Решение № 2159 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2159 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110101829 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. И. Й. - Ч.а срещу „ПИБ“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 60 лв. (30,68 евро) – платена без основание сума въз основа на нищожна клауза такса за връчване на писмено предизвестие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.01.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че на 09.03.2021 г. ищцата е получила есемес от ответната банка, че има задължение по карта MASTERCARD /5***4436/ в размер на 10 лв., като излага твърдения, че никога не е използвала картата и тя й е била издадена от банката, за да отговаря ищцата на изискванията за отпускане на договор за кредит, обезпечен с ипотека, който впоследствие ищцата преместила в друга банка. На 15.03.2021 г. ищцата получила съобщение от банката, че картата е блокирана. На 26.04.2024 г. във връзка с получено от банката писмо с искане за заплащане на такси по картата, ищцата изпратила до ответника писмо, в което го уведомила, че е депозирала искане за прекратяване на договорите за кредитни карти още през 2019 г. Във връзка с получена покана чрез ЧСИ С. Я. за заплащане на ответната банката сумата от 203,28 лв. по Договор № 000CC-R-164296/13.02.2020 г., ищцата депозирала искане за предоставяне на разбивка на претендираната сума и извлечение за периода, за който е формирана. На 20.12.2024 г. ищцата получила покана за доброволно изпълнение по издаден изпълнителен лист в полза на ответника на основание заповед за незабавно изпълнение, както и самата заповед за незабавно изпълнение, и била уведомена за наложен запор върху банковите й сметки, и трудовото й възнаграждение. Поради това, че ищцата имала ипотечен кредит и всяко задължение можело да се отрази негативно на кредитната й история, респективно да увеличи лихвата на банката кредитор, на 23.12.2024 г. ищцата заплатила сумата от 580 лв. Навежда доводи, че въпреки направеното доброволно плащане не дължи сумата от 60 лв. разноски за връчване на писмено предизвестие, тъй като клаузата в Договор № 000CC-R-164296/13.02.2020 г., която предвижда, че всички разходи, произтичащи от евентуалното неизпълнение на договора от страна на титуляра – държавни такси, такси за принудително изпълнение и съдебни разноски са за сметка на титуляра е 1 неравноправна. Поддържа, че тази клауза е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, има характер на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските на уговорения падеж и посредством нея се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която регламентира максимално допустимия размер на обезщетението за забава в плащането на вноски по кредита. Навежда доводи, че дейността по връчване на покани за доброволно изпълнение касае извънсъдебното събиране на вземания, поради което не попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ПИБ“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Излага твърдения, че между ищцата и ответната банка е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и чип предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-164296/13.02.2020 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя правото да ползва кредитен лимит в размер на 2 000 лв. с краен срок на погасяване на всички дължими суми – 13.02.2021 г., като съгласно раздел XIX, т. 19.1.1 от приложимите Общи условия към договора срокът се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при положение, че никой от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора. Твърди, че кредитът е усвоен както следва: на 02.02.2021 г. – 39 лв., на 02.02.2023 г. – 45 лв. и на 06.11.2023 г. – 60 лв., като дължимата сума по кредита не е била погасявана и банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 27.11.2023 г. Поддържа, че не е получавал искане от ищцата за прекратяване на договора за кредит. Навежда доводи, че банката е направила разходи поради виновното неизпълнение на задължението на ищцата по договора за кредит, и заплатената такса в размер на 60 лв. е нормативно установена. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като вземането, предмет на настоящото производство произтича от договор за потребителски кредит, а от Заповед № 2374 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.01.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 69082/2023 г. се установява, че при издаването й не е обсъждан въпроса относно наличието в договора за потребителски кредит на неравноправни клаузи. В този смисъл, съгласно практиката на СЕС по решение от 17 май 2022 г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022 г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19 и определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23 правото на ЕС не допуска национална правна уредба, която, поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове, не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. Произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение, респективно заповед за изпълнение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. на всички клаузи от договора, а не само на една. В случай, че е постановено съдебно решение, респективно заповед за изпълнение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС – например Решение № 178/04.07.2025 г. по т.д. № 298/2025 г., II т.о., Решение № 491/23.07.2024г. по гр. д. № 1767/2023г. на IV г.о., Определение № 1199/9.05.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1304/2023 г., II т. о. и др.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по същество на спора.

С окончателния доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че въз основа на Заповед № 2374 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 2

19.01.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 69082/2023 г. по описа на СРС, 58 състав и издаден изпълнителен лист, по образуваното пред ЧСИ А. Б. изпълнително дело ищцата е платила на ответника и сумата от 60 лева такса за връчване на писмено предизвестие.

По делото е прието за послужване ч.гр.д. № 69082/2023 г. по описа на СРС, 58 с-в, по което е издадена Заповед № 2374 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.01.2024 г. и изпълнителен лист № 1803/19.01.2024 г., поправени с Разпореждане № 44784/25.03.2024 г.

От съдържанието на приетия по делото договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и чип предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-164296/13.02.2020 г. се установява, че по силата на него ответникът е приел да открие и води на името на ищцата разплащателна картова сметка и да издаде към нея на името на титуляря револвираща международна кредитна карта с чип. Ответното дружество е предоставил на ответника правото да ползва кредитен лимит в размер на 2000 лв., който може да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към сметката на титуляря, при условията и по реда, предвиден в Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa /ОУ/. Съгласно т. 3 от договора, срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 13.02.2021г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия.

Съгласно т. 7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярят има право на гратисен период със срок съгласно действащите ОУ, само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период той погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към датата на сключване на договора гратисният период е със срок от 45 дни съгласно 8.1 от приложимите ОУ.

Според т. 8 от договора, при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията на т. 7, титулярят заплаща на банката годишна лихва, в размер на 16 %- за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18 % - за всички останали дебитни салда по сметката. Лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката, до датата на погасяването,

В т. 9 е предвидено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит независимо от причината за това, титулярят заплаща на банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в размери съгласно действащата тарифа.

Съгласно т. 19.1 от общите условия на ищеца срокът за ползване на кредитния лимит /овърдрафта/ е съгласно договора. Срокът на договора, респ. срокът за ползване на овърдрафта, се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.

В т.13.1 от ОУ е предвидено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляря в срок, определен от банката, в случай, че титулярят не извърши което и да е плащане по договора и настоящите общи условия за срок по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.

Съгласно т. 17 от договора всички разходи, произтичащи oт евентуално неизпълнение на настоящия договор от страна на титуляря - държавни такси, такси за принудително изпълнение и съдебни разноски, са за сметка на титуляря, Видно от гореизложеното, за процесния по делото период между страните е било 3 налице правоотношение по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта. Не се доказа твърдението на ищцата да е прекратила действието на същия с изпратено до ответника писмо през 2019 г., доколкото не са ангажирани доказателства в тази насока, а и е нелогично да се изпрати писмо през 2019 г. за прекратяване на договор от 2020 г. Следователно ищцата е била обвързана от разпоредбите на процесния договор за кредитна карта, като по делото се установи, че същата й е предадена, видно от приложения приемо-предавателен протокол.

Сключеният между страните договор по своята правна същност представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер до 2000 лв., която може да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно дадената в заем сума както е при стандартния договор за потребителски кредит. Овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита.