Определение № 348 от 11.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. Пловдив, 05.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600391 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 2 43 ал. 8 НПК.

С определение № 706/24. 07. 2023 г. по ЧНД 1591/2023 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата на Министерството на културата против постановление на Окръжна прокуратура Пловдив от 05. 07.

2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП ****** г. по описа на отдел ИП при ОД на МВР гр. П. за престъпление по чл. 277а ал. 1 НК, като недопустимо и е прекратил производството по делото.

Със същото определение е постановено, че след влизането му в сила материалите по досъдебното производство, ведно с копие от жалбата и съдебните актове да се върнат на Окръжна прокуратура Пловдив за изпращането им по компетентност на Апелативна прокуратура Пловдив по реда на чл. 243 ал. 10 НПК.

Срещу така постановеното определение е депозирана жалба от Министерството на културата с искане да бъде отменено определението на Пловдивския окръжен съд и въззивната инстанция да се произнесе относно допустимостта и законосъобразността на жалбата срещу постановлението за прекратяване.

1 ж а л

Окръжна прокуратура б а т а

. не е взела становище по

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното определение Пловдивският окръжен съд е приел с основание, че ДП под № ****** г. по описа на ИП при ОД на МВР гр.

П. е било образувано по реда на чл. 212 ал. 2 НПК за престъпление по чл.

277а ал.1 НК – търсене без съответно разрешение на археологически находки в землището на с. Б., обл. П. В хода на досъдебното производство не е било повдигнато обвинение спрямо конкретно лице.

Напълно законосъобразно първостепенния съд е приел, че в чл. 243 ал.

4 НПК са посочени лицата, които могат да обжалват прокурорското постановление, с което е прекратено наказателното производство по делото.

Сред тях са пострадалият и ощетеното юридическо лице, претърпели вреди от престъплението. Няма спор, че непосредствен обект за деянието визирано в чл. 277а ал. 1 НК са обществени отношения, свързани с паметници на културата и архивните материали. Посоченото престъпление е на формално извършване предвид на обстоятелството, че от обективна страна не се съдържат конкретни вредни последици с настъпил вредоносен резултат, подлежащ на възстановяване. Следователно, в конкретният случай не са налице съставомерни вреди.

Във въззивната жалба е цитирана дефинитивната норма на на чл.146 ал.1 ЗКН за археологически обекти, а така също и разпоредбата на чл. 2а ал.1 ЗКН, съгласно която тези обекти за публична държавна собственост. В случая жалбоподателят в лицето на Министерството на културата не е претърпяло вреди, които да са непосредствена последица от процесното деяние. Поради това и не може да е приеме, че същото има качеството на пострадал, респ. на ощетено юридическо лице по смисъла на закона, което да разполага с възможност да оспорва постановлението за прекратяване на наказателното производство. В тази насока и коректно е цитирана и константната съдебна 2 практика, включително и на Пловдивския апелативен съд, а именно определение № 132/16. 03. 2020 г. по ВЧНД 111/2020 г. и определение № 255/23. 09. 2021 г. по ЧНД 461/2021 г.

Впрочем, напълно правилно в атакуваното определение е посочено, че Министерството на културата има възможност да обжалва съответното постановление по реда на чл. 243 ал. 10 НПК, което е и сторено. В този смисъл и с основание е постановено, след влизане в сила на определението му, копие от жалбите и препис от съдебния акт да бъдат изпратени на Окръжна прокуратура Пловдив за изпращането им по компетентност на Апелативна прокуратура по реда на чл. 243 ал. 10 НПК. Няма пречка, с оглед недопустимостта на жалбата по изложените по-горе съображения пред съда, по-горестоящата прокуратура вече да се произнесе по посочения ред. Поради това е не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че му е отказан второинстанционнен контрол на постановлението за прекратяване.

Обстоятелството, че неправилно прокурорът в атакуваното постановление е посочил, че Министерство на културата се явява пострадал по настоящото дело не обвързва по никакъв начин съда.

Що се отнася до доводът, развит в жалбата пред Пловдивският окръжен съд относно приложението на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, то следва да се има предвид, че в прокурорското постановление е обсъден протокол от 28.02.2022 г. с вх. №08-00-109/05.04.2022 г. на Министерството на културата, предвид обстоятелството, че случаят е бил част от проверовъчната му дейност и са дадени указания за последващи действия.

Пловдивският апелативен съд също счита, че е необходимо препис от настоящото определение да бъде изпратено на Окръжна прокуратура Пловдив, с оглед изпращането му до Апелативна прокуратура за упражняване правомощията, визирани в нормата на чл. 243 ал.10 НПК., в какъвто смисъл са указанията в атакуваното определение.

Ето защо съдът и

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 706/24. 07. 2023 г., постановено по ЧНД 1591/2023 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4