извършено от него на 24.08.2022 г. нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС без съответно СУМПС.
На 25.05.2023 г. свидетелят М. се срещнал с подсъдимия М. и двамата решили да се разходят с автомобила на М.. Първоначално управлявал подсъдимият М., но след молба от М., преотстъпил на приятеля си управлението на автомобила, въпреки че не била изтекла една година от наказването му по административен ред за управление на МПС без СУМПС.
2
По това време полицейските служители А.К., Г. К. и Б.К. извършвали обход в района на с. О. със служебен полицейски автомобил. При преминаване по ул. „О.“ в с. О., свидетелят Г. К. забелязал движещия се по ул. „Б.“ л.а. „Фолксваген голф“. Улица „О.“, на която бил позициониран полицейския автомобил, и ул. „Б.“, по която се движел автомобилът, управляван от свидетеля М., били разположени една спрямо друга под ъгъл от четиридесет и пет градуса.
На полицейските служители било служебно известно, че автомобилът е собственост на П.М., а последният е лишен от право да управлява МПС, поради липса на контролни точки.
Свидетелят Г. К. подал към водача на лекия автомобил си гнал за спиране, чрез включване на светлинен и звуков си гнал. В този момент двата автомобила се намирали на разстояние около 30-35 метра и продължили постъпателното си движение, постепенно приближавайки се един към друг.
На разстояние около десет метра от патрулния автомобил л.а. „Фолксва ген Голф“ спрял на ул. „Б.“ и водачът на автомобила П.М. се прехвърлил на задната дясна седалка, а подсъдимият М., пасажер до този момент, се преместил на шофьорското място и поел управлението на автомобила.
Тези действия на свидетеля М. и подсъдимия М. били възприети както от тримата служители на РУ Г., така и от свидетеля Ж. Г., който се намирал в непосредствена близост до мястото, където бил спрян за проверка лекият автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№ СТ3079 СН.
Свидетелят Г. К. се приближил до спрения автомобил и поискал документите на стоящия зад волана Д. М.. Подсъдимият М. нямал документи.
На проверяващия направило впечатление, че под педалите на автомобила има чифт джапанки, а седящият на задна седалка М. е бос. Подсъдимият заявил, че той управлява автомобила и не са разменяли местата си със свидетеля М., за което му бил съставен протокол за предупреждение за отговорността по чл.
290, ал. 1 от НК.
В хода на извършената проверка, служителите на МВР забелязали намиращия се недалеч от тях Ж. Г.. На поставените от Г. К. въпроси, свидетелят Г. отговорил, че познава водача и пасажера в лекия автомобил „Фолксваген“, назовал ги по имена и заявил, че е видял, как П.М. от мястото на водача се прехвърлил на задна седалка, а подсъдимия М. - от предна дясна на предна лява седалка.
Във връзка с деянието на свидетеля П.М. било образувано Бързо производство № 447 ЗМ 86/2023 г. по описа на РУ Г., за престъпление по чл.
343в, ал. 1 от НК, за което впоследствие М. си признал вината. В хода на разследването на 29.05.2023 г. подсъдимият Д. М. бил разпитан в качеството на свидетел от В.В. – ст. разследващ полицай при РУ Г.. Преди началото на разпита му били разяснени правата по НПК и бил предупреден от разследващия орган за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК, което удостоверил с подписа си в съставения протокол за разпит на свидетел. В разпита си като свидетел подсъдимият М. заявил „потвърждавам, че я карах аз и не сме се разменяли при спирането.“
3
В хода на образуваното производство прокурорът преценил, че са налице доказателства за лъжесвидетелстване от страна на Д. М., поради което материалите по производството били отделени и той бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите П.Р. М., А.Н. К., Г. Д. К., Ж. В. Г., депозирани в хода на съдебното следствие и на Боян Николаев Колев от ДП; заверени копия от материали по БП № 447 ЗМ 86/2023 г. по описа на РУ Г., протокол за предупреждение от 25.05.2023 г., справката за съдимост на подсъдимия и др.
Въззивният съд намери, че в настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, необходими за правилното изясняване на фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото. Събраният доказателствен материал в своята съвкупност не съдържа съществени противоречия, напротив, наличните доказателства се намират във вътрешно-логична връзка, кореспондират помежду си, взаимно се допълват и въз основа на тях може да се изгради пълна представа за събитията, свързани с процесното деяние. В тази връзка следва да се отбележи, че всички свидетели са възприели правнозначими факти, изясняващи обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, а контролирания съд е бил облекчен при установяване на фактите от предмета на доказване с присъствието в доказателствената маса на достатъчно писмени доказателства.
По делото липсва спор, а и категорично се доказва от приложеното заверено копие на протокол за разпит на свидетел от 29.05.2023 г., че подсъдимият М. е бил разпитан в това качество по образуваното Б П № 447 ЗМ 86/2023 г. по описа на РУ Г.. Съставеният протокол отговаря на изискванията на чл. 128 и чл. 129 от НПК, поради което същият е годно доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства. Поради това за настоящия състав не възниква съмнение за съответствието на процесуално-следственото действие с правилата на чл. 139 от НПК, както и относно точното съдържание на заявеното от подсъдимия, което е възпроизведено в протокола, а именно, че той е карал колата и с П.М. не са се сменяли при спирането.
Във връзка със заявеното от подсъдимия М. на инкриминираната дата съдът разгледа и показанията, дадени от разследващия полицай В.В., като намери, че е налице основание за тяхното изключване от доказателствената съвкупност на основание чл. 118, ал. 2 от НПК, тъй като е безспорно установено, че именно той е лицето, което е извършило разпита на подсъдимия М. в качеството му на свидетел по образуваното срещу П.М. бързо производство. Видно от мотивите на първата инстанция обаче вътрешното убеждение на съда за изречените твърдения не е формирано на база показанията на разследващия полицай, а съдържанието на заявеното по време на разпита на М. като свидетел се установява от приложените по делото 4 писмени доказателства, поради което въззивният съдебен състав намира, че допуснатото от първата инстанция процесуално нарушение не е съществено и може да бъде отстранено от настоящия състав.
По отношение на въпроса дали на 25.05.2023 г. П.М. е управлявал автомобила и дали се е сменял с подсъдимия Д. М., районният съд е извършил детайлен и внимателен анализ на доказателствата, който напълно се споделя от настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го преповтаря или допълва, а само да от говори на възраженията, направени от защитата.
Правилно първата инстанция е приела, че между показанията на свидетелите А.К., Г. К., Б.К. и Ж. Г. липсват противоречия досежно обстоятелството, че при спиране на автомобила преди проверката подсъдимият М. и свидетелят М. са сменили местата си.
Изложените от защитата несъответствия в показанията на свидетелите очевидци относно това откъде е дошъл полицейският автомобил и къде са спрели, съдът намира за несъществени. Това е така, доколкото от показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели еднопосочно и непротиворечиво се установява, че при приближаването си към мястото на проверката автомобилът е бил управляван от П.М. и преди появата на полицейският автомобил двамата с подсъдимия М. са се сменили, като водачът М. се е прехвърлил на задната седалка, а спътникът му Д. М. е заел шофьорското място. Тази смяна е била забелязана както от полицейските служители, които са се движили по път, събиращ се с улицата, по която се е движил л.а. „Фолксваген голф“ под ъгъл 45 градуса, така и от свидетеля Г., който се е намирал в близост до кръстовището, към което са се приближавали автомобилите и е имал пряка видимост към всеки от тях. Освен това, свидетелят Г. е категоричен, че при смяната на подсъдимия и свидетеля М. полицейският автомобил е бил на разстояние от около 20 метра от случката, а от потеглянето на голфа до спирането му, същият е изминал разстояние около 2-3 метра. Поради това и предвид ъгъла между улиците, съдът намира, че показанията на свидетеля Г. не само не опровер гават, но изцяло подкрепят заявеното от полицейските служители, че П.М. е управлявал автомобила и са видели смяната му с Д. М..
Разпечатката съдържа 44 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f02561f6-7ada-4026-b1ae-fd99b3d24751