Определение № 378 от 09.06.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 245/2025
- Вид
- Определение № 378
- Подписан
- 09.06.2025
- В сила
- 25.09.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Ирена Николова Петкова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.229 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.631 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 631, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 378 гр. Варна, 09.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500245 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 10773/14.04.2025г. по вх. регистър на ОС-Варна от В. /***/ А. Х., ЕГН **********, чрез нейния пълномощник адв.
Н. Д. срещу Определение № 1581 от 27.03.2025 г., постановено по в. гр. дело № 100/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на В. Х. за възобновяване на производството по делото.
Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за необоснован и иска неговата отмяна. Твърди, че Окръжен съд – Варна не бил изложил мотиви относно преюдициалното значение на дело C – 43/24 на СЕС във връзка с проверката на Решение № 3397 от 23.10.2023 г., постановено по гр. д. № 20233110100423 по описа на Варненски районен съд. Излагат се доводи, че незачитането на Решението на СЕС от 13.03.2025 г. по дело С - 247/23 за целите на възобновяване на производството означавало, че същото нямало да бъде зачетено и при висящото главно производство. В допълнение се твърди, че произнасяйки се по искането за възобновяване, Окръжен съд – Варна не е представил мотиви относно пропорционалността на наложената мярка „спиране“ и така игнорирал обстоятелството, че производството по делото било спряно повече от 1 година и 5 месеца. Този продължителен период на бездействие довел до накърняване правата на жалбоподателя.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което производството по въз. гр. дело № 100/2024 г. по описа на ВОС да бъде възобновено. Прави се и алтернативно искане- в случай че се потвърди обжалваното определение, съставът на апелативния съд да се произнесе относно наличието на връзка между субективното право, 1 предмет на дело № С - 43/24 и субективното право на В. Х., което ВОС занапред да приложи при възобновеното главно производство, както и да изложи мотиви по целесъобразността на мярката "спиране на производството ".
Жалбата е подадена в законоустановения срок от постановяване на атакуваното определение и от легитимирано лице, но по допустимостта й настоящият състав намира следното:
Доколкото определението, с което се постановява отказ от възобновяване на спряно производство прегражда по-нататъшното развитие на делото (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК), практиката на българските съдилища, която се отнася до обжалването на определението за спиране на производството, което също е преграждащо, се прилага аналогично и по отношение на определението за отказ от възобновяването му. Поради което и принципно отказът да се възобнови спряно производство поради отпадане на основанията за спирането му подлежи на самостоятелно обжалване. В конкретния случай обаче, предвид специалната норма, предвиждаща спиране на производството на основание, непопадащо в общите основания за спиране на производството по глава ХVІІта – чл.229 ГПК и наличието на специалната норма на чл.631 ГПК, съдът намира, че са неприложими общите правила, заложени в посочената разпоредба. С цитираната правна норма законът изрично е предвидил, че изпращането на преюдициално запитване от националния съд до Съда на Европейските общности е основание за спиране на производството пред българския съд. В изречение втора на ал.1 на нормата е предвидено, че определението за спиране не подлежи на обжалване. Т.е. чл. 631 ал. 1 изр. 2 от ГПК съставлява изключение от общото правило на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, предвиждащо, че определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна жалба. Настоящият съдебен състав се присъединява към практиката на българските съдилища, според която предвидената в разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК необжалваемост на преграждащото определение не е обвързана от това дали съдът, който спира производството е отправил преюдициалното запитване или спирането на висящото пред този съд дело е обосновано с вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд на същата или друга държава - членка.
Доколкото целта и основанието за спиране на производството и в двете хипотези са идентични, а именно гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС и възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС, следва и в двата случая да се прилага еднакъв режим за обжалваемост на постановения акт. А и в настоящия случай безспорно се установява, че определението за спиране №440/05.02.2024г. по в. гр.д. №100/24г. е постановено именно поради отправено от ВКС по гр.д. №698/2020г. преюдициално запитване. Практиката 2 е еднопосочна, че определението, с което се спира производството поради отправено преюдициално запитване не подлежи на обжалване (в този смисъл Определение № 558 от 21.02.2025 г. по ч. т. д. № 21/2025 г. на ВКС, Определение № 161 от 16.01.2025 г. по ч. т. д. № 16/2025 г. на ВКС, Определение № 259 от 07.07.2020 г. по к. ч. т. д. № 762/2020 г. на ВКС, Определение № 2590 от 22.05.2025 г. по ч. гр. д. № 1666/2025 г. на ВКС и др.).
Следователно, тълкувайки по аналогия, определението, с което се постановява отказ от възобновяване на спряно на основание чл.631 ал.1 ГПК производство, също е необжалваемо и частната жалба е недопустима.
Предвид гореизложените доводи, частната жалба като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящето дело следва да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №
10773/14.04.2025г. по вх. регистър на ОС-Варна от В. /***/ А. Х., ЕГН **********, чрез нейния пълномощник адв. Н. Д., срещу Определение № 1581 от 27.03.2025 г., постановено по в. гр. дело № 100/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на В. Х. за възобновяване на производството по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 245 по описа на Апелативен съд – Варна за 2025 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3