Решение № 5451 от 18.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5451 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110215515 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от В. Т. П. от ххх, с ЕГН:

********** против Наказателно Постановление № 24 - 4332 – 009479 издадено на 07.05.2024г. от Началник група в С., отдел ,,Пътна Полиция“ С., с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да упралвзява МПС за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че не е знаело за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят В. П., редовно призован, се явява лично. В пледоарията си заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.

Административно – наказващият орган: Началник група към С., отдел ,,Пътна Полиция“ С., редовно призован, не се явява и не се представлява. В 1 писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се предлага на съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 17.02.2024г., около 10:04ч., служители на ОПП – С. извършили проверка на движещото се по ул.,,Околовръстен път“ в град София, с посока на движение от АМ Тракия към с.Казичене автомобил ххх, теглещ ремарке, което било без поставена регистрационна табела. При проверката бил установен водача на МПС в лицето на жалбоподателя В. П., както и че ремаркето с рама 00157 не е било регистрирано по надлежния ред. На водача на МПС – то бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан от него без възражение. По случая била образувана пр.пр.№ 18895/2024г., в хода на окято било установено, че собственик на лекия автомобил бил именно В.

П., а към дата на нарушението – 17.02.2024г. въпросното МПС е имало сключена застраховка ,,Гражданска отговорност“. С Постановление от 09.04.2024г. прокурор при СРП отказал да образува наказателно производство по обвинение в престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В мотивите прокуроът е приел маловажност на случая. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление. В мотивите на същото било отразено, че липсва задължение за уведомяване на собственик на МПС при служебно прекратена регистрация, а същият е длъжен да познава законите и да носи съответната отговорност за своето незнане.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорнто установена и доказана от показанията на разпитаните свидетели и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така описаната фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на 2 санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка на законосъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че същото е издадено в нарушение на законва и е необосновано. Видно от пиробщените по делото писмени доказателства е, че собственик на въпросното МПС, което е теглило ремаркето без регистрацията, е бил именно жалбоподателя В. П..

Същевременно обаче не става ясно дали и каква е връзката на лицето с въпросното ремарке, което е теглил с личия си автомобил, последният от които е имал сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“. Параметрите на администпративното обвинение вменяват отговорност за съзнателното теглене на ремарке, без регистрационна табела, нерегистрирано по надлежния ред. В случая е налице несъставомерност на изпълнителното деяние както от обективна, но така и от субективна страна.

Виновното поведение на дееца подлежи на доказване с всички предивдени способи на НПК, като тежестта на доказване е върху административно наказващия орган. Наличието на предположение в наказателното постановление, относон задължението за знание за прекратената регистрация на ремаркето, с категоричност се опорвергава от задължителните указания, дадени в Тълкувателно Постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на ВАС и ВКС, където изрично е упоменато, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случая е предвидено отпадане на административна отговорност на водач на управлявано МПС, но от данните по делото не се установява дали водача на лекия автомобил е и такъв на тегленото ремарке. Видно от материалите по прокурорската преписка е, че собственикът на управляваното МПС е бил 3 санкциониран за това, че е теглил друго такова, за което се предполага, че е негова собственост. Ето защо субективната страна на нарушението не може да се предполага дори и ако е налице идентичност в собствеността между двете ППС – та. Според разпоредбата на &6, т.17 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата - ,,ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено за теглене, което подлежат на самостоятелна регистрация, самосотятелно регламентирана в чл.1, ал.1 от НАРЕДБА № I-45 от 24 март 2000г. за РЕГИСТРАЦИЯТА, ОТЧЕТА, ПУСКАНЕТО В ДВИЖЕНИЕ И СПИРАНЕТО ОТ ДВИЖЕНИЕ НА МОТОРНИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА И

НА РЕМАРКЕТАТА, ТЕГЛЕНИ ОТ ТЯХ (ЗАГЛ. ИЗМ. И ДОП. - ДВ, БР. 105 от 2002 г.). След като липсват данни кое е било задълженото лице да регистрира въпросното ремарке, няма как да се вмени административната отговорност на водача на теглещото МПС. Предвид посочените основания се явява безпредметно обсъждането на възражението на защитата за законосъобразното приложение на санкционната разпоредба на чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като необосновано.

С оглед изхода на делото С. следва да бъде осъдена да заплати на В. Т. П. сумата в размер на 500.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник. Съдът не намира възнаграждението на защитника за прекомерно, тъй като същото отговаря на степента на сложност на делото и е било съобразено с минималните изисквания по наредбата за адвокатски възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24 - 4332 – 009479 издадено на 07.05.2024г. от Началник група в С., отдел ,,Пътна Полиция“ С., с което на В. Т. П. от ххх, с ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да упралвзява МПС за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

4

НА ОСНОВАИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА С. да заплати на В. Т.

П. от ххх, с ЕГН: ********** сумата в размер на 500.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5