Решение № 3816 от 10.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3816 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВИН при участието на секретаря МК като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело № 20221110213138 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 22-4332-015715 от 22.08.2022 година началник сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР е наложил на П. Х. Х. с ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183, ал.

2, т. 11 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, както и наказаниe „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат оплаквания за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липса на компетентност на съставителите на АУАН и НП, несъобразяване с изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, неяснота във връзка с използваните съкращения, нарушения на императивните правила за описание на деянията, както и липса на задължителни реквизити от съдържанието на двата процесуални акта. Наред с горното се изтъква, че e нарушен и материалният закон, доколкото жалбоподателят не e извършил вменените му нарушения по ЗДвП. В писмено допълнение към жалбата си, депозирано пред съда преди да бъде даден ход на следствието, административнонаказаното лице чрез надлежно упълномощения си процесуален представител възразява, че извършването на описаните в НП нарушения не е било установено по несъмнен начин, като от страна на наказващия орган не е осъществено разследване на спорните по случая обстоятелства, което именно е довело до неправилен извод за наличие на действително физическо съприкосновение между двата автомобила.

Оспорена е доказателствената валидност на наличните по преписката писмени материали, а същевременно се акцентирано върху отсъствието на приложени доказателства, установяващи настъпването на ПТП, механизма му и нанесените чрез него имуществени щети.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Ц, който моли за отмяна на наказателното постановление по изложените в жалбата съображения, като акцентира върху недоказаност на описаните административни нарушения, която мотивира с анализ на приобщените по делото гласни доказателствени средства. Претендира да му бъдат присъдени направените във връзка с производството разноски, за чиято индивидуализация представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата страна – началник сектор при ОПП-СДВР, редовно призована - не изпраща представител и не взема становище по основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. Х. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр. София, ****************** е правосопособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № **********, издадено на 15.05.2020 г. и валидно до 15.05.2030 г.

В съответствие с повдигнатото на жалбоподателя административнонаказателно обвинение, на 09.06.2022 г., в гр. София същият управлявал товарен автомобил марка **********, собственост на „****“ ООД, като пред № 10 на ул. „Рангел Кънчев“ предприел маневра по движение на заден ход, с което допуснал пътнотранспортно произшествие с паркирания в близост лек автомобил марка „*********“ с рег. № *********, като му нанесъл щети в дясната странична част, предния калник, страничното огледало и задния калник, след което напуснал местопроизшествието и за случилото се не уведомил териториално компетентните органи на МВР.

Нанесените имуществени щети върху паркираното превозно средство били установени от неговия собственик – свидетелката Й.а К. още на същия ден, при което лицето сигнализирало контролните органи и на място пристигнал дежурен екип от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР. От установеното на мястото на произшествието лице били снети писмени сведения, а автоконтрольорите от структурите на МВР съставили протокол за ПТП, в който описали констатираните по купето на превозното средство видими материални щети и въз основа на това съставили докладна записка , в която причините и обстоятелствата за възникването на инцидента вписали като неизяснени.

По повод на извършена проверка за собственост на другото МПС, което се твърди да е участвало в произшествието, жалбоподателят се явил в Отдел „Пътна полиция“, където по реда на чл. 188 ЗДвП лично декларирал, че на процесната дата е управлявал служебен автомобил марка **********, като заявил и липса на спомен да е осъществявал физически контакт с друго МПС.

В тази връзка на 18.07.2022 година младши автоконтрольор АС от ОПП - СДВР съставил акт за установяване на административно нарушение серия АД, бланков номер 143864, с който срещу П. Х. Х. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 09.06.2022 г., в гр. София, на ул. „Рангел Вълчанов“ № 10, като водач на МПС, поради неподсигурена маневра свързана с движение на заден ход допуснал ПТП в друго транспортно средство, с което нанесъл на последното имуществени вреди, след което не останал на местопроизшествието и не уведомил органите на МВР по територия.

Фактическите обстоятелства актосъставителя квалифицирал като нарушения на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и му е предявен за подпис и запознаване.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 22-4332-015715 от 22.08.2022 година, с което началник сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР наложил на П. Х. Х. с ЕГН ********** административно 2 наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, както и наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т.

5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 2, т. 3, б.В ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Й.а К., ОД и МХ, дадени в хода на съдебното следствие, както и на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия АД № 143864/18.07.2022 година, наказателно постановление (НП) № 22-4332-015715 от 22.08.2022 година, писмено сведение от свидетелката Й.а К., саморъчна декларация от жалбоподателя до О „ПП“, СДВР, протокол за ПТП № 1795161 от 09.06.2022 г., докладна записка от Р. Б във връзка с отзоваването му по сигнал за настъпило ПТП, схема на механизма на възникване на ПТП, справка картон на водача П. Х. Х., заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР, заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, справки от централната база данни АИС на КАТ по историята на МПС с рег. № ******.

Настоящият съдебен състав намери основание да се довери на показанията на свидетелите Д и Х.а, като предвид сходната им предметна насоченост намери за целесъобразно същите да бъдат разгледани паралелното на една и съща плоскост. Преди обсъждане на събраните сведения по същество обаче, следва да се отбележи евентуалната вероятност от предубеденост на двете лица, доколкото същите декларират пред съда семейна обвързаност по сватовство с жалбоподателя, съответно – приятелски взаимоотношения с неговия син. Двамата свидетели излагат пред съда еднопосочни, смислово кореспондиращи си и последователни данни относно значими за предметния обхват на настоящото производство обстоятелства, а именно – съпричастността на жалбоподателя спрямо управляваното от него превозно средство, собствеността на последното и неговото външно състояние в процесния период. Твърдението на Д, че всеки ден вижда въпросния автомобил, въз основа на което е изведено и съждение за липсва на каквито и да е увреждания, драскотини или подбитости по купето му, е допълнително подкрепено и потвърдено от показанията на Х.а, която претендира да притежава познания в автомобилната индустрия, които биха позволили своевременно да идентифицира повреда върху превозното средство. Последната дава правдиви сведения относно притежанието на автомобила, като извършената по пътя на служебното начало справка в Търговския регистър установи, че търговското дружество – лизингополучател „****“ ООД действително е управлявано от нея и съпруга , съответно същите са ползватели на движимата вещ по силата на лизингов договор. За достоверни се приемат показанията, касаещи ежедневното използване на превозното средство за лични и служебни нужди, поради което и последиците от един настъпил инцидент, рефлектирал в понасянето на видими щети върху външността му, неминуемо биха били забелязани от неговия ползвател. Доколкото последното не се установи, съдът е склонен да се довери на споделеното от свидетелите Х.а и Д досежно липса на каквито и да е външни, дори и единствено с декоративно значение повреди в управляваното от страна на жалбоподателя в процесния ден МПС.

На следващо място съдът дължи преценка на доказателствения източник, стоящ в основата на повдигнатото обвинение от административнонаказателен характер, а именно показанията на свидетелката Й.а К., която лично е установила нанесените върху собствения лек автомобил щети. Тук следва обаче неизменно да се държи сметка за факта, че в качеството си на притежател на имуществено благо, което е било засегнато от противоправните действия на трето лице, същата дори и задочно е била участник в ПТП – легалната дефиниция на термина в § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП включва в тази категория лицата, които са пострадали при произшествието, и доколкото К. безспорно е претърпяла имуществени вреди от деянието, то тя следва да се приеме за пострадало лице. Горното 3 изисква дадените от нея показания също да бъдат разглеждани с внимание, като предвид това, макар да са основен източник на информация за описание на всички обективни характеристики на разглежданото деяние - време, място, участници, обстановка и други, те не могат да бъдат поставяни в основата на изводите за механизма на произшествието и поведението на всеки от водачите в него, още повече предвид установените противоречия спрямо останалите гласни доказателствени източници. Фактът, че писмените сведения на лицето, впоследствие частично възпроизведени и в разпита пред съда, са първоизточник на изготвените от службите за контрол докладна записка и протокол за ПТП, а впоследствие същите са поставени и в основата на фактическите изводи на актосъставителя, поставя въпроса дали случаят е бил всестранно и обстойно разгледан, или всичките констатации на контролните органи се основават само и единствено на едностранно възприетите сведения на пострадалото лице. От друга страна, както става ясно от заявеното от К., същата е наблюдавала ситуацията посредством преглед на паметта на видео-записващо средство, разположено в жилищната сграда, в непосредствена близост до която е настъпило ПТП.

Това предполага едно своеобразно техническо опосредяване на преките зрителни възприятия, съответно самата тя не е пряк очевидец на ситуацията, а е имала възможност да ги асимилира с помощта на запис от камера за видеонаблюдение, за чийто технически характеристики отсъстват данни. В съответствие с изложеното съдебният състав намира за доказан факта на нанасяне на имуществени щети върху автомобила на свидетелката К., но въпреки това техният автор и механизма на възникването им остават спорни и от наличната доказателствена маса не би могъл да се направи категоричен и несъмнен извод, че същите са причинени при ПТП настъпило именно с товарен автомобил марка „****“ с рег. № ******.