Решение № 508 от 21.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. София, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100508016 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 2* ГПК.

С Решение № 20062114 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 19603 по описа за 2020 г.

СРС, ГО, 166-ти състав са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Т.Р.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. ******* срещу П. А.Г.., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. ******* искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че П. А.Г.., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Т.Р.” ЕАД, ЕИК ******* сумата от 572,74 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 23.1.2018 г. до 26.7.2019 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. Р., ул. ******* № *, бл. Сълза, вх.3,аб. № 02000900090, обезщетение за забава в размер на 47,34 лв. за периода от 14.2.2018 г. до 4.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2019 г. по ч.гр.д. № 64336/2019 г. по описа на СРС, 166 състав.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца пред СРС - Т.Р. ЕАД . Излагат се доводи за неправилност и необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел за недоказано поддържаното от ищеца твърдение, че ответника е собственик или вещен ползвател на процесните имоти, тъй като липсват 1 доказателства за идентичност на имотите на № * и № * по ул.******* в гр.Р.. Така посочените изводи жалбоподателят счита за необосновани, тъй като по делото са представени редица доказателства, че блок „Сълза“ по ул.*******, № * в гр.Р. е същата сграда с описаната в нотариалния акт, с който ответника е признат за собственик в редица имоти в същата сграда, макар и адресирана на ул.*******, № *. Освен това намира за неправилен извода на съда, че не е заплатена определената такса за съдебна експертиза, тъй като е представена вносна бележка за това от 17.11.2020 г.

Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което претенциите му да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

Постъпил е отговор от П. А.Г.., ответник пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Счита, че решението на СРС е съобразено със закона и съдебната практика.

Претендират се разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси - само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка съдът приема следното по въпроса дали обжалваното решение е постановено в допустим процес и е валидно:

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът не е установил при съобразяване нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, предвиждаща, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, че ответникът е собственик или вещен ползвател за имота, за който се поддържа, че е налице непогасено задължение за доставена и потребена топлинна енергия.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 153, ал. 1 и пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили 2 договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

В производството не е установено, че ответника е собственик, носител на вещно право на ползване или ползвател сключил договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие, за периода предмет на заявените претенции.

Както правилно е отбелязал и въззивника в представения по делото пред първата инстанция Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 16, том I, peг. № 1746, дело № 95 от 2000 г. (лист 79 от гр.д. № 1007/2020 г. по описа на Районен съд Р.) е удостоверено, че ответника е собственик на имоти, намиращи се в жилищна сграда по ул. „*******” № * както следва: кафе-бар в сутерен с отделен ход, магазин за хранителни стоки на партера, магазин за промишлени стоки на партера, кафе-бар на партера, офис на партера, гараж № 1 на партера и апартамент № 9 - мезонет на четвърти и на първи мансарден етаж във вход „А” на сградата, но не и на процесния такъв, находящ се на адрес: гр. Р., ул. ******* № *, блок „******* Доколкото в проведеното производство не са представени надлежни доказателства за идентичност на адресите гр. Р., ул. ******* № *, блок „*******и обект находящ се в жилищна сграда по ул. „*******” № *, гр. Р., собственост на ответника, то, правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил като неоснователни предявените искове.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Р ешение № 20062114 от 09.03.2021 г. по гр. д. № 19603 по описа за 2020 г. СРС, ГО, 166-ти състав.

ОСЪЖДА „Т.Р.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. ******* ДА ЗАПЛАТИ на П. А.Г.., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лева - разноски в производството пред СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.

280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4