Решение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Велико Търново, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20254100500474 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 394 от 10.03.2025 година по гр. д. № 1359/2024 год. по описа на РС – Велико Търново е отхвърлен предявеният по реда на чл. 415 ал. т. 2, ал. 3 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК от „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу В. Т. К. иск за установяване съществуването на прехвърлени с договор за цесия от 02.03.2021 година вземания, за които е издадена заповед за изпълнение № 174/09.02.2024г. по ч.гр.д. № 505/2024г. по описа на РС - Велико Търново, като неоснователен и недоказан.

Против решението е подадена въззивна жалба от „АСП БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез юрисксонсулт Б. Т. с оплаквания за неговата неправилност изводими от неправилното приложение на материалния закон и необосновани правни изводи, несъобразени с доказателствата по делото. Излага подробно фактите и обстоятелствата при които се е стигнало до сключване на договор за потребителски кредит от разстояние. Сочи такива относно извършената цесия и счита за неправилни изводите на съда за липса на правно действие. Ако все пак приеме, че уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не било валидно, то такова да се счита извършено чрез връчване на исковата молба. Предвид изложеното в жалбата жалбоподателят моли въззивия съд да постанови решение, с което да отмени това на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да уважи предявените искове изцяло.1 Претендира разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на другата страна чрез назначения особен представител адв. В. Д.. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, чрез който се оспорва основателността . Счита за правилни и съобразени със закона изводите на съда, че представените документи не установяват валидно възникнало правоотношение между страните по делото, както и че не е извършена валидна цесия.

Постановеното решение било съобразено с доказателствата и правилно бил приложен материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди това на първоинстанционния съд и да остави без уважение въззивната жалба.

Страните не сочат доказателства, не представят нови такива и не правят искания за събирането на доказателства пред въззивната инстанция.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явяват редовна и процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледан по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 срещу В. Т. К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че същата е подадена във връзка с Разпореждане от 02.04.2024 г. по ч.гр.д. № 505/2024 г. по описа на Районен съд - Велико Търново, съгласно което ищецът бил уведомен, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника В. Т. К. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и в законоустановения срок „АПС Бета България“ упражнява право си да предяви иск, с който отправя искане към съда да признае за установено, че ответницата В. Т. К. дължи на „АПС Бета България“ вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 505/2024 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

2

Твърди се, че между „К.“ ЕАД и В. Т. К., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит № 1002115 на 30.12.2017 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, съгласно който К. като кредитополучател получил сумата от 1100 лева, като се е съгласила да върне паричната сума на 15 броя вноски по 95,08 лева в срок до 10.04.2019 г. – падежът на последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащо Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24%, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. Твърди се, че при сключването на този договор на ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по закон и че Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Счита, че от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 1002115 от 30.12.2017 г. по безспорен начин се установява сключения между страните договор и задълженията, който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Съгласно Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, в Раздел VI, чл. 7 от ОУ страните постигнали съгласие В. К. да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му, а в Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „К.“ ЕАД да уведомява длъжника, за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответницата В. К. сключила на 30.12.2017 година и Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „А. Т.“ ЕООД, по силата на който това дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „К.“ ЕАД, и да отговаря пред „К.“ солидарно с В. К. за всички задължения по Договора за кредит, като дружеството поръчител се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „К.“ ЕАД. На 30.12.2017 година „А. Т.“ ЕООД и „К.“ ЕАД сключили такъв договор за поръчителство. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. На 18.02.2021 г. „К.“ ЕАД отправил покана до „А.

Т.“ да плати всички изискуеми задължения на В. Т. К. за кредит във връзка с която на 18.02.2021 г. „А. Т.“ ЕООД е изпратило уведомление до Б., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „А. Т.“ ЕООД. На 23.02.2021 г. „А. Т.“ е погасило дължимите от К. към „К.“ ЕАД суми, както следва: 983,47 лева /главница/ по Договор за кредит; 252,57 лева /договорна лихва/ за период 30.12.2017г. до 10.04.2019 година; 597,60 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/. Твърди се, че на 23.02.2021 г. „А. Т.“ е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане и за встъпването на „А. Т.“ ЕООД в правата на кредитора „К.“ ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 1025,28 лева, ведно със сумата от 543,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. Ищецът 3 твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „К.“ ЕАД и „А.

Т.“ ЕООД като цеденти са прехвърлили своите вземания към В. К. по посочения договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133.

Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. Предвид тези факти ищецът моли съдът да приеме за установено, че ответницата В. К. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД парично вземане в общ размер от 3402,50 лв., от които главница в размер на 983,47 лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1025,28 лв., договорна лихва върху главницата в размер на 252,57 лв. за периода от 30.12.2017г. до 10.04.2019г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 597,60 лв. за период от 10.04.2019г. до 05.02.2024 г., 543,58 лв. законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство, както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител адв. В. Д., която е подала отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове и претендира тяхното отхвърляне. Направила е възражения за неустановеност на юридическите факти, от които се твърди да произтича вземането на ищеца. оспорена е достоверността и годността на представените писмени доказателства.

При тези твърдения искът правилно е квалифициран като такъв по чл. 422, ал.1 вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Пред съда са представени и приети следните документи: договор за потребителски кредит № 1002115/30.12.2017 г., Приложение № 1 към договор за потребителски кредит, договор за предоставяне на поръчителство с дата 30.12.2017 г., Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, уведомление за цесия от АПС Бета България ЕООД, разписка за извършено плащане № 2000000***/30.12.2017 г. за паричен превод към EasyPay, справка извлечение от системата на „К.“ ЕАД за клиент В. Т. К. към 18.03.2021 г. и справка извлечение от системата на „А. Т.“ ЕООД към 18.03.3021 г., договор за продажба и прехвърляне на вземания с дата 02.03.2021 г., както и намиращите се на л. 46 от първоинстанционното дело данни, включващи името на ответницата, дата и парични суми, които са посочени да съставлява Приложение № 1 към договора за цесия – ред 3183, които формално установяват твърденията на ищеца относно правното основание, въз основа на което претендира вземането си спрямо В. К.. От тези доказателства обаче не може да бъде направен извод, че ответницата е обвързана от договора за кредит, сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Съгласно чл. 180 ГПК частния документ, подписан от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Представените по делото доказателства обаче не съдържат изявления за волята на ответницата и изразено съгласие за сключването на посочения договор за кредит от разстояние чрез извършени волеизявления от страните в електронна форма и това да съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3 от ЗЕДЕУУ. Представените 4 доказателства не установяват извършена размяна на волеизявления между ответницата и кредитодателя и между нея и третото лице, с което се твърди да е сключила договор за поръчителство. Няма доказателства, че ответникът е получил на електронния си адрес на съобщение за извършената цесия, каквото се изисква от чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът – жалбоподателят черпи правата си от договор за прехвърляне на вземане чрез който е осъществена промяна в съдържанието на облигационното правоотношение по отношение на една от страните – кредитора. Появява се нов кредитор на вземането във вида, в който то съществува заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтекли лихви, ако не е уговорено противното. Длъжникът съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД ще е обвързан от тази промяна в случай, че бъде уведомен по реда на чл. 99, ал.