Разпореждане № 3103 от 04.07.2025, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 1694/2025
- Вид
- Разпореждане № 3103
- Подписан
- 04.07.2025
- Състав
- Преслава Кръстева Дякова
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 3103 гр. Кюстендил, 04.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Частно гражданско дело № 20251520101694 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу Р. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите, както следва:
1 / 945.18 лева - главница по договор за Договор за паричен заем № ******* от 12.07.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са платени от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД съгласно договор за предоставяне на гаранция № ******* от 12.07.2023 г., което лице е цедирало вземанията си на заявителя съгласно договор за цесия, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;
2 / 45.01 лева - договорна възнаградителна лихва по Договор за паричен заем за периода от 13.08.2023 г. до 10.03.2024 г.;
3/ 468.84 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № ******* от 12.07.2023 г., сключен с „Файненшън България“ ЕООД;
4 / 191.73 лева – мораторна лихва върху главницата по Договор за паричен заем за периода от 11.03.2024 г. до 27.05.2025 г.
Съдът намира, че по отношение на вземанията за главница, възнаградителна и мораторна лихва заявлението е основателно, поради което следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
В останалата му част, по отношение на претендираното неплатено възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция, заявлението следва да бъде отхвърлено по следните съображения:
Процесният договор за паричен заем е сключен при действието на специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно правните норми на чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът намира, че заявеното вземане за възнаграждение по гаранционна сделка, освен разкриващо характеристика на неравноправност, се основава на договорни клаузи, влизащи в противоречие със закона.
Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и 1 комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
В конкретния случай, при разглеждане на системата от сделки, може да бъде обоснован извод, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство, в допълнение на договора за потребителски кредит, се цели заобикаляне на уредбата на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат общо и неразделно. Видно от договора за потребителски кредит, неговото действие, в този смисъл, реалното усвояване на кредита са поставени в зависимост от предоставяне на поръчителство от посочено от кредитодателя лице. С оглед на това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство следва да се квалифицира като такса или комисиона за действия, свързани с усвояване на кредита, като възнаграждението е уговорено в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
От друга страна, претендираното възнаграждение не е включено в годишния размер на разходите, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и не е предвидено в договора. С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК. Безспорно е, че предвид легалната дефиниция на годишен процент на разходите, дадена в чл. 19 ЗПК, процесната сума е разход по кредита. Това възнаграждение представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Всичко изложено безспорно води до извод за недействителност на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК.
С оглед изложеното претенцията за възнаграждението по договора за поръчителство е неоснователна.
Като последица от частичното отхвърляне на заявлението са и коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно – 23.64 лева за държавна такса /за горницата до 33.02 лева не се присъжда/, както и 35.80 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по НЗПП в размер на 50.00 лева /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/.
Искането за присъждане на разноски за подготовка на документи за подаване на заявление по чл. 410 ГПК в размер на 50.00 лева се явява изцяло недоказано, поради което и не следва да се уважава. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 7770/04.07.20255 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, срещу Р. Г. С., ЕГН **********, В ЧАСТТА за сумата от 468.84 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № ******* от 12.07.2023 г., сключен с „Файненшън България“ ЕООД.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3