Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 29.01.2021, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
10307/2020
Подписан
29.01.2021

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 24, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 пр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№10 гр.

Велико Търново, 29.1.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ

БАНЕВ

ИВЕЛИНА

ЯНЕВА

При секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора

Илиян Благоев, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 307/2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба на касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП гр.В.Търново , пл. Център 2 против Решение № 489/21.10.2020г. постановено по НАХД

1075/2020г. по описа на Районен съд В.Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление

–НП №441789-F480986/11.6.2019г. на касатора , с което на ЕТ“Н.Н.Й.М.“ за извършено от нея нарушение на чл.

33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ и на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 800 лева. .

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.

63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Твърди се, че от събраните доказателства безспорно се установява извършеното виновно нарушение, като липсва фактическа и доказателствена опора на съжденията на съда за допуснати съществени процесуални нарушения в административно- наказателното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на извършителя. Счита, че нарушението е точно и ясно описано. Никъде в това описание не е посочено „допуска“ , за да се приеме, че е налице хипотезата по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

Изключение от принципа на личната отговорност, предвидена по чл. 24, ал.1 от ЗАНН, където е въведен нейния личен характер, изключението е предвидено от чл. 83 от ЗАНН, което предвижда възможност за ЮЛ и ЕТ да се налага наказание „Имуществена санкция“ за неизпълнение на задължения към Държавата и Общината при осъществяване на тяхната дейност. Безспорно търговец по смисъла на Глава осма от ТЗ е ФЛ, който има придобито търговско качество. Следователно правилно е наложено наказание „Имуществена санкция“ а не „Глоба“. На следващо място намира, че нарушението по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на

Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ е формално по своя характер , на просто извършване и не води до неотразяване на приходи, независимо дали се установява положителна или отрицателна касова разлика. В АУАН и НП не се съдържат факти, въз основа на които да се направи извод за наличие на предвидения в чл. 185, ал.2 изр. 2 от ЗДДС резултат- неотразяване на приходи, поради което АНО правилно е приел, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Поради което не може да се приема становището, че непосочването изрично в НП на това, че нарушението не води до неотразяване на приходи, не е само по себе си съществено процесуално нарушение.

В този смисъл Решение № 351/20.12.2018г. постановено по КНАХД 10 359 по описа на Административен съд В. Търново. Нарушението е типично за вида и не представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с общите случаи, поради което не е приложим чл. 28 от ЗАНН. По отношение обосноваността на определения размер на санкцията над предвидения от закона минимален размер, счита, че не следва да бъде мотив за отмяна на НП, предвид правомощието на съда по чл. 63, ал.1 пр.2 от ЗАНН. От съда се иска да отмени обжалваното решение и се постанови ново по съществото на спора, с което НП да бъде потвърдено. В открито съдебно заседание, редовно призован не се представлява. Заема допълнително становище ведно с представяне на списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. Второ от ЗАНН.

Ответник касация ЕТ“Нели- Н.Й.М.“, редовно призована, не се явява, не се представлява .

Представителят на ВТОП заема становище за неправилност на така постановеното решение и предлага , същото да бъде отменено. Касационната жалба е основателна. Счита, че ясно в какво качество е ангажирана отговорността на нарушителя. Счита, че нарушението е доказано.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Предмет на настоящото производство е Решение № 489/21.10.2020г. постановено по НАХД 1075/2020г. по описа на Районен съд В.Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление –НП №441789-F480986/11.6.2019г. на касатора , с което на ЕТ“Н.Н.Й.М.“ за извършено от нея нарушение на чл.

33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ и на основание чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 800 лева. .

За да постанови такъв резултат ВТРС е приел за установена следната фактическа обстановка: На 2.04.2019г. в 10,30 часа, в търговски обект, стопанисван от ЕТ“Н.Н.Й.М.“, представляващ бърза закуска, намиращ се в гр. В. Търново, ул.“Никола Габровски“ №60 , и който представлява такъв по смисъла на §41, ,т. 41 от ДР на ЗДДС е извършена проверка от инспектор по приходите в ЦУ на НАП . Както в Протокола от проверката, така и в АУАН е посочено, че от наличното ФУ съгласно междинен отчет е следвало да има наличност от 3016,23 лева, а в касата на търговеца, в присъствието на бармана Р.Д.е установена наличност от 42,86 лева. Установената разлика между разчетната наличност по документи и фактическата такава към момента на проверката е недостиг в размер на 2968,37 лева, които не са отразени като „Служебно въведени“ или „Служебно изведени““ в касата суми. Нарушението е квалифицирано като такова на 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ.

Съставен е АУАН, връчен и предявен на извършителя чрез неговия пълномощник, за който е представено нотариално заверено пълномощно, като последният е посочил, че няма възражения и след това е издадено процесното пред Въззивната инстанция НП. По образуваното въз основа на въззивна жалба подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН НАХД 1922/2019г. по описа на ВТРС, който с Решение №101/7.2.2020г. е отменил НП. С решение №100/14.7.2020г. ,постановено по КНАХД 10087/20г. АСВТ е обезсилил Решението, тъй като е намерил, че е била конституирана ненадлежна страна ТД на НАП В.

Търново, вместо ЦУ на НАП. При повторното разреждане на делото е постановено Решението, предмет на сегашното производство.

При така установената фактическа обстановка съдът е направил следните правни изводи: ВТРС е намерил, че НП е издадено от компетентен орган, доколкото по делото е представена Заповед № ЗЦУ- ОПР 17/17.5.2018г. на ИД на НАП, с което Началник „Оперативни дейности“ в Дирекция „ Оперативни дейности“ в ГД „ФК“е компетентен да издава НП. Съдът е намерил, че в хода на производството са допуснати груби процесуални нарушения, водещи до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното лице и е допуснато неправилно приложение на материалния закон. ВТРС е приел, че липсва ясно и точно правно описание на нарушението и обстоятелствата въз основа, на които е формиран извода на АНО, доколкото чл. 185, ал.2 от ЗДДС предвижда няколко състава на административни нарушения, и е следвано да се посочи както словесно , така и технически нарушената конкретна хипотеза. Липса посочване на изпълнителното деяние, тъй като чл. 185, ал.2 има две такива: извършване на нарушение или допускане да се извърши нарушение. Неправилно е посочен и състава на нарушението като такова по чл. 185,ал.1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС, докато правилната такава е чл. 185, ал.2 , вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС. В описанието не е посочен и допълнителния определящ признак на нарушението, че същото не води до неотразяване на приходи, каквото е задължителното изискване на превръзката. Поради което НП се явява и необосновано. АНО не е взел предвид, че санкционираното лице е ФЛ в качеството на търговец носи съответната административно - наказателна отговорност с оглед нормата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН, но като ФЛ същото може да осъществи всички форми на изпълнителното деяние на нарушението. Липсват изложени мотиви и аргументи относно индивидуализация на санкцията, направено е формално обсъждане на относимите за това критерии , с оглед нормата на чл. 27 от ЗАНН във вр. с чл. 83, ал.2 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав при така установеното съдът прави следните изводи: При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи.

Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод на въззивния съд е правилен и се споделя от касационната инстанция. За пълнота следва да се уточни следното:

Отговорността на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000.00 лева до 10 000.00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500.00 лева до 2000.00 лева за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби. Съгласно чл.185, ал.2, изр.второ ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Анализът на нормите, налага извода, че за да се наложи на търговец наказание „Имуществена санкция“ в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган, както и изрично посочване в описание на нарушението. В този смисъл настоящата инстанция не споделя становището на състава по цитираното Решение № 351/20.12.2018г. по НАХД 10359/2018г., че след като нарушението по ал. 2 е формално, то за неговата съставомерност е достатъчно посочването на нормата на чл. 185, ал.2 изр. Последно от ЗДДС. Съдът е приел, че след като по ал.1 , която представлява основния състав е посочено резултатно нарушение, при което следва да се установи вредоносния резултат, по ал.2 такъв не следва да е налице такъв поради формалния характер на нарушението. Констатации в този смисъл, обаче, не се съдържат нито в АУАН, нито в НП. Както се посочи по- горе, както е посочил и самият ВТРС е налице неправилна правна квалификация, освен това същата е неточна. Макар нарушената норма да е правилно посочен чл. 33, ал.1 от Наредба