Определение № 196 от 22.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. София, 22.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Частно касационно търговско дело № 20258003901369 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение № 8396 от 29.04.2025г. по в.ч.гр.д. № 13269/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 34022 от 23.08.2024г. по гр.д. № 51120/2023г. на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по исковете по чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ на банката срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. като наследници по закон на Х. Л. В.. От „Юробанк България“ АД е било претендирно заплащане, при условията на разделност, на сумата от 22 187.

22 лева главница, както и на сумата от 4 049. 98 лева възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.12.2014г. до 04.02.2016г., по Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007г., сключен с Х. Л. В..

Оплакванията на касатора са за неправилност на въззивното определение. Според банката производството е допустимо. Въззивният съд погрешно е приел, че се търси снабдяване с два изпълнителни титула за едни и същи вземания. Не е било съобразено, че наличието на издаден през 2016г. изпълнителен лист срещу Х. Г. В. по Договор за кредит HL 19702 от 1

08.03.2007г., без данни за образувано изпълнително дело и предприети изпълнителни действия, следва да бъде изключено, тъй като вземанията срещу този кредитополучател са погасени по давност. Кредитът е вече падежирал (от банката не е било правено изявление по чл. 60 от ЗКИ за предсрочна изискуемост срещу другия кредитополучател - Х. Л. В.) и задълженията й стоят неплатени и неудовлетворени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички конкретни факти и обстоятелства по делото и в тяхната взаимовръзка, като конкретно и ясно да изложи доводи върху кои факти и обстоятелства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и доказателства основава изводите си за наличие или отсъствие на правен интерес от предявяване на иск?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 530 от 16.08.2024г. по гр.д. № 4521/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., на което въззивното определение противоречи.

2. Прекратява ли действието си договорът за кредит със смъртта на кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него?

Запазва ли действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници?

Според касатора определението на въззивния съд е постановено в противоречие с решение № 63 от 29.07.2019г. по т.д. № 1528/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

2

3. Силата на пресъдено нещо на постановеното решение разпростира ли се спрямо неучаствалото по делото лице солидарен длъжник?

Касаторът сочи решение № 103 от 29.04.2013г. по гр.д. № 1663/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., с което на въпроса е отговорено отрицателно.

4. Има ли кредиторът самостоятелно материално право срещу всеки солидарен длъжник и то обуславя ли правото му на съдебна защита срещу всички солидарни длъжници – обикновени, а не задължителни другари в процеса, до пълното му удовлетворяване?

Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 241 от 20.02.2018г. по т.д. № 985/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

5. Солидарните длъжници отговарят ли за една и съща престация пред един и същи кредитор и кредиторът може ли да иска изпълнение от всеки длъжник? Солидарните задължения самостоятелни ли са? Кредиторът разполага ли с правото да избере срещу кой от съдлъжниците да поиска издаване на заповед и да предяви претенцията си отделно или солидарно?

Касаторът се позовава на решение № 75 от 22.06.2022г. по гр.д. № 1329/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

6. Наследникът на солидарен длъжник по договор за кредит става ли страна по съществуващото облигационно отношение между банката и наследодателя, като по силата на наследственото правоприемство (ex lege) и при приемане на наследството (изрично или конклудентно) става ли страна по договора за кредит?

7. Силата на пресъдено нещо разпростира ли се спрямо неучастващия солидарен длъжник по договора за кредит, като солидарността е възникнала по силата на закона и наследствено правоприемство – със смъртта на другия солидарен длъжник, която смърт е настъпила преди образуване на делото, а самото съдебно производство е образувано срещу живия солидарен длъжник и в качеството му именно на солидарен длъжник по договора за кредит?

8. В хипотезата на договор за банков кредит и двама солидарни длъжници при смърт на единия солидарен длъжник и наследяването му, касае ли се за различни правоотношения – между наследниците на починалия солидарен длъжник и кредитора (правоотношение 1), и живия (първоначален) солидарен длъжник и кредитора (правоотношение 2) за вземането по кредита?

3

Кредиторът има ли право на иск срещу наследниците на починалия солидарен длъжник, което може да бъде упражнено независимо и в отделно производство от правото на иск спрямо живия първоначален солидарен длъжник на кредитора?

9. След смъртта на двама кредитополучателя – съпрузи по договор за кредит в различни периоди от време има ли правото кредитор съгласно чл.

122, ал. 2 от ЗЗД да предяви иск срещу наследниците само на единия кредитополучател и в отделно и последващо производство да предяви иск срещу другата група лица в качеството им на наследници на другия кредитополучател?

10. Наличието на изпълнителен лист срещу един солидарен длъжник без предприемане на действия на принудително изпълнение по изпълнителния титул пречка ли е за кредитора да предяви осъдителен иск срещу другия солидарен длъжник?

Според касатора тези въпроси са от значение за правилното прилагане на закона и за развитието на правото.

Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. оспорват подадената жалба. Съгласно заявеното от тях не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Изцяло се споделят изводите на състава на Софийски градски съд, както и на Софийски районен съд за недопустимост на производството.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното:

Производството по гр.д. № 51120/2023г. пред Софийския районен съд е било образувано въз основа на искова молба от 21.04.2023г. на „Юробанк България“ АД срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В. за заплащане на дължими суми (главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси, нотариални такси и застраховки) по Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007г. В исковата молба е било посочено, че договорът за кредит е бил сключен с родителите на ответниците - Х. Л. В., 4 починала на 02.10.2013г., и Х. Г. В., починал на 07.09.2017г., а ответниците дължат сумите при осъществено наследствено правоприемство. По кредита е било преустановено плащане на дължимите вноски за главница и лихва на 20.11.2014г., като е формирано просрочие и трайна забава, която е продължила до настъпване на падежа на договора – 20.03.2021г. Претендираната от банката главница е била в размер от 22 187. 22 лева, а възнаградителната лихва – 7 523. 01 лева, дължима за периода от 20.12.2014г. до 20.03.2021г.

В хода на делото е било направено уточнение, съгласно което сумите са претендирани при условията на разделност (по 1/3 от общия размер на дълга за всеки от ответниците съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН). Било е уточнено също, че исковете са водят срещу ответниците като наследници по закон на Х. Л. В. и като наследници на Х. Г. В., съдлъжници по договора за кредит.

Уточнението е било направено след възражение на ответниците, че въз основа на заявление на банката от 05.02.2016г. по ч.гр.д. № 6476/2016г. на Софийски районен съд е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 30.03.2016г. срещу Х. Г. В. за сума от 22 886. 30 лева главница и 4 049. 98 лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2014г. до 04.02.2016г. Не е било спорно, че задълженията по договора за кредит са били поети за текущи нужди на семейството, съответно че е била налице солидарната отговорност на родителите на ответниците. От ответниците е било направено също възражение за изтекла погасителна давност.

Относно заповедното производство от ищцовата банка не е било отречено, че е приключило с издаване на изпълнителен лист срещу Х. Г. В..

Посочено е било, че въз основа на листа не е било образувано изпълнително производство (не са били предприети действия по принудително изпълнение).

Също според посоченото от банката в исковото производство се е твърдяло различно обстоятелство – настъпване на падежа на задължението, а не автоматична предсрочна изискуемост, каквито са били обстоятелствата в заповедното производство. Дори да се приеме, че исковете срещу ответниците като наследници на Х. Г. В. не са допустими, то Х. Л. В. не е била страна в заповедното производство.

5

При тези обстоятелства с определение № 340 от 23.08.2024г. съставът на Софийски районен съд е прекратил производството по делото частично – в частта на искането за заплащане ответниците като наследници на Х. Л. В. и на Х. Г. В. на 22 187. 22 лева главница по Договора за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL 19702 от 08.03.2007г., както и за сумата до размера от 4 049. 98 лева от възнаградителната лихва за периода от 20.12.2014г. до 04.02.2016г. За производството в тази част е било прието, че е недопустимо. Според мотивите на първоинстанционния съд за ищеца липсва легитимен правен интерес да предявява осъдителни искове. Предвид разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК за тези суми банката разполага с изпълнителен лист, издаден в производството по чл. 417 от ГПК срещу ответниците. Срещу заповедта за изпълнение ответниците не са подавали възражение. Приложима е била също разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК.

Недопустимо е предяваването на иск за същото вземане. До смъртта на длъжниците - кредитополучатели солидарната отговорност ги е обвързвала, но тя не би могла да рефлектира върху размера на задължението на наследниците. Смъртта на солидарните длъжници прекратява солидарността и разделя задължението между наследниците пропорционално на техните части в наследствената маса. В случая наследници, които се явяват едни и същи лица, дължат разделно непогасената част от дълга по кредитното правоотношение. Според състава на първоинстанционния съд да се приеме противното, означава да се признае право на банката да се снабди с изпълнителни титули за едни и същи вземания срещу едни и същи лица.

С частна жалба „Юробанк България“ АД е обжалвало определението в частта на прекратеното производство по отношение на ответниците като наследници на Х. Л. В..

С определение № 8396 от 29.04.2025г. по ч.гр.д. № 13269/2024г. на Софийски градски съд първоинстанционното определение е било потвърдено. Решаващият извод на въззивния съд е бил, че за заявителя в заповедното производство, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, съществува правен интерес от предявяване само на установителен иск за признаване на вземането му, ако е оспорено, но не и 6 правен интерес от предявяване на осъдителен иск за това вземане.

Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че частната касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определението на Софийски градски съд в частта относно исковете за възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.12.2014г. до 04.02.2016г., е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 4 от ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията, а при броя на ответниците по делото решението на въззивния съд относно тези искове е под касационния праг на обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и не подлежи на касационен контрол. Касае се за гражданско дело с цена на исковете под 5 000 лева, дори да бъде приет общ размер на претенцията от 7 523. 01 лева, така както тя е предявена с исковата молба на „Юробанк България“АД.