Решение № 429 от 08.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. П., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Гражданско дело № 20251720109089 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, чрез пълномощника юрк. Х., срещу Р. Б. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. „Т.“ ***************** с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 600,00 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ******* от ********* г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Р. Б. П., вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ********* г., сумата 144,58 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата, начислена за периода ********* г. – ********* г., сумата 245,77 лева – лихва за забава за периода от ********* г. до ********* г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ********* г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № ****/********* г. по ч.гр.д. № ********* г. по описа на Районен съд - Р..

В исковата молба се твърди, че между ответницата и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 на ********* г. е сключен Договор за потребителски кредит № *******. Сочи се, че в изпълнение на задълженията си по него кредиторът - „Сити Кеш“ ООД, е предоставил на ответницата в заем сумата от 600,00 лв. Последната се задължила да върне заетата сума на 12 погасителни вноски в размер на 131,00 лв., с падеж ********* г. Твърди се, че в договора е уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и годишен процент на разходи по кредита в размер на 47,85 %. Излага, че съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия при забава на погасителна вноска, кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на действащата законна лихва върху всеки ден забава. Сочи, че съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия кредиторът уведомява длъжника с писма, покани, съобщения и други документи, които се считат за получени, ако бъдат изпратени на електронен адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени в договора. Ищецът поддържа, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит. Твърди, че на ********* г. между заемателя - „Сити Кеш“ ООД, и ищецът е сключен договор за цесия, с който първият е прехвърлил на „АСП Бета България“ ЕООД всичките си вземания към ответницата, 1 произтичащи от Договор за потребителски кредит № *******/ ********* г. Твърди се, че по силата на изрично пълномощно от цедента ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление за извършената цесия, а в случай, че се приеме, че не е надлежно уведомен, следва да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба. Сочи, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, въз основа на което е образувано ч.гр.д.

№ ********* г. по описа на РС-Р. и е издадена исканата заповед. Излага, че същата е връчена на длъжника, като от последния е постъпило възражение срещу издадената заповед.

В указания от съда срок ищцовото дружество предявило настоящите установителни искове за установяване на вземанията си по заповедта. Поради изложените съображения ищецът моли исковете да бъдат изцяло уважени и в негова полза да бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Б. П. е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила исковите претенции по основание и размер. Въвела е възражения за липса на валидна облигационна връзка между страните поради липсата на доказателства, че процесният договор е подписан от ответницата. В условия на евентуалност твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с императивните разпоредби на закона. Сочи, че ГПР е неправилно и неясно посочен, поради което клаузата, която го урежда е недействителна, а това влече нищожност и на самия договор. Оспорва размера на начислените суми за договорна лихва и мораторна лихва, като счита същите за недължими на основание чл. 22 от ЗПК. Излага съображения за недължимост на сумите поради погасяване чрез плащане преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Оспорва редовността на водените от ищеца и от цедента счетоводства.

Твърди се, че договорът за цесия не е породил действие по отношение на длъжника.

Направено е и възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не е изпратил представител. С писмена молба е заявил, че поддържа исковата молба и претендира присъждане на направените съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от упълномощения от него адвокат. Същият изразява становище, че поддържа отговора, оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Претендира присъждане на направените разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

По заявление с вх.рег. № ****/********* на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, е издадена Заповед за изпълнение № ****/********* г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ *********г. по описа на РС-Р. срещу Р. Б. П., за сумата 600 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ******* от ********* г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и Р. Б.

П., сумата 144,58 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата, начислена за периода ********* г. – ********* г., сумата 245,77 лева – лихва за забава за периода от ********* г. до ********* г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ********* г. до изплащане на вземането, както и разноските за производството. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на ********* г., който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК на *********г., обосновано с твърдение, че сумите са погасени по давност. С разпореждане №*********г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. На ********* г. е депозирана исковата молба за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и е с предмет установяване вземанията на ищеца към ответника по заповедта за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск. По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът намира за установено следното:

По делото е представен Договор за паричен заем Кредирект № ******* от ********* г., 2 сключен между „Сити кеш“ ООД в качеството на заемодател, и Р. Б. П., в качеството на заемател, съгласно който размерът на отпуснатия заем е 600,00 лв., платим на 12 вноски, от които първите три по 20,03 лв. и девет по 78,28 лв. при договорен ГПР 47,85 % и фиксиран годишен лихвен процент 40,05 %, с падежна дата на първата вноска *********г. и падежна дата на последната вноска *********г. В договора е инкорпориран погасителен план, включващ разпределение на главницата и лихвата във всяка вноска, както и размера на неустойката при неизпълнение на т. 6.1 от договора за предоставяне на обезпечение съгласно посочените условия и общия размер на вноската с и без включената неустойка.

Представени са общи условия на „Сити кеш“ ООД за заеми “Кредирект“, предоставяни чрез интернет, както и тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД от негови клиенти във връзка с предоставени от дружеството заеми „Кредирект“ чрез интернет.

От договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ********* г., извлечение от приложение № 1 към договора за цесия, и пълномощно от „Сити кеш“ ООД, с което потвърждава настъпилото прехвърляне на вземанията от датата, на която е подписано приложение № 1 от *********г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ********* г., се установява, че вземанията по договора, сключен с ответника, са прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на ищцовото дружество. Видно от пълномощно, представляващо приложение 3 към Договора за продажба и прехвърляне на вземания, цедентът е упълномпощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията.

Представено е уведомление от „АПС Бета България“ ЕООД, адресирано до ответника Р. Б. П., за извършената цесия, без данни за получаването му от страна на ответника. Ю От приетата като доказателство по делото разписка за извършено плащане № *****************/*********г., се установява, че на *********г. е нареден паричен превод от „Сити кеш“ ООД в размер на 600,00 лв., с вписано основание: „заем съгласно договор *******“ в полза на Р. Б. П.. Съгласно приложеното към исковата молба извлечение от лог файл по договор за паричен заем № *******, на *********г. сумата от 600,00 лв. е изплатена от Изипей на Р. Б. П..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че процесният договор има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря освен на общите разпоредби на ЗЗД и на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 27 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа подписи на страните, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Видно от представените по делото договор за паричен заем и общи условия, върху същите липсват положени подписи на сключилите го лица. В тази връзка ищецът твърди, че договорът е бил сключен от разстояние при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕП.

Съгласно съдържащата се в чл. 6 от ЗПФУР легална дефиниция на понятието "Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние", такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти във връзка със сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а именно: че доставчикът на услугите е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от ЗПУФР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, като доказателствената тежест за доказване на тези обстоятелства е възложена изцяло върху доставчика на услугите, какъвто е ищецът в настоящото производство. Съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна 3 и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Разпечатката съдържа 30 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f021bda7-29fc-40bc-9143-3556a2f4c108