Решение № 206 от 08.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. К., 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г.А при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.А Гражданско дело № 20245510102940 по описа за 2024 година

Ищцата Д. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. *** моли съда да постанови решение, с което да признаете за незаконосъобразно приетото решение по т. 4 от дневния ред на Общото събрание на етажната собственост, проведено на *** г. решение и да отмени същото.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Твърди, че е собственичка на апартамент *** по разпределение на етажната собственост /ап.54 по нотариален акт/, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. К., ул. „Д.“ ***. От *** г. жилището е необитаемо - не живее в него и не го е предоставяла за ползване на други лица.

Два-три пъти годишно посещава имота си, за да провери в какво състояние е.

При едно посещение в края на м. *** г. намерила залепено на входната врата на жилището уведомление № *** от *** г. за дължими суми към етажната собственост за месечни такси за режийни разходи и възнаграждение на домоуправителя, както и за фонд „Ремонт и обновление“. Тъй като уведомлението било от фирма „Н.“ ООД, ЕИК ***, която й била непозната, се свързала с един от съседите и от него научила, че Етажната собственост е избрала тази фирма за професионален домоуправител и е сключила договор с нея. Също така, от него разбрала и че е имало Общо събрание на етажната собственост, на което са били взети решения за размера на таксите, които етажните собственици трябва да заплащат, вкл. и от собствениците на необитаеми апартаменти. Настояла да бъде свикано ново общо събрание, на което да бъде преразгледан въпросът с таксите, дължими от необитаемите апартаменти, тъй като са били определени в нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.

1

На *** г. е проведено Общо събрание на етажната собственост, на което е подложено на обсъждане възражението й необитаемите апартаменти да заплащат такси към ЕС за покриване на разходите за управление и поддържане на общите части. Видно от приложения към настоящата искова молба Протокол от ОС на ЕС от *** г., по т. 4 от дневния ред Общото събрание е взело решение, с което вноските на етажните собственици остават в размера, определен на предходно общо събрание, а именно: „За посрещане на режийните разходи, които Етажната собственост посреща и фонд „Ремонт и обновление“ за обитаемите апартамент следва да се събират вноски в размер на 10 лева, за всеки самостоятелен обект, с изключение на ап. № ***, които заплащат по 5 лева /необитаеми/. За фонд „Ремонт и обновяване“ за необитаеми апартаменти да бъде събирана вноска - от апартаменти на 1-ви и 2-ри етаж по 0,50 лева на месец, от апартаменти на 3-ти етаж и следващите по 1,00 лева на месец. За възнаграждението за професионален домоуправител, се правят вноски в размер на 6 лева на самостоятелен обект месечно (4 лева за апартаменти на пенсионери), без значение от обитаемостта“.

Счита, че така приетото решение по т. 4 от дневния ред на Общото събрание на етажната собственост, проведено на *** г., е незаконосъобразно поради следните съображения:

Видно от приложения към настоящата искова молба Протокол от *** г. от проведено Общи събрания на етажната собственост, изрично е посочено, че апартамент ***, чийто собственик е тя, е необитаем и този факт е известен на етажните собственици.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) разходите за управление и поддържане на общите части НЕ се заплащат от собственик, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС е императивна правна норма и е задължителна за Общото събрание на етажните собственици. Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, т.е. собствениците на необитаеми апартаменти са освободени изцяло от всички разходи (разноски и такси), във връзка с дейности по управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, дори без да е необходимо вземане на решение от общото събрание. Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото събрание е определяне на размера, но не и начинът на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в закона - така приема и Решение № 80 от 4.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1213/*** г., I V г. о., ГК, докладчик председателят Албена Бонева.

С разпоредбата на ал. 2 се урежда изключение от общото правило на чл.

51, ал. 1 от ЗУЕС за разпределение на разходите между собствениците, поради което взетите от общото събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на общото събрание да определи кръга на 2 лицата, които не заплащат разходите за общите части. В чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е предвидено право на Общото събрание да реши нещо различно, каквато възможност е предвидена в ал. 3 на на чл. 51 от ЗУЕС за собственик, който отсъства повече от 30 дни, но пребивава в имота повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Това тълкуване на императивния характер на чл.

51, ал. 2 от ЗУЕС е възприето в задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд като напр. Решение № 60181 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис И., Решение № 93 от 6.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 395/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева и др. В посочената съдебна практика изрично се приема и, че независимо дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен характер.

На следващо място, за проведеното ОС на ЕС от *** г. е съставен протокол, който не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 5 и чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. За участие в общото събрание е упълномощила да я представлява д-р М.М., който е собственик на *** в етажната собственост и той е присъствал на общото събрание. Видно от приложения Протокол от *** г., нито на стр. 1-ва, абзац 3-ти, където са посочени присъстващите на ОС, нито на стр. 3, където е посочени апартаментите, гласували по т. 4 от дневния ред, е отбелязано, че присъства нейн представител, т.е. представител на апартамент ***. Също така, копие от това пълномощно не е приложено към протокола от ОС на ЕС от *** г. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС, изискваща прилагането на пълномощните към протокола на общото събрание. Тази разпоредба има императивен характер и има за цел да даде възможност на етажните собственици да оспорят както съдържанието, така и законосъобразността на решенията. В съдебно заседание ответницата се явява лично и моли съда да уважи предявеният от нея иск като основателен и доказан. Представя писмени бележки по делото.

Ответникът Етажна собственост /собственици/ на самостоятелни обекти в жилищна сграда/, находяща се на адрес: град К., ул. „Д.“, № ***, чрез професионалния домоуправител „Н.“ ООД, чрез адв. К. К., член на САК моли съда да отхвърли предявеният от Д. М. М. иск за отмяна на решение по т. 4 от дневния ред на ОС от ***г. по чл. 40 от ЗУЕС.

Намира искът за недопустим и неоснователен, като излага следните аргументите: Съдържанието на т. 4 от протокола е, както следва:

„По точка 4 от дневния ред. По повод нежеланието от страна на г-жа Д.

Муханова да заплаща отредената от ОС такса, дискутиране отново на таксата към ЕС за необитаеми апартаменти. Повдигна се въпросът необитаемите апартаменти да бъдат освободени от такса за поддръжка, която към настоящия момент е определена на 5 лева; Отправи се предложение да бъде променен гласувания бюджет и необитаемите апартаменти да не заплащат суми към Етажната собственост. Мнозинството от присъстващи се е обединило около мнението, че таксите вече са гласувани, като намират така определените вноски за балансирани, рационални и справедливи. В тази връзка се предложи да не бъде променян бюджета и определените вноски да си останат, както са гласувани на предходно ОС, а именно: За посрещане на режийните разходи, 3 които Етажната собственост посреща и фонд „Ремонт и обновление“ за обитаемите апартамент следва да се събират вноски в размер на 10 лева, за всеки самостоятелен обект, с изключение на ап. ***, ап. №***, които заплащат по 5 лева /необитаеми/. За фонд „Ремонт и обновяване“ за необитаеми апартаменти да бъде събирана вноска - от апартаменти на 1 -ви и 2-ри етаж по 0,50 лева на месец, от апартаменти на З-ти етаж и следващите по 1,00 лева на месец. За възнаграждението за професионален домоуправител, се правят вноски в размер на 6 лева на самостоятелен обект месечно (4 лева за апартаменти на пенсионери), без значение от обитаемостта. РЕШЕНИЕ: Не изменя гласуваните на предходното събрание вноски. “ Видно от приложения протокол решението е: „Не изменя гласуваните на предходното събрание вноски.", а не както твърди ищецът да се гласуват вноски към ЕС. Тези вноски са гласувани на предходно ОС, а настоящото решение само ги потвърждава.

За да е налице правен интерес от предявяване на иска следва с решението си ОС на ЕС да засяга правната сфера на собственика, който обжалва самото решение. В случая решението не рефлектира по никакъв начин върху правната сфера на жалбоподателя. С вземането му не възникват нито права, нито задължения за ищеца в настоящото производство. Същият е можел да оспори решение на ОС, проведено през 2021 г. в което се вземат съответните решения за гласуване на вноски, което е положително решение и рефлектира пряко върху задълженията на собственика е сграда в режим на етажна собственост.

Нещо повече, за ищецът не е налице също правен интерес от предявяване на иска, защото независимо какъв акт постанови съда - дали ще уважи искането за отмяна или не, това не би създало промяна в текущото положение, доколкото вноските ще продължат да се събират така, както са гласувани на ОС.

Исковете по чл. 40 от ЗУЕС служат за упражняване на потестативни права, като исковете са с конститутивен характер. За успешното провеждане на иска е необходимо да е налице първо, взето положително решение, и второ, да настъпват правни последици за ищеца. Решението - първо не е положително, и второ - вследствие от вземането му не са налице правни последици за ищеца. Следователно не е налице правен интерес въобще от водене на настоящото производство, като Д. М. М. не е легитимирина да води предявения иск.

В подкрепа на твърденията е и установената съдебна практика, която е единодушна по въпроса относно необходимостта от наличие на правен интерес за допустимост на производството: обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат правни последици занапред - създават задължения за етажните собственици и подлежат на изпълнение, т.е. решения, рефлектиращи в правната им сфера. Позовава се на Решение № 28 от 06.06.2017 г. по гр. д, № 2887 /2016 г. на Върховен касационен съд. 2-ро гр. отделение.

Искът е недопустим и защото е предявен извън срока по чл. 40 от ЗУЕС.

Счита, че искът е неоснователен, тъй като по същество е взето отрицателно решение - да не измени волята си, обективирана в протокола по 4 предходно проведено ОС. Не е налице нарушаване на императивна правна норма; защото решението не засяга съответната разпоредба в закона.

Ищецът релевира възражение, че в протоколът не е вписано, че на ОС същият се представлява от друг собственик на апартамент.

Във връзка с така направеното възражение, намира същото за преклудирано по аргумент на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС: всеки член на общото събрание може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения. Оспорването се извършва писмено пред управителния съвет (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал. 7, но не по-късно от един месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства.