Решение № 3690 от 31.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3690 гр. София, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110207021 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК ********, срещу Наказателно постановление № 001467 от 15.03.2023 г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.

С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че липсвало изрично и надлежно уведомяване на търговеца за отказа от договора, а на потребителя би предоставен стандартният формуляр за отказ, поради което не била налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Сочи се и неясно описание на нарушението. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не се явява представител. Постъпила е молба, с която се поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че 1 нарушението било категорично доказано и не било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.10.2022 г. в КЗП постъпила жалба от потребителката М. Д. срещу дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД. Във връзка с жалбата било установено, че след телефонна анкета за химикали за почистване на дома, от „*****“ ЕООД се обадили на потребителката да й предложат безплатно почистване на елемент вкъщи.

Оказало се, че всъщност това било демонстрация на машина за почистване. По време на демонстрацията на 06.10.2022 г., служителите донесли и разопаковали машината, включили я и директно започнали да показват с нея как се почиства, докато още се подготвяла документацията за покупка. Клиентката харесала машината и сключила договор за покупката й. Демонстрацията на машината била направена от лицето Б. П., което по данни на дружеството бил сътрудник на търговеца, а по данни на потребителя търговски представител на „*****“ ЕООД. Именно той фигурирал и в изготвената заявка за покупка на уреда.

Впоследствие обаче потребителката решила, че иска да върне машината, което било нейно право и на 09.10.2022 в 15:42 часа изпратила SMS на телефон +******** телефонът на търговския представител Б. П.. Изпратеният SMS гласял: „Здравей, М. Д. е. Мама категорично отказа да има такава машина и съответно няма нужда да идваш утре. Да се чуем утре, когато е удобно да говорим за процеса за връщане или там, ако трябва с мениджър. Държа на всички да е пределно ясно, че Вие двамата бяхте брилянтни, но просто беше твърде импулсивно за мен, не мога да си го позволя просто в момента по никакъв начин всъщност. Благодаря и хубав ден!“. На 10.10.2022 г. в 10:44 часа потребителката получила отговор: „Здравей! Предал съм, в петък се връщат от Италия и ще се обади, някой от тях“. В 15:29 часа потребителката отговорила:

„Здравей! Още никой не ми се е обадил. Мерси!“ В 16:26 часа потребителката получила отговор: „Ще подсетя. Моля. Пътуват от Пловдив към София, утре имаме оперативка, и ще ти звънне някой от мениджърското звено“.

Във вторник в 17:22 часа потребителката написала SMS: „Съжалявам, че те занимавам, но и на телефона на сайта не знаят нищо, а и днес никой не ми се обади.

Изключително много се надявам утре някой все пак да звънне и да я вземе, защото четвъртък е 14 ден. Ще съм благодарна за съдействие. Хубава вечер!“. Отговорено й 2 било: „Разбира се! Аз бях на оперативката до 16, но те останаха, мислех че са ти звъннали, да не са проточили не знам, сега ще се чуя отново с някой“. Потребителката е отговорила: „Благодаря ти много!“. Б. П. отговарил: „Още гледат статистика. Ще ти звънне утре, между 10 и 10:30, ако не са ти се обадили до 10:30 ми пиши, ще ти дам телефон, да звъннеш на мениджъра на София“.

Потребителката получила обаждане на 18.10.2022 г. от човек, който се представил за П.. Той я уведомил, че понеже машината е ползвана и вече не е в търговски вид, не можело да бъде върната и да си прочете условията по-внимателно.

На 02.11.2022 г. „*****“ ЕООД представило в КЗП отговор във връзка с жалбата и документи. В отговора на управителя на дружеството се казвало, че до 02.11.2022 г. в „*****“ ЕООД нямало постъпило искане за отказ от закупена стока от клиента М. Д. както на писмен носител, така и в електронен вариант.

Било изискано от „******“ ЕАД да предоставят информация, дали потребителката М. Д. се е отказала от Договора за потребителски кредит в 14-дневен срок от сключването му и отказът в срок ли е подаден. Постъпил отговор, че искането е входирано в деловодството на банката на 21.10.2022 г., което било извън определения от закона 14-дневен срок за отказ. От „******“ ЕАД заявили, че независимо, че потребителката се е отказала от Договора за потребителски кредит след изтичане на законния 14-дневен срок, от Банката ще направят компромис и ще прекратят Договора за потребителски кредит, ако потребителката уреди отношенията си с „*****“ ЕООД и търговецът потвърди, че е приел стоката, покупката на която е финансирана от Банката.

С писмо от 23.11.2022 г. КЗП уведомила търговеца „*****“ ЕООД за изпратения SMS от потребителната за отказ от договора до търговския представител Б. П. и за решението на Банката. От търговеца било поискано да предостави становище, дали ще удовлетвори жалбата на потребителката и ще уведоми ли Банката за това. С имейл от 30.11.2022 г. управителят на „*****“ ЕООД изпратил отговор по жалбата, в който се казвало следното: „До момента 30.11.2022 г. в „*****“ ЕООД нямаме постъпило искане за отказ от закупена от клиента ни М. Д.. Както на писмен носител така и в електронен вариант и по никакъв друг начин. Клиентът е длъжен да уведоми Фирмата по определените от закона начини или някакъв друг, но да уведоми самата компания.

Клиентите могат да си пишат с консултантите ни и техните лични номера и телефони по всякакви причини, също така да си изпращат СМС-и и т.н., но това няма как да означава, че са уведомили Компанията за техните решения. За това в сайтът ни са посочени два телефонни номера, е-майл адрес, а също така и вариантът с изпращане на писмо до адрес. От деня на доставката и към момента стоката се намира при клиента и не е изпращана по никакъв начин към нас. Стоката може и трябва да бъде изпратена по куриер при отказ. Дори и да се приеме този CMC за уведомление, а то не е така, 3 стоката трябваше да бъде изпратена в 14 дневен срок на адрес гр. *********. Или датата до която стоката трябваше да се намира при нас е 23 - 24 октомври 2022 г.

Искането за отказ подадено при колегите ни от ******* не е в срок и също няма да бъде уважено. Поради гореизброените причини „*****“ ЕООД считаме, че жалбата подадена от М. Б. Д. е неоснователна и няма как да бъде уважена.“ С писмо от 14.12.2022 г. от КЗП било направено запитване до жалбоподателката, дали търговецът й е предоставил бланка на стандартен формуляр за упражняване правото на отказ. Проведен е и телефонен разговор с жалбоподателката. С имейл от 13.12.2022 г. тя отговорила: „В продължение на телефонния ни разговор утвърждавам, че когато получавах стоката представителите на „********“ НЕ предоставиха стандартен формуляр за връщане на стока, отказ от стока или отказ от договор“. В имейл от 14.12.2022 г. жалбоподателката написала: „Не, търговецът не ми предостави формуляр за отказ от закупуване на стока“.

Предвид на това, проверяващите приели, че търговската практика от страна на търговеца „*****“ ЕООД към потребителя била нелоялна, тъй като противоречала на изискването за добросъвестност и професионална компетентност.

Недобросъвестността на търговеца се изразявала в това, че не признавал изпратения в с р о к SMS до Б. П. за отказ от договора. Търговецът умишлено бавил и отлагал прибирането на машината от дома на потребителката, като накрая е изтъкнал причината, че системата не е в търговски вид, а причината да не е в търговски вид е в служителите на „*****“ ЕООД, които са разопаковали и чистили с новата машина.

Търговецът не е уведомил Банката за отказа на потребителката от договора в условията на свързани договори. „*****“ ЕООД отказвал да приеме отказа на потребителката чрез SMS на 09.10.2022 г. Освен това търговецът не е предоставил на потребителката стандартен формуляр за упражняване правото на отказ, не е съдействал по никакъв начин на потребителката да приберат машината в 14 дневен срок от уведомяването за отказ от договора, не е съдействал за прекратяване на договора извън търговския обект и за прекратяване на договора с Банката.

Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 001467 от 19.12.2022 г. за нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Дружеството било надлежно поканено за съставяне на акта, но никой не се явил, поради което същият бил съставен в отсъствие на нарушителя и впоследствие бил връчен на представляващ дружеството на 09.01.2023 г., който го подписал с възражение, че не било налице нарушение. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението.

Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 001467 от 15.03.2023 г., с което за нарушение на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена 4 санкция“ в размер на 2000 лева на основание чл.210а от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелката Е. Ц., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелката Ц. подробно разказа как в КЗП са получили жалба от потребителката, след което извършили проверка на твърдените обстоятелства, като било установено, че дружеството прилагало нелоялна търговска практика, която противоречала на изискването за добросъвестност и професионална компетентност.

Реално, извън обективно установените факти – сключването на договора за уреда и проведената кореспонденция чрез SMS и електронна поща, останалото (становището, че се прилага нелоялна търговска практика) представляват правни изводи на свидетелката Ц., които в случая следва да бъдат направени от съда. В тази връзка съдът напълно кредитира показанията на свидетелката относно обективно установените и възприети от нея факти, които се потвърждават и от писмените доказателства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:

На база правилно установена фактология, съдът не е съгласен с правните изводи на наказващия орган за осъществено от обективна страна нарушение на чл.68г, ал.1 от ЗЗП, а именно прилагане на нелоялна търговска практика. За да се приеме, че такава нелоялна търговска практика е била прилагана, то трябва категорично да се докаже, че не кой да е, а точно наказаното лице „*****“ ЕООД е било надлежно уведомено за отказа на потребителя от договора, като едва тогава може да се говори дали дружеството не е изпълнило изискванията за добросъвестност, дали умишлено е бавило и отлагало прибирането на машината от дома на потребителката и т.н. В тежест на наказващия орган е и то по категоричен начин да докаже всички елементи от обективната страна на нарушението. В случая не е налице такова категорично доказване на факта на уведомяването на „*****“ ЕООД за отказа на потребителя от договора. По делото категорично се доказа от обективна страна, че съобщението с изявлението за отказ е било изпратено на лицето Б. П. на 09.10.2022 г., който по данни на дружеството бил сътрудник на търговеца, а по данни на потребителя търговски представител на „*****“ ЕООД. В случая обаче, няма доказателства, дали лицето Б. П. изрично е уведомило дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД за този отказ, тъй като това е наказаното лице и то трябва да е разбрало за отказа на потребителя от договора.