Решение № 41 от 12.02.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. С., 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500033 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №661/25.07.2025г. по гр.д.

№1047/2024г. на С.ски районен съд, с което е осъдено „Национално бюро на българските застрахователи“, гр. София да заплати на И. С. П., Н. С. Н., Г. С. П. и Р. С.

П., на всеки поотделно, сумата от по 5000лв., частичен иск от общо 10000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на брат им, загинал в резултат на ПТП от 20.04.2021г. на път II-55, при км. 22+300 в с. В., обл.

В. Т., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 23.02.2024г. до окончателното й изплащане. С решението са присъдени разноски на ищците в размер на 2800лв.

С Решение №929/31.10.2025г. по гр.д. №1047/2024г. на СлРС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №661/25.07.2025г. по гр.д.

№1047/2024г. на СлРС, като „Национално бюро на българските застрахователи“ е осъдено да заплати сумата от 2800лв. вместо на ищците на адв. М. Л. Д. от АК – С., съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, гр.

1

София и с нея се обжалва решението изцяло.

Въззивното сдружение НББАЗ, чрез пълномощника адв. Р. Ц. от САК, посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на процесуалните норми. Посочва, че районният съд неправилно приел, че по делото е доказана материалноправната легитимация на ищците, като лица извън кръга на посочените в Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат им, настъпила при ПТП от 20.04.2021г. Изводите на съда били в противоречие с постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. но ОСНГТК на ВКС и при липса на установени по делото конкретни житейски обстоятелства, които да са обусловили по-силна от обичайната привързаност между братята и сестрите и починалия. Изводите за изключително трайна и дълбока емоционална връзка и преживени емоционални страдания, по-големи от обичайните, били необосновани, неподкрепени от събраните по делото доказателства. Анализът на доказателствата бил едностранчив и незадълбочен и съдът стигнал до неправилни правни изводи. Анализира свидетелските показания, като посочва, че заявеното от свидетеля Г.ев не се характеризира с изключителност, а описва нормални и обичайни отношения на близост, подкрепа и обич. Показанията на свидетеля изразявали субективната оценка за отношенията между родствениците на самия свидетел. Твърди, че съдът не е извършил правилна преценка на свидетелските показания и не ги е анализирал задълбочено и в съвкупност с други обективни доказателства. Посочва, че при проверка в публичен регистър на Агенция по вписванията се установява, че ищецът Н. Н. е едноличен собственик и управител на еднолично дружество с ограничена отговорност „МАГСТО – 2019“ ЕООД, ЕИК **********, в която фирма брат му никога не е имал участие, както и че приживе починалият не е регистрирал търговско дружество. Неправилно съдът е приел, че ищците са живели заедно с брат си до неговата смърт, въпреки че имали свои семейства. Това се дължало на неправилна преценка на установените факти относно семейното положение на ищците и починалият им брат. По делото липсвали данни някой или всички ищци да не са намирали подкрепа и опора в собствените си семейства, а да са търсили такава изключително при починалия. Нямало събрани събрани доказателства, от които да се установява, че починалият или ищците са били в лоши отношения с родителите си или със съпрузите/съпругите си и собствените си деца, които обстоятелства да обосноват извод за липса на родителска грижа или за влошена семейна атмосфера, които да са довели до търсена при братята и сестрите подкрепа и утеха. съдът е установил близост, загриженост и задружност в отношенията ищци – починал брат, но тези обстоятелства не водят до извод за по-различни от обичайните отношения между братя и сестри, а още по малко до извод за отношения родител-дете, както неправилно е приел съдът. Установените по делото факти не сочели такъв тип и с такъв интензитет връзка, каквато е необходимо да бъде установена, съобразно критериите на Тълкувателното решение. Съдът неправилно приел, че по делото са доказани поголеми от обичайните за тази степен на родство морални болки и страдания. Заявеното и от двамата свидетели не установявало извънредна по характер, сила, обем, интензитет и продължителност емоционална реакция на ищците. Напротив от свидетелските показания се установявала естествена и обяснима траурна реакция, както и присъщи за тази степен на родство емоционални страдания. По делото липсвали медицински документи, експертни заключения или други доказателства, които да подкрепят извода на съда за „психологични увреди“ на ищците, а от 2 свидетелските показания не се доказа приетата от съда „чувствителна промяна в живота им“. Въззивникът намира определеният от съда за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на по 60000лв. за всеки ищец, за неправилен и необоснован. С оглед изложеното, въззивното сдружение НББАЗ моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да отхвърли исковите претенции изцяло. Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.

С въззивната жалба не е направено искане за събиране на доказателства във въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В с.з. въззивното сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв. Р. Ц. от САК, която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Счита, че не са налице предпоставките по ТР №1/21.06.2018г. на ВКС. Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В с.з. въззиваемите И. С. П., Н. С. Н., Г. С. П. и Р. С. П., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционния съд е направил неправилни и незаконосъобразни правни изводи.

3

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно активно съединяване преки искове на роднини на пострадало лице срещу „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на брата на ищците, настъпила в резултат на ПТП от 20.04.2021г.при с. В., обл. В. Т., виновно причинена от водача на товарен автомобил с румънска регистрация, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при румънски застраховател, който няма кореспондент за територията на Република България, предявени като частични в размер на по 5000лв. за всеки от ищците, от 10000лв. пълен размер, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Въззивната инстанция намира, че правната квалификация на исковата претенция е чл.432, ал.1, вр. с чл.493 ал.1, т.1, вр. чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по смисъла на чл. 429, ал.1 и чл. 477 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

В случая, претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл. 513, ал.1, вр. чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ. Цитираната разпоредба регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, да реализира правото си на обезвреда спрямо НББАЗ, гр. София. Съгласно чл. 506, ал.2 от КЗ, бюрото е представително Национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата. Съгласно чл. 513, ал.1 от КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случая е налице хипотезата на чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ - не е налице кореспондент на територията на Република България на застрахователя на виновния водач.

4

Освен специфичните предпоставки на 513, ал.1, вр. чл. 511, ал.1, т.2 от КЗ, за да се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна застраховка "Гражданска отговорност".

В случая, ищците в първоинстанционното производство са сестри, респ. братя на увреденото, по смисъла на чл.478 от КЗ, лице – С. С. Н., починал в резултат на застрахованото събитие – настъпилото на 20.04.2021г. ПТП.

По смисъла на ТР №1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение НББАЗ по реда на чл. 511, ал.3, вр. чл. 380, ал.1 от КЗ. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал.1 от КЗ и с изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на претенцията.