Определение № 2290 от 18.09.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2290 гр. Бургас, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501192 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК 131391369 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ №28, ет. 4, представлявано от Михаил Руменов Комитски-управител чрез юрисконсулт Деница Зашева срещу Определение №2221/10.04.2023г., постановено по гр.д. №7106/2021г. по описа на БРС, с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения от „ОТП Лизинг“ ЕООД против „Г И Т Транс“ ЕООД и Г. З. А. иск за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 444,41 евро, представляваща лихва за забава, която е част от общо дължимага лихва за забава за периода от 25.08.2019г. до 08.10.2021г. в общ размер на 1 962,45 евро.

Жалбоподателят намира, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна. Излага, че с депозираната от него уточняваща молба от 21.02.2023г. са изпълнени указанията, дадени от първоинстанционния съд с протоколно определение от 01.02.2023 г. за това от какви компоненти, за какъв период и върху каква главница е формирана претендираната лихва за забава в размер на 444,41 евро. Сочи, че определението е незаконосъобразно и в частта, в която съдът е приел, че молбата на „ОТП Лизинг“ ЕООД за изменение на иска от 31.01.2023г. е била недопустима и на друго основание, тъй като ищецът не само е поискал изменение на основанието на предявените искове за главница и за договорна възнаградителна лихва чрез посочване на друг правопораждащ юридически факт, но освен това е формулирал и ново искане - за присъждане на договорна мораторна лихва, което по същество представлявало нов иск.

Счита, че съдът е нямал право след като веднъж се е произнесъл с определение по допускане изменението на иска да решава повторно този въпрос и да постанови нов акт в противоречие с предходния. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за приемане за съвместно разглеждане, заедно с другите предявени искове, и искът за сумата от 444,41 евро, представляваща част от дължима лихва за забава.

Евентуално, моли за частично уважаване на жалбата за сумата в размер на 96,97 евро, за която сума счита, че съобразно мотивната част на определението, за съда не е налице 1 съмнение какво представлява тя и неправилно е прекратил производството и в тази част.

В срок по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв. Н. Атанасова –особен представител на ответника Г. А., с който счита частната жалба за неоснователна.

Взема се становище, че е недопустимо по реда на чл. 214 от ГПК ищецът да предявява нов иск наред с първоначалния. Излага, че искането за присъждане на договорна мораторна лихва представлява изцяло нов иск, не попада в приложното поле на чл. 214, ал. 2 от ГПК, поради което правилно районният съд, доколкото следи служебно за допустимостта на процеса, е прекратил производството в тази му част. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а определението на Районен съд Бургас да бъде потвърдено. Претендира разноски като особен представител.

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от процесуално легитимирана страна, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след преценка на изложените в частната жалба и отговора по нея съображения, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано първоначално по искова молба на „ОТП Лизинг” ЕООД, ЕИК 131391369 против „Г И Т Транс” ЕООД, ЕИК 204693671 и Г. З. А. , ЕГН ********** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно в полза на ищеца следните суми, дължими по силата на Договор за финансов лизинг № 193879436335 от 23.01.2019 г.: 2911, 98 евро - главница с ДДС, включена в лизингови вноски от № 8 до № 17, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 07.10.2021г. до окончателно изплащане на вземането; 258, 60 евро - договорна възнаградителна лихва, включена в лизингови вноски от № 8 до № 17.

С молба от 31.01.2023 г. ищецът е направил искане за изменение на основанието на предявения иск. Изложил е твърдения, че между „ОТП Лизинг“ ЕООД и „Г и Т Транс“ ЕООД като лизингополучател и Г. З. А. като съдлъжник са сключени два договора за лизинг, а именно: 1. Договор за финансов лизинг №183879435093/14.11.2018г. с предмет отдаването на лизинг на два броя полуремаркета ***. Срокът на договора е 12 месеца, като сумата за финансиране е 10 220 евро без ДДС. За обезпечаване на задължението от „Г и Т Транс“ ЕООД е издаден запис на заповед от 14.11.2018г. за сумата от 10 456,80 евро, авалиран от Г. З. Г.ев. Записът на заповед е със срок на предявяване за плащане от 18 месеца от датата на издаването (срокът на договора, удължен с 6 месеца). 2. Договор за финансов лизинг №193879436335/23.01.2019 г. с предмет отдаването на лизинг на един брой полуремарке SCHMITZ CARGOBULL SCS24 L 13.62 ЕВ. Срокът на договора е 36 месеца, като сумата за финансиране е 10 960,00 евро без ДДС. За обезпечаване на задължението от „Г и Т Транс“ ЕООД е издаден запис на заповед от 23.01.2019г. за сумата от 13 927,78 евро, авалиран от Г. З. Г.ев. Записът на заповед е със срок на предявяване за плащане от 42 месеца от датата на издаването (срокът на договора, удължен с 6 месеца). Твърди се, че за вземанията си по гореописаните договори за лизинг ищецът е подал заявление по чл. 417, т.

10 ГПК на основание записите на заповед, като за вземането в размер на 2726,16 евро, представляващо част от вземане в общ размер на 13 927,78 евро по запис на заповед от 23.01.2019г. е издаден изпълнителен лист № 1303/07.09.2021г. по ч.г.д. 6189/2021г. на PC Бургас, а за вземането в размер на 3 170,58 евро, представляващо част от задължението в размер на 10 456,80 евро по запис на заповед от 14.11.2018г. Съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в резултат от което е подаден настоящият осъдителен иск. При предявяването му поради техническа грешка като основание на вземането бил посочен Договор за финансов лизинг № 193879436335/23.01.2019г. вместо коректния Договор за финансов лизинг № 183879435093/14.11.2018г.

По делото е входирана молба за изменение на иска, в която са изложени обстоятелства, че на 14.11.2018 г. бил сключен Договор за финансов лизинг 2

№183879435093/14.11.2018г. със страни „ОТП Лизинг“ ЕООД и „Г и Т Транс“ ЕООД като лизингополучател и Г. З. А. като съдлъжник. По силата на договора за лизинг ищецът се е задължил да придобие собствеността и да предаде за временно възмездно ползване на лизингополучателя следните лизингови активи - два броя полуремаркета ***. Ищецът изпълнил задължението си и предал лизинговите активи на лизингополучателя.

Лизингополучателят от своя страна се е задължил да заплати лизинговата цена, представляваща сбор от авансовата вноска и 12 броя лизингови вноски по погасителен план с падеж на последната вноска на 25.11.2019г., включващи и договорна възнаградителна лихва. Непогасени по договора оставали лизингови вноски с номера 9, 10, 11 и 12.

Отбелязва се, че при неизпълнение на парично задължение на основание чл. 8, ал. 1 от Договора за лизинг лизингополучателят дължи лихва за забава в размер на 0, 1% от просрочената сума, начислена за всеки ден забава.

В първото съдебно заседание, в което е даден ход на делото - на 01.02.2023 г., съдът, като е взел предвид и становището на особения представител на ответника А., че не възразява против допускане на исканото изменение на основание чл. 214 ГПК, е допуснал изменение на предявения иск чрез изменение на основанието му, а именно на основание Договор за финансов лизинг № 183879435093/14.11.2018 год. за следните суми: 2708, 03 евро - главница по месечни лизингови вноски от № 9 до № 12; 18, 14 евро - договорна възнаградителна лихва по месечни лизингови вноски от №10 до № 12; 444, 41 евро - лихва за забава, представляваща част от общо дължимата лихва за забава за периода от 25.08.2019 г. до 08.10.2021год. в общ размер на 1962, 45 евро.

Със същото протоколно определение от 01.02.2023г. съдът е оставил без движение производството по делото и е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни частично предявения иск за мораторна лихва в размер на 444, 41 евро чрез посочване на конкретен период на дължимост на предявената част от общото вземане и на конкретна олихвяема главница по предявената част от общото вземане, като са указани последиците от това неизпълнение. С молба от 21.02.2023 г. ищецът е посочил, че частично предявения иск за мораторна лихва в размер на 444, 41 евро, представляваща част от общо дължимата лихва за забава в размер на 1962, 45 евро, включва следните вземания: 96, 97 евро - лихва за забава, начислена за периода от 25.08.2019г. до 08.10.2021г. върху непогасен остатък от главница по вноска № 9 с падеж 25.08.2019г. в размер на 112, 23 евро с левова равностойност от 219, 51 лева; 344, 44 евро - част от лихва за забава в общ размер на 648, 29 евро, начислена за периода от 25.09.2019 г. до 08.10.2021г. върху главница по вноска № 10 с падеж 25.09.2019г. в размер на 862, 22 евро с левова равностойност от 1686, 36 лева, като сумата от 344, 44 евро е начислена върху така посочената главница за периода от 25.09.2019г. до 01.11.2020г.

В предоставения от съда срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на изменената искова молба от процесуалния представител на ответника А., с който е оспорено допуснатото изменение на иска като недопустимо, тъй като е извършено извън срока по чл.

214 ГПК.

С Определение №2221/10.04.2023г. съдът е прекратил производството по делото в частта относно предявения от „ОТП Лизинг” ЕООД против „Г И Т Транс” ЕООД и Г. З. А. иск за осъждане на ответниците да заплатят солидарно в полза на ищеца сумата, дължима по Договор за финансов лизинг № 183879435093/14.11.2018 год., а именно: 444, 41 евро - лихва за забава, представляваща част от общо дължимата лихва за забава за периода от 25.08.2019 г. до 08.10.2021 год. в общ размер на 1962, 45 евро. Приел е, че с молбата за изменение ищецът е формулирал изцяло ново искане за присъждане на договорна мораторна лихва, което по съществото си е нов иск. С първоначалната искова молба съдът е бил сезиран с два обективно кумулативно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл. 342, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за главница и за договорна възнаградителна лихва, но не и за 3 мораторна.

Бургаският окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне съображенията на първоинстанционния съд.

С молбата от 31.01.2023г. ищецът по иска „ОТП Лизинг“ ЕООД освен изменение на основанието на предявените искове за главница и договорна възнаградителна лихва е заявил като претенция и искане за заплащане на мораторна лихва. Същата е предвидена в клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора за лизинг и предвижда, че лизингополучателят дължи лихва за забава в размер на 0,1% от просрочената сума, начислена за всеки ден забава. С молбауточнение от 21.02.2023г., съдържаща и справка в табличен вид, ищецът е посочил, че така претендираната сума от 444,41 евро, представляваща част от общо дължима лихва за забава в размер на 1962,45 евро, е формирана като сбор от дължимите лихви за забава от датата на падежа на съответната лизингова вноска до датата на входиране на исковата молба, като са описани конкретно и вземанията.

Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че така направеното искане представлява предявяване на изцяло нов иск. Видно от исковата молба, по повод на която е било образувано първоначално делото, не е било налице обективирано искане за присъждане на обезщетение за забава за плащането на падежирали вноски.