Решение № 4 от 08.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№4 гр. ХАСКОВО, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20255600900099 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от Кодека за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 156 622.44 лева.

ИЩЕЦЪТ

–

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД – гр.София твърди, че на 28.11.2018 год., около 03.00 часа по общински път II – 76, между селата Рогозиново и Доситеево, Община Харманли, в посока към с.Рогозиново се е движел лек автомобил марка „***“, модел „*****“, с рег. № ******, управляван от неправоспособния водач А. С. Д., след употреба на алкохол, в резултат на което водачът губейки контрол върху управлението на автомобила, го отклонилил на ляво, излизайки от пътното платно и преминавайки през затревения банкет, където МПС се ударило в крайпътно дърво, клон от което проникнало в купето на автомобила откъм предната му дясна част, където се возила Ж.З.Ж., причинявайки увреждания, довели до смъртта й. По случая било образувано Досъдебно производство № 613 / 2018 год. по описа на РУ – Харманли. С влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 2 / 2022 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, водачът Д. бил признат за виновен в това, че на 28.11.2018 год. при управление на описаното по-горе МПС в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.37 на хиляда/ и без да има необходимата правоспособност, по непредпазливост причинил смъртта на Ж.Ж. – престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, предл.1-во, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК. Към датата на пътния инцидент, отговорността на водача била застрахована по договор „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество. По искова молба, подадена от Д. и З.Т.и - родители на починалата в резултат на 1 пътния инцидент Ж.Ж., било образувано т.д.№ 13 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, приключило с Решение № 260070 от 26.05.2021 год., с което ищцовото дружество било осъдено да им заплати суми в размер на 70 000 лева и на 50 000 лева – застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2019 год. до окончателното им изплащане. На 01.09.2021 год. - след постановяване на решението и преди влизането му в сила, ищецът изплатил в полза на Д. Т. сума в размер на 37 150 лева, от която 30 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и 7 150 лева – лихви, и в полза на З.Т. – сума в размер на 24 766.67 лева, от която 20 000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и 4 766.67 лева – лихви. С Решение по в.т.д. № 753 / 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, първоинстанционното решение било изменено в частта относно началния момент на присъдената законна лихва. На основание влязлото в сила решение, в полза на Тотеви били издадени изпълнителни листове за присъдените им суми, въз основа на които били образувани изпълнителни дела № 718 и № 725, двете по описа за 2022 год. на ЧСИ, по сметка на който ищецът превел общо сумата от 59 886.18 лева, формирана като сбор от следните суми – 40 000 лева – остатък от присъденото в полза на Т. застрахователно обезщетение в общ размер на 70 000 лева, след приспадане на изплатените 30 000 лева; 14 116.44 лева – законна лихва; 30 000 лева остатък от присъденото в полза на Тотев застрахователно обезщетение в общ размер на 50 000 лева, след приспадане на изплатените 20 000 лева; 10 589.33 лева – законна лихва, ведно с разноски към ЧСИ, вземането за които не е въведено като предмет на иска. С изплащане на посочените по-горе суми, ищецът придобил правото на регрес срещу виновния водач, управлявал застраховано при ищеца МПС след употреба на алкохол и без правоспособност за управление на МПС, до размера на изплатеното, ведно с лихви и разноски, които ответникът не бил възстановил. Предвид изложеното моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер общо на 156 622.44 лева, формирана като сбор от изплатени на родителите на пострадалата от пътния инцидент, застрахователни обезщетения за неимуществени вреди и лихви. Претендира присъждане на законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – А. С. Д. – не взема становище по иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Присъда № 11 от 01.04.2022 год., постановена по НОХД № 2 / 2022 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, А. С. Д. е признат за виновен в това, че на 28.11.2018 год. на общински път между селата Доситеево и Рогозиново, Община Харманли, при управление на МПС – лек автомобил, марка „***“, модел „*****“, с рег. № ******, в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.37 на хиляда/ и без да има необходимата правоспособност нарушил 2 правилата за движение - чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж.З.Ж. и тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота с лявото око на И.Ж.И., поради което и на основание чл.342, ал.3, б.“б“, предл.1-во, вр. ал.4, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.58 а, ал.1 и чл.54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила – 19.04.2022 год.

От приложената по делото застрахователна полица № BG/23/117003213696, обективираща договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ищцовото дружество и Ж.З.Ж., валиден за периода от 08.12.2017 год. до 07.12.2018 год., се установява, че обект на застраховката е лек автомобил „*** *****“, с рег.№ ******, управляван от ответника в деня на станалия по негова вина пътен инцидент – 28.11.2018 год.

С писмо от 30.04.2019 год., ищцовото дружество е уведомило Д. и З.Т.и – родители на пострадалата от пътния инцидент Ж.З.Ж., за това, че отказва да им определи и изплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, приемайки претенцията им за недоказана – обстоятелство, обосновало правният интерес на пострадалите да предявят правата си по съдебен ред.

С Решение № 260070 от 26.05.2021 год., постановено по т.д. № 13 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Хасково ищцовото застрахователно дружество е осъдено да заплати на Д. и З.Т.и суми в размер на 70 000 лева и съответно – на 50 000 лева – обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Ж.З.Ж., починала на 28.11.2018 год. в резултат на ПТП, настъпило на същата дата, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2019 год. до окончателното им изплащане. Решението е постановено в участието на А. С. Д., в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД „ОЗК Застраховане“ – гр.София.

С преводни нареждания от 01.09.2021 год., ищецът привел по сметка на Д. Т. сумата от 37 150 лева, а на З.Т. – сумата от 24 766.67 лева.

С Решене № 342 от 05.07.2022 год., постановено по в.гр.д. № 753 / 2021 год. по описа на Апелативен съд - Пловдив, цитираното по-горе решение е отменено в частта относно началния момент на присъдената с него законна лихва, като в останалата част решението е потвърдено.

Въз основа на съдебните решения са издадени изпълнителен лист № 180 от 08.07.2022 год. в полза на Д. Т. за сумата от 70 000 лева, ведно със законната лихва, считан от 29.01.2019 год., и изпълнителен лист № 181 от 08.07.2022 год. в полза на З.Т. за сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считан от 29.01.2019 год., по които са образувани изп.№ 718 / 2022 год. и изп.д.№ 725 / 2022 год., двете по описа на ЧСИ Виолета Матова, по чиято сметка от страна на ищеца са приведени суми 3 в размер на 59 886.18 лева и на 45 251.79 лева, видно от приложените по делото две платежни нареждания от 22.07.2022 год.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира иска, предявен на основание на основание чл.500, ал.1, т. 1 и ал.2 от Кодека за застраховането /КЗ/ за сума в размер на 156 622.44 лева, за основателен, по следните съображения:

Безспорно по делото е установено, че на

28.11.2018 год. в резултат на ПТП, причинено от ответника А. С. Д. като водач на застраховано при ищеца МПС марка „***“, модел „*****“ с рег.№ ****** е била причинена смъртта на Ж.З.Ж..

Безспорно е и това, че деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на ответника с присъда, влязла в законна сила на 19.04.2022 год., е извършено от него под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и без да има необходимата правоспособност, както и това, че към момента на настъпване на ПТП, управляваното от ответника МПС е било застраховано по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ищеца, от страна на който в полза на Д. и З.Т.и са били изплатени застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер общо на 120 000 лева и законната лихва, считано от 29.01.2019 год., присъдени с Решение № 260070 от 26.05.2021 год., постановено по т.д. № 13 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, изменено с Решение № 342 от 05.07.2022 год., постановено по в.гр.д. № 753 / 2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта относно началния момент на присъдената законна лихва.

С изплащане на обезщетенията за неимуществени вреди в полза на родителите на пострадалата от пътния инцидент - Ж.Ж., ищецът при който е било застраховано МПС, управлявано от деликвента е встъпил в правата на увредените лица до размера на платеното, съгласно изричната в тази насока разпоредба на чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ, при което за него е възникнало правото на регрес, явяващо се средство за санкциониране на виновния водач – ответникът А. С. Д. за причинените на родителите на починалото лице, неимуществени вреди в случаите, когато виновният водач е управлявал автомобила, с който е настъпило застрахователното събитие под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и без да има необходимата правоспособност.

В тази връзка съдът зачита правните последици на влязлата в сила присъда, с която е ангажирана наказателната отговорност на ответника, съгласно нормата на чл.300 от ГПК.

Наличието на посочените по-горе две предпоставки – ПТП, извършено от ответника Д. в пияно състояние и без свидетелство за управелние и изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в полза на наследниците на починалата в резултат на пътния инцидент Ж.Ж., в изпълнение на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в сила към момента на настъпване на ПТП, 4 сключен между ищеца и собственика на управляваното от виновния водач МПС, обуславят основателността на предявения от застрахователя против деликвента регресен иск, поради което същия следва да бъде уважен и ангажирана отговорността на ответника на посоченото по-горе правно основание – чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ, като бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума в размер на 156 622.44 лева, формиран като сбор от общо 120 000 лева – изплатени застрахователни обезщетения за неимуществени вреди и 36 622.44 лева – законни лихви, данни в каквато насока съдът цени от представените от ищеца и неоспорени от ответника 2 бр. платежни нареждания от 22.07.2022 год. за суми в размер на 59 886.18 лева и на 45 251.79 лева, приведени от ищеца по сметка на ЧСИ, по описа на който са образувани изпълнителните дела въз основа на изпълнителни листове, издадени в полза на Тотеви, на основание влезлите в сила съдебни решения, както и 2 бр. платежни нареждания от 01.09.2021 год. за суми в размер на 37 150 лева и на 24 766.67 лева, приведени от ищеца по сметки на родителите на пострадалата, след постановяване на първоинстанционното решение и преди влизането му в сила.

В подкрепа основателността на иска, съдът изхожда и от това, че от страна на ответника не се представиха доказателства за възстановяване на изплатените от ищеца в полза на пострадалите, суми за обезщетения за неимуществени вреди и за лихви, присъдени с влезли в сила съдебни решения, постановени по дела с участието на ответника като трето лице помагач на страната на застрахователя.