Решение № 180 от 11.06.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. ****, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230201390 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу наказателно постановление № 23-0851-001302 от 06.11.2023 г., издадено от И.В.Н. - началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР ****, с което на Н. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл.

48 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

****кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

1

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1028025/****3 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока е бил изготвен и писмен отговор до Н. Н. Д. с рег. № 851000-17047/26.10.2023 г. (л. 17 от делото). Във връзка с извършеното разследване на спорните обстоятелства са били изготвени и докладните записки от актосъставителя Б.

Р. А. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР **** (л. 16) и Симеон Ангелов – инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - **** (л.л. 14-15 от делото). За пълнота на изложението следва да се отбележи, че именно въз основа на дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4, изр. второ от ЗАНН, наказващият орган е възложил разследването на друго длъжностно лице от същото ведомство (резолюция, поставена върху възражение, именувано жалба с рег. № 851000-16584/23.10.2023 г. - л. 12 от делото), след което наказващият орган се е произнесъл по преписката, като е 2 проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценявайки възраженията и събраните доказателства.

Следва да се отбележи, че преди да състави АУАН, актосъставителят е изяснил фактическата обстановка на извършеното пътнотранспортно произшествие, посещавайки местопроизшествието и придобивайки непосредствени възприятия, снемайки устни обяснения от участниците в пътнотранспортното произшествие и изготвяйки необходимия снимков материал. Също така свидетелят Б. Р. А. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - **** е изготвил и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24002373/****3 г. (л. 53), в който протокол е описал обстоятелствата, нарушението, причините, условията за ПТП, щетите по ППС, както и пострадалите от ПТП лица.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН, като дата на раждане на свидетеля С. П.

Г. е посочена датата на съставяне на АУАН и извършване на нарушението, а именно - ****3 г. Очевидно в случая се касае за техническа грешка в изписването на датата на раждане на свидетеля А. която техническа грешка не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

3

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Както вече бе посочено, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като е било извършено разследване на спорните обстоятелства.

Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

АУАН е съставен на Н. Н. Д. за това, че на ****г., в 13:20 часа, в гр.

****, на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“, управлява пътно превозно средство, неустановена марка и модел (сглобка между баланс колело, 4 индивидуално ел. превозно средство с монтиран бензинов двигател от моторна резачка), като на кръстовището с ул. „****“, което не е регулирано и няма знаци относно предимство, не пропуска и е ударен от движещият се от дясната му страна и извършващ маневра завой наляво, лек автомобил „****“ с рег. № **** и допуска пътнотранспортно произшествие. Вследствие на произшествието Д. е отведен от ЦСМП за преглед в МБАЛ ****, където е установено, че е с фрактура на седмо ребро вдясно и с контузна рана на главата. Освободен за домашно лечение без опасност за живота – нарушение по чл. 48 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което Н. Н. Д. е санкциониран за това, че на ****г., в 13:20 часа, в гр. ****, на кръстовището на ул. „****“ и ул. „****“, управлява пътно превозно средство, неустановена марка и модел (сглобка между баланс колело, индивидуално ел. превозно средство с монтиран бензинов двигател от моторна резачка), като на кръстовището с ул. „****“, което не е регулирано и няма знаци относно предимство, не пропуска и е ударен от движещият се от дясната му страна и извършващ маневра завой наляво, лек автомобил „****“ с рег. № **** и допуска пътнотранспортно произшествие. Вследствие на произшествието Д. е отведен от ЦСМП за преглед в МБАЛ ****, където е установено, че е с фрактура на седмо ребро вдясно и с контузна рана на главата. Освободен за домашно лечение без опасност за живота – нарушение по чл. 48 от ЗДвП.

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че Н. Н. Д. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП, съгласно която, на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.

За това нарушение, на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т.

5, пр. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Н. Н. Д. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно заседание актосъставителят Б. Р. А. и свидетелят С. П. Г. потвърждават 5 констатациите в акта. В съдебно заседание свидетелят А. дава следните показания: „Имаше ПТП, образувано между ул. „****“ и ул. „****“.

Проблемът е това, че няма регулиране с пътни знаци, няма знак „Стоп“ по ул. „****“ или знак за предимство, както е по ул. „****“. Това означава, че при допускане на такова произшествие, на такова кръстовище, което се явява образувано от равнозначни пътища, важи така нареченото „правило на дясностоящия“. Така е записано в Закона за движение по пътищата, така е изпълнено към настоящия момент. Затова е съставен акта на г-н Д., защото той се явява като водач без предимство. Отделен е въпросът, не е предмет на това дело, но само да кажа, че превозното средство, което е управлявал тогава, е незаконно, то е сглобка между отделни части, възли и детайли, между колелета, двигател от моторна резачка и т.н. Но пътното превозно средство, управлявано от г-н Д., на въпросната дата, във въпросния момент, движейки се по ул.“****“, на кръстовището с ул. „****“ е ударено от лек автомобил, който излиза от ул. „****“, извършва ляв завой, но кръстовището не е регулирано. Навремето може да е имало знак „Стоп“, но към момента няма такъв знак. По ул. „****“ има „Път с предимство“ от дясната страна в посока към кино ****. По посоката на движение на жалбоподателя знак „Път с предимство“ няма. Това обуславя съставянето на акта по чл. 48 от ЗДвП“(цитат - л. 117). От своя страна свидетелят Г. в съдебно заседание заявява: „Произшествието става на кръстовището между ул. „****“ и ул. „****“. Колегата установи, защото аз нямам никакви правомощия, липсата на знак. Липсваше знак „Стоп“ от ул. „****“.