Решение № 2000 от 09.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2000 гр. Пловдив, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330113614 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. Й. Б. срещу “Йеттел България” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 13,82 лева, за дължимостта на която сума ответникът издал фактура от ** г. за отчетен период 01.08.2022 г. – 01.09.2022 г. по клиентски номер № **.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е имало облигационно правоотношение по договор с клиентски номер № **, като считано от **г., същото било прекратено. По повод прекратяването на правоотношението между страните, ищецът заплатил неустойка за едностранно прекратяване и две суми на 28.07.2022 г., а именно: сумата в размер на 29,97 лева и сумата в размер на 9,32 лева. Въпреки посоченото, процесната сума се претендирала от ищеца чрез телефона и на място в обект на ответното дружество.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

С молба – уточнение вх. № 80455/11.10.2022 г. по описа на Районен съд 1

Пловдив, ищецът уточнява, че сумата в размер на 13,82 лева се претендира от него по телефона и по електронен път в мобилното приложение, като е издадена фактура с неоснователната претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Йеттел България“ ЕАД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че ищецът бил потребител на предоставяните от ответника услуги по силата на допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с № **г. за номер +**. Навеждат се доводи,че на ** г. договорът бил прекратен от страна на ищеца поради изтичане на срока, в резултат на което на същия била начислена неустойка в размер на 29,97 лева, заплатена в предвидения срок от същия. На 14.10.2022 г. при ответника била постъпила жалба от процесуален представител на ищеца за снабдяване с информация относно съществуващи задължения към него. Същата следвало да бъде разгледана в предвидения в Общите условия на ответното дружество срок, а именно: не по-късно от един месец от датата на получаването им, в настоящия случай – до 14.11.2022 г. Преди тази дата била депозирана исковата молба, въз основа на която било образувано настоящото производство. На 08.11.2022 г. ответникът уведомил ищеца, че липсва съществуващи задължения към него. Посоченото било потвърдено в разговор между представител на ищеца и ответника на 01.12.2022 г. С оглед изложеното се възразява, че предявеният иск се явява неоснователен, доколкото процесната сума не е претендирана от ответното дружество.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното по делото Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от ** г. /л. 32 – л. 39/, се изяснява, че ищецът е бил потребител на услуги, предоставяни от ответното дружество по абонаментен план Telenor Homer ** Между страните липсва спор, че същият е прекратен, считано от ** г. на база на Заявление за отказване от фиксирани услуги /л. 54/.

По делото са представени два броя фискални бонове, издадени от ответното дружество /л. 5-6/, от които се установява, че на ** г. ищецът е 2 заплатил сумата в размер на 29,97 лева и сумата в размер на 9,32 лева.

От фактура № ** г., издадена от ответника /л. 13/, се установява, че последният претендира ищецът да му заплати сумата в размер на 13,82 лева в срок до 16.09.2022 г., представляваща месечна абонаментна такса.

По правните аспекти на спора:

За уважаване на предявената искова претенция, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване правен интерес от предявяване на исковата претенция, а именно, че към датата на депозиране на исковата молба в съда ответникът е претендирал ищецът да му заплати сумата в размер на 13,82 лева. Посоченото несъмнено се установи от приобщената по делото фактура № ** г.

Доколкото предявеният иск се явява отрицателен установителен иск, то в тежест на ответника е да установи основанието за начислението на процесната сума. Така по делото липсва спор, а и от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от *** г., се изясни, че ищецът е бил потребител на услугите на ответното дружество, като облигационното правоотношение между същите е прекратено, считано от ** г. на база на Заявление за отказване от фиксирани услуги, като на посочената дата всички дължими суми от ищеца са заплатени.

С оглед изложеното и така претендираната сума в размер на 13,82 лева с фактура № ** г. не се явява дължима. По посочения въпросът също липсва спор между страните. В тази насока неоснователни са възраженията на ответното дружеството, че искът се явява неоснователен, доколкото към датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.09.2022 г., ответникът е бил сезиран с жалба от ищеца, по която се е произнесъл в срока съобразно общите условия. Към посочената дата несъмнено в тежест на ищеца е било начислено задължение, което е било недължимо с оглед прекратяване на договорното правоотношение между страните и заплащане на всички суми по него. Посоченото е достатъчно да обоснове правния интерес на ищеца от образуване на настоящото производство. Депозирането на допълнителна жалба до ответното дружество не се явява задължение на ищеца, доколкото същият е действал добросъвестно при прекратяване на облигационната връзка между страните, депозирайки заявление за отказване от предоставените услуги и заплащане на всички суми по договора. С оглед 3 изложеното и ответникът е дал повод за завеждане на делото, като към датата на депозиране на исковата молба в съда ищецът е разполагал с правен интерес от предявяване на исковата претенция. Ирелевантно за настоящия спор е последващото произнасяне на ответника, че сумата се явява недължима, доколкото същият не е следвало въобще да издава фактурата за дължимостта на посочената сума.

Предвид всичко изложено предявената искова претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК правно на разноски има ищецът. Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50 лева /л. 16/ и 450 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.11.2022 г. /л.61/. От страна на ответното дружество в отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на производството, както и с оглед ниския материален интерес, следва дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представител на ищеца в настоящото производство да бъде намалено до предвидения в чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минимланите размер на адвокатските възнаграждения минимален размер, а именно: сумата в размер на 400 лева. С оглед изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 450 лева, разноски в настоящото производство, от които 50 лева – заплатена държавна такса, и 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява оспорването на дължимост на разноските от ответното дружество по съображенията, изложени в правните аргументи на настоящото изложение за недължимост на процесната сума.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.

Й. Б., ЕГН: **********, НЕ ДЪЛЖИ на “Йеттел България” ЕАД, ЕИК:

130460283, сумата от 13,82 лева (тринадесет лева и осемдесет и две 4 стотинки), за която сума ответникът е издал фактура от ** г. за отчетен период 01.08.2022 г. – 01.09.2022 г. по клиентски номер № **.

ОСЪЖДА “Йеттел България” ЕАД, ЕИК: 130460283, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Н. Й. Б., ЕГН: **********, сумата в размер н а 450 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 5