Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1253 от 19.05.2015, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 545/2014
Вид
Определение № 1253
Подписан
19.05.2015
Състав
АНТОАНЕТА ДРАГАНОВА АНДОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.105,предл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50,ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50,ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 1253 Година 2015, 19.05. Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На деветнадесети май Година две хиляди и петнадесета

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова

Членове: ………………………………………

Съдебни заседатели: ……………………………………...

Секретар

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 545 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В.С.С. с посочени съдебни адресати адв. Диан Димов и адв. Д.И. с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Патриарх

Евтимий“ № 15, ет. 1 е предявил субективно съединени искове против М.Л.Т.и Политическа партия ,,Атака”, за солидарното им осъждане да му заплатят сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди чрез разпространяване на клеветнически твърдения,съдържащи се в поместена публикация „Как един вагон заготовки в Дебелт роди прякора на В.С.“ в непериодично печатно издание-брошура,издавана от Политическа партия „Атака“ под заглавие: „В.С.-От търговец на скрап до медиен магнат“,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на извършване на деликта,която счита,че е датата на първоначално разпространение-19.07.2013 год. до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски.

Преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Дял Първи на Част Втора на ГПК съдът следва да извърши предвидената в чл.140 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им- изискуемо вземане за обезщетение за вреди в полза на ищеца на извъндоговорно основание и изискуемо вземане за обезщетение за забава върху него, не е въведено нарочно особено исково производство и следователно те следва да се разглеждат по правилата на общия исков процес на ГПК. При проверка на основание чл. 127 и чл. 128 от ГПК и след отстраняване на нередовности ,докладчикът констатира, че исковата молба е редовна, като след приемането й, въз основа на разпореждане на основание чл.131 от ГПК са изпратени преписи от нея и приложенията на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Съобщения с преписи от исковата молба с приложения са получени съответно:от М.Т. –лично на 15.04.2014 год.,а от служител на втория ответник-юридическо лице по реда на чл. 50,ал.1 и 3 от ГПК-на 14.04.2014 год. Двамата ответници са депозирали отделни писмени отговори,почти идентични по съдържание по пощата на 15.05.2014 год. ,видно от пощенските клейма върху двата плика,с които са били отправени до съда,като в канцеларията ,те са входирани на 19.05.2014 год. При това положение писменият отговор на М.Т. е своевременно представен,а този на втория ответник-Политическа партия „Атака“ е просрочен с един ден. С оглед на горното книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на общото исково производство.

При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 140 от ГПК съдът констатира следното: Исковете , предмет на настоящото дело, са подсъдени на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди, че е възникнало изискуемо вземане за обезщетение на неимуществени вреди,настъпили в резултат на нарушаване на абсолютни субективни граждански права и блага. Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и съгласно правилото за алтернативна местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 115 от ГПК), а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главната искова претенция от 50 000 лв. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в причинна връзка с противоправно поведение на един от двамата ответници, за което освен той лично,отговаря и втория ответник –юридическо лице,тъй като са налице основания за ангажиране на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност. Искът е насочен срещу лицата, за които се твърди, че носят гражданска отговорност за нарушение на абсолютни субективни права на ищеца- неприкосновеност на доброто му име в обществото и правото му на положителната обществена оценка, като отговорността на физическото лице бива лично ангaжирана, а на партия „АТАКА“-при условията на гаранционно-обезпечителната отговорност. Ответниците възразяват, че исковата молба не е местно подсъдна на Бургаски окръжен съд и че деянията, описани в обстоятелствената й част не са конкретно описани. Извън тези възражения относно допустимостта на иска, не са констатирани служебно от съда отрицателни процесуални предпоставки или липса на положителни процесуални предпоставки за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до извод за недопустимост на настоящото производство.

От направените възраженията на ответниците за липса на местна подсъдност ,въпреки,че са идентични по съдържание,независимо от оформянето им в два отделни писмени документа-самостоятелни отговори, следва да бъде разгледано само това на ответницагта Т.,тъй като е депозирано в срок.Възражението е несъстоятелно.

Ищецът е предявил искове за обезщетение за вреди,резултат от непозволено увреждане,за възмездяване на които отговорност при различни условия и в различно качество ,твърди ,че носят и двамата ответника.С оглед на горното ищецът се е възползвал от предвидената алтернативна местна подсъдност съобразно разпоредбата на чл. 115 от ГПК и е предявил претенциите си по местоизвършване на деянието, което по негови твърдения е описано като осъществено на територията на гр. Бургас. Под местоизвършване на деянието в хипотезата на чл.115 от ГПК законодателят разбира всяко място, където е осъществен елемент от неговия фактически състав. Ищецът навежда твърдения за извършена клевета, достигнала до широка публика-неопределен кръг лица, само на територията на населеното място гр.Бургас,поради териториалното разпространение на печатното издание-брошура по различни начини само в рамките на този град. Тези твърдения нито един от двамата ответници не оспорва,нито въвежда факти и обстоятелства,от които да се направи извод,че местоизвъшването е осъществено на друго място. В конкретния случай се ангажира гражданската отговорност пред граждански съд на ответниците за извършено деяние-разпространение на територията на едно населено място чрез печатно издание на клеветнически твърдения,което настъпва в момента, в който разгласяваните позорни обстоятелства бъдат възприети от неограничен кръг лица на мястото на разгласяването, вследствие на което бъде нарушена неприкосновеността на доброто име на ищеца и обществената оценка досежно личността му. А този момент в оглед неоспорените фактически твърдения на ищеца е настъпил на територията на град Бургас.С оглед на горното именно гр.Бургас е мястото на извършване на непозволеното увреждане.Местоизвършването на деянието не може да бъде в случая седалището на издателя/последното би било от значение,ако ищецът не бе се възползвал от възможността за изборна подсъдност по чл.115 от ГПК,при което приложимо би било общото правило на чл.105,предл.2 във вр. с чл.116 от ГПК/,тъй като противоправно не се твърди,че е простото издаване,а разпространяването и възприемането от неограничен кръг лица на територията на гр.Бургас на клеветнически твърдения чрез печатно издание.Следователно предявените искове са съобразине с предвидената в чл.115 от ГПК възможност за изборна подсъдност,която с оглед неоспорените твърдения на ищеца е и обоснована и стабилизирана именно по отношение на настоящия съд. Ето защо това възражение като несъстоятелно следва да се остави без уважение.

По възраженията на ответниците за неяснота на изпълнителното деяние в изложението на обстоятелствата на исковата молба,тъй като няма конкретизация чрез коя дума или фраза ,в каква степен и доколко са нанесени неимуществени вреди:

Възраженията са несъстоятелни. В исковата молба е посочено коя част от непериодичното издание –брошура ,ищецът намира за клеветническа, като конкретизацията е чрез посочване на нейното заглавие,както и чрез подробно развитите съображения досежно вида и характера на асоциациите,които според ищеца будят отделни употребени изразни средства,думи и изречения.Дали в частта от брошурата се съдържат позорни обстоятелства или политическа оценка,респ. уронващи достойнството на ищеца квалификации или последните представляват изразни средства,независимо от преценката на ищеца,за излагане на политическа позиция, е въпрос по същество на спора,по който съдът ще се произнесе в решението си.При това положение обстоятелствената част на исковата молба е напълно ясна и конкретизирана-изложени са подлежащите на изследване обстоятелства,а съответните правни преценки въз основа на тях след установяването им ,ще бъдат дадени от съда.

При проверка на исканията и възраженията на страните, съдът констатира следното:

Освен заявените искания за защита, исковата молба съдържа и доказателствени искания за приемане на представени с нея писмени доказателства ,за събиране на гласни доказателства,за задължаване на единия от ответниците да предостави на съда находящи се у него писмени доказателства.

Ответницата М.Т. в депозирания отговор чрез процесуалния си представител изцяло оспорват основателността и допустимостта на предявения иск,прави доказателствени искания за събиране на гласни доказателства.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът В.С.С., със съдебни адресати адв. Диан Димов и адв. Д.И. с адрес на кантората : гр.

Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 15, ет. 1 е предявил обективно и субективно съединени искове срещу М.Л.Т., с посочен адрес за призоваване: гр. София, пл.

„Народно събрание“ № 2 и срещу Политическа партия с наименование „АТАКА“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча” № 1, за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат от разпространяване по различни начини на територията на гр.Бургас в периода от 19.07.2013 год. включително и към датата на завеждане на делото-18.03.2014 год. на еднократно печатно издание, съдържащо клеветнически според ищеца твърдения. Моли за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на настъпване на деликта-19.07.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят направените по делото съдебно-деловодни разноски от него.Твърди, че срещу него са били отправени нападки и клевети чрез разпространявано под формата на брошура в гр. Бургас печатно издание, изготвено според ищеца от М.Л.Т., в качеството й на зам. Главен редактор на вестник „Атака“ и разпространено от ПП „АТАКА“ със заглавие „В.С.-От търговец на скрап до медиен магнат“ на предната корица. На задната корица на печатното издание отново присъствала снимка на ищеца с надпис „Затвор за В.С. за порно“. Ищецът уточнява, че въпросната брошура се е разпространявала като доставка на рекламен материал из пощенските кутии на гражданите на гр. Бургас, пред няколко клуба на ПП „Атака“, както и на предварително подготвени маси и стелажи с табелки. Твърди още, че поместения в брошурата на стр.4-7 (лист 14-16 вкл. между кориците на делото) публицистичен материал, представен под формата на „разследване“ съдържал множество неверни обстоятелства за извършени от В. С. деяния и разнообразна незаконна дейност, които го представяли подчертано негативно. Ищецът намира окачествяването му като нарушител на закона, осъществяващ злоупотреба с позиции в профсъюз, политически натиск и влияние над съдебни магистрати за клеветническо и невярно.