Решение № 212 от 19.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Варна, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Данева при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело № 20253110105770 по описа за 2025 година следното: и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид Производството по делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Г.

Р. Р. ЕГН **********, с адрес: ************* срещу ответника "ЗИ-МЕТРИКС" А Д ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1680 р-н Красно село ж.к. Белите брези, ул. Кюстендил № 23Б, ет.2, съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове установителни искове с правно основание чл.26 от ЗЗД, както следва: за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № *************, сключен между Г. Р. Р., и "ЗИМЕТРИКС" АД, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК; в условията на евентуалност, както следва: за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл.2.9.2.2 от Договор за потребителски кредит № *************, сключен между Г. Р. Р., и "ЗИ-МЕТРИКС" АД, която предвижда сключване на договор за поръчителство с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК-203314339, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26 ал.1 предл.2 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически 1 твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Излага се, че на 16.07.2022г. ищцата е сключила с „ЗИ МЕТРИКС“АД Договор за потребителски кредит № ************* за сумата от 1400.00 лв., при ГПР 48.22 % и ГЛП 40.00%, която следвало да се върне на 10 бр. вноски.

Съгласно чл. 2.9.2.2 от договора е следвало да се сключи с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК-203314339 Договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит. По силата на договора за поръчителство дължимото възнаграждение за поръчителя е в размер на 700.00 лв. „Възнаграждението за поръчителство – гарант“ е включено в погасителен план към договор за кредит, а не към договора за поръчителство, както и е включен в изготвен общ погасителен план.

Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т. е. кумулират се към погасителните вноски. Също така договора за поръчителство с гарант се сключва от момента и с подписването на договора за кредит.

Счита се, че процесният договор е нищожен, на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1 33Д. Излага се, че възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Доколкото това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи - нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Поради горното се счита, че договорът за потребителски кредит № ************* противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

Счита се за нищожна клаузата на 2.9.2.2 за предоставяне на поръчителство. За поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за него се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми. Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът "ЗИ-МЕТРИКС" АД ЕИК 200888528, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1680 р-н Красно село ж.к. Белите брези, ул. Кюстендил № 23Б, ет.2, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Счита се, че процесният договор за кредит е действителен. Оспорват се твърденията на ищеца, че договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са недействителни/нищожни, вкл. поради противоречие на ЗПК и ЗЗП.

Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли предявената искова претенция и да се присъдят сторените разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит №

*************, сключен между ищцата Г. Р. Р. и ответника "ЗИ-МЕТРИКС" АД, по 2 силата и съгласно условията на който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 1400,00 лв. със задължение за връщането му в срок от 10 месеца на 10 погасителни вноски в размер на 236,93 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,00 %, като общият размер на всички плащания е 2369,27 лв. В договора е посочено, че годишният процент на разходите - ГПР е равен на 48,22 %.

В разпоредбата на чл. 2.9 от Договор за потребителски кредит № ************* се предвижда, че кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение на кредита, като сключи с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД Договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит.

Представен е Погасителен план – Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № *************, в който са описани размера и падежа на всяка от 10-те дължими вноски по договора за кредит, като общият размер на кредита е 2369,27 лв.

Представен е Стандартен европейски формуляр към договора.

Приобщен по делото е Договор за поръчителство от 16.07.2022 г., сключен между ищцата Г. Р. Р., в качеството й на кредитополучател, от една страна, ответника "ЗИ-МЕТРИКС" АД, в качеството му на кредитор и „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД ЕИК 203314339, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Генерал Й.В. Гурко 62А, ет. 1, ап.3, в качеството на гарант, от друга страна, съгласно който гарантът се задължава срещу възнаграждение да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, които са поети по Договор за кредит № ************* от 16.07.2022 г., сключен между кредитора и кредитополучателя. В т.2 от договора се предвижда, че за обезпечаване на задълженията по договора за кредит, кредитополучателят заплаща на гаранта възнаграждение в общ размер на 700.00 (седемстотин лева) лева, което по искане на кредитополучателя се заплаща от него разсрочено, съгласно погасителен план на допълнителните услуги, който е Приложение № 2 (две) на договора за кредит, и в съответствие с Общите условия по Бързите кредити, които са приложими и за този договор.

Представен е Погасителен план - Приложение № 2 към Договор за потребителски кредит № *************, в който са описани дължимите допълнителни услуги – 10 вноски по договор за гаранция в размер на по 70,00 лв., като общо дължимата сума за допълнителни услуги е 700,00 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: наличието на заемно правоотношение по сключен договор за кредит, в конкретния случай - Договор за потребителски кредит № *************, сключен между Г. Р. Р., и "ЗИ-МЕТРИКС" АД и наличието на посочените от него основания за нищожност на договора; твърденията си, водещи до недействителност на процесния договор, в това число, че уговореният ГПР не съответства на действително приложения между страните; респективно, че клаузата на чл.2.9.2.2 от Договор за потребителски кредит № *************, предвиждаща сключване на договор за поръчителство с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК-203314339, е нищожна, като заобикаляща закона.

В тежест на ответника по делото е да установи наведените от него положителни правоизключващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно: съществуването на валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор - Договор за потребителски кредит № 3

*************, сключен между Г. Р. Р., и "ЗИ-МЕТРИКС" АД, в т.ч. и действителност на клаузата на чл.2.9.2.2 от Договор за потребителски кредит № *************, сключен между Г. Р. Р., и "ЗИ-МЕТРИКС" АД, която предвижда сключване на договор за поръчителство с „ИМОТИ ДИЗАЙН“ ЕООД, ЕИК-203314339.

Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит № ************* и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят поставя строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11. Процесният договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно ищецът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни като така изпълнява и изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя.

Съгласно практиката на СЕС националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

Договорът за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, изм. и доп. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020 г., действаща към момента на сключване на сделката.

Според чл. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и има задължително съдържание, посочено в разпоредбата, вкл. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени тези изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК.