Решение № 10129 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10129 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20251110143686 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. Т., ЕГН:

**********, чрез адв. Д. Л., срещу ***, седалище и адрес на управление: ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № **** г. на директора на регионалното управление „***.

В исковата молба се твърди, че на 15.07.2025 г. на ищцата била връчена процесната Заповед № **** г. на директора на регионалното управление „***, с която й било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Поддържа, че посочената заповед е незаконосъобразна, а наложеното наказание – несправедливо, неоснователно и необосновано. На първо място оспорва твърдението, че ищцата била извършила дисциплинарно нарушение, изразяващо се в „констатирани липси в размер на 4190 лв.“, както и твърдението, че на 12.05.2025 г. била отпечатала разходен касов ордер (РКО) на стойност 4190 лв., срещу която сума липсвали отпечатани приходни касови ордери (ПКО). В тази връзка сочи, че за посочените обстоятелства в заповедта се препращало към „т. 1 от Доклада“, но от съдържанието на заповедта не 1 ставало ясно за кой доклад става дума. Сочи, че вероятно става дума за Доклад № *** г. за финансова проверка на ПС *** за периода 01.05.2024 г. - 20.05.2025 г., която не била връчена на ищцата, поради което същата не е имала възможност да вземе становище по изложените в него констатации. Същият бил връчен на ищцата едва с връчването на заповедта за ангажиране на имуществената й отговорност на 07.07.2025 г. Оспорва изложените в доклада констатации за установени липси и за това, че няма издадени ПКО, съответстващи на издадения от ищцата на 12.05.2025 г. РКО за сумата от 4190 лв., като твърди, че същите не отговарят на обективната действителност.

Твърди, че в хода на дисциплинарното производство ищцата два пъти е давала писмени обяснения във връзка с посочената липса, като изложила развитието на събитията, изложила становище, че същата не представлява липса по смисъла на чл. 207 КТ, както и че същата се дължи на виновно поведение на ***, заемащ длъжността „офис мениджър“ в ПС ***. Твърди, че ищцата не била извършила твърдените дисциплинарни нарушения, а част от паричните средства, за които били издадени РКО от касата на ***, не й били действително предадени, а сумата от 4190 лв., за която бил издаден РКО от ***, всъщност представлявала липса от неговата каса. Твърди, че обстоятелството, че посоченото лице се е разпореждал с парични средства от касите в ПС *** и е издавал РКО, за които не съответстват ПКО, впоследствие било установено и с доклада за финансова проверка, като ищцата нямало как да знае, че същият е присвоявал суми от касата. Предвид изложеното, дори да е била установена липса, то не била в касата на ищцата. На следващо място твърди, че в процесната заповед било посочено, че ищцата била извършила нарушение на чл. 23, чл. 51.5 и чл. 45 от „Инструкция за изготвяне на дневен отчет в ПС на „*** и прехвърлянето на данни в приложение ЕДО в счетоводството на ОПС и счетоводен продукт „***“, но посочената инструкция не била връчвана на ищцата, нито била свеждана до нейното знание. Поддържа, че не можело да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата за неизпълнение на инструкции, които не са били сведени до нейното знание. На следващо място твърди, че във връзка с издадения доклад била издадена и Заповед № **** г. на директора на регионалното управление „***, с която на ищцата била наложена ограничена имуществена отговорност в размер на 4190 лв., ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредата до окончателното изплащане на сумата.

2

Ищцата била възразила срещу посочената заповед, след което същата била поканена от директора на регионалното управление на среща в централата на ответното дружество, на която на ищцата било заявено, че ръководството е наясно, че не тя е присвоила въпросната сума, но някой трябвало да поеме отговорност. Твърди, че посоченото било индиция за недопустима самоцелност на наложеното наказание в противоречие с критериите за определяне на дисциплинарното наказание съгласно чл. 189 КТ и при определянето му не били взети предвид всички действия на ищцата, както и обстоятелствата, при които били извършени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да важи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата, чрез юрк. ****. Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че с процесната заповед на директора на регионалното управление „***, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.Оспорва изложените в исковата молба твърдения за незаконосъобразност на наложеното наказание. Твърди, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение, считано от 2001 г. до настоящия момент, като през годините длъжностните характеристики за заеманата от ищцата длъжност са били връчвани лично.

В тях било предвидено задължение на ищцата да познава основните нормативни актове и документи на работодателя, вкл. вътрешноведомствените актове на РУ „**** поради което доводите на ищцата, че „Инструкцията за дневен отчет в ПС на „*** и прехвърлянето на данните в приложение ЕДО в счетоводството на ОПС и счетоводен продукт „***“ не й била връчена, били неоснователни. На следващо място, твърди, че преди налагането на дисциплинарното наказание работодателят бил поканил ищцата да даде писмени обяснения по реда на чл.193 КТ с писмо с изх. № *** г., получено от ищцата на 01.07.2025 г. Писмените обяснения били депозирани на 03.07.2025 г. След запознаване със съдържанието им работодателят преценил, че са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание за нарушения на трудовата и финансовата дисциплина, поради което издал процесната заповед, която била връчена на ищцата лично на 16.07.2025 г. Поддържа, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била мотивирана и 3 съдържала всички изискуеми от КТ реквизити – извършителят бил индивидуализиран, описани били всички извършени нарушения като дата и място на извършването им, посочена била правната норма, на основание на която било наложено наказанието. Наказанието било наложено въз основа на резултатите от финансова проверка на ПС *** съгласно Доклад с изх. № *** г. за периода 01.05.2024г.-20.05.2025 г. от служители на дирекция „Вътрешен контрол“ на „***, в който изчерпателно били описани извършените нарушения. Установена била липса от касата в общ размер на 4190 лв., както че ищцата била съставила РКО на стойност 4190 лв. срещу които липсвали отпечатани ПКО на същата стойност, с което ищцата била нарушила чл. 23 и чл. 51.5 от „Инструкцията за дневен отчет в ПС на „*** и прехвърлянето на данните в приложение ЕДО в счетоводството на ОПС и счетоводен продукт „***“. Освен това, на 12.05.2025 г. не били отпечатани бележки за изплатени пенсии в размер на 493,48 лв. от програмното приложение, като вместо това бележката била отпечатана от меню „бележки“ в Касов модул, като по този начин ищцата била нарушила чл. 45 от горепосочената Инструкция. Липсвал и подпис на получателя върху бележка за изплатена социална помощ на 15.05.2025 г. на стойност 44,66 лв. При групово предаване на пратки от фирми в приемо-предавателните протоколи не били вписани тегло и баркод номер на пратките. Констатирано било забавяне в обработката и експедицията на пратките, както и имало разминаване на бройките пратки в приемопредавателните протоколи и приложение „****”. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Дисциплинарната отговорност се реализира за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на установените формални изисквания относно провеждане на дисциплинарното производство и издаване на заповедта. В случай на оспорване на 4 дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя в негова доказателствена тежест е да установи, че му е било наложено дисциплинарното наказание, чиято отмяна иска, а доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. При трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно наказание в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, като твърденията на ищеца за незаконност на наложеното наказание очертават основанието на иска и рамките на съдебната защита.

Съдът като взе предвид изложените в исковата молба твърдения, намира, че твърденията на ищцата за незаконосъобразност на наложеното наказание могат да бъдат обобщени по следния начин: първо, допуснати нарушения на формалните изисквания за налагане на дисциплинарно наказание – немотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение, доколкото в нея работодателят се позовавал на доклад, който от своя страна също не бил ясно индивидуализиран; в това число, че докладът, на който се позовава работодателят в оспорваната заповед, не е връчен на ищцата; и по същество – за неизвършване на визираното в заповедта нарушение и за несъобразяване на критериите по чл. 189 КТ при определяне на вида на наказанието.

С оглед изложеното и предвид разпределената доказателствена тежест по чл. 154 ГПК, работодателят следва да докаже в хода на съдебното производство, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана, а в случай, че относно индивидуализацията на извършените нарушения се препраща към друг документ – че последният е доведен до знанието на служителя; че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан; както и че при налагането на наказанието е съобразил критериите по чл. 189 КТ, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 5

1877/29.10.2001 г., изменено със съглашение № 5289/21.12.2006 г., допълнително споразумение № ***/10.04.2008 г., допълнително споразумение № 128/11.07.2022 г. и допълнително споразумение № 730/17.12.2024 г., по силата на което през исковия период ищцата заемала длъжността „касиер, гише в съобщения (ПС II к. и ПС III к. към ОПС ***)“. Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед **** г. на директора на регионалното управление „***, на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното наказание, нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен наказаният работник или служител. Така даденото тълкуване е съобразено с целта на законодателя – задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ . Без значение е дали в заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно позоваването точно ли е, правилно ли е квалифицирал /терминологично/ работодателят вида нарушение. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговоря на изискванията на чл. 195 КТ (решение № 857/25.01.2011г. по гр. д. № 1068/2009г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 278/19.05.2011г. по гр.д. № 1276/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 642/12.10.2010г. по гр.д. № 1208/2009г. на ВКС, ІV г.о. и др.).