Решение № 127 от 01.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. София, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Д. Ик. Давидова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20241000501683 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 266961 от 15.12.2021г., постановено по гр. дело № 12505/2017г., Софийски градски съд, ГО, 6с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Сиесаейеф“АД обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС, чл.59 и чл.86, ал.1 от ЗЗД против „Разпространение“ООД за осъждането на ответника да предаде на ищеца владението върху частта от поземлен имот с идентификатор ***, която ответното дружество владее без правно основание, съответстваща на 3 435 кв.м., която представлява реална част от поземлен имот, който имот и съобразно КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-53 от 23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК представлява ПИ с идентификатор *** целият с площ от 37 251 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, съгласно скица на поземлен имот № 15-359909 от 27.07.2017 г. на СГКК-гр.София, КАКТО и за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 164 880 лева, представляващо обезщетение за неправомерното ползване на 3 435 кв.м. от поземления имот за периода от 01.10.2012 г. до 01.10.2014 г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба-02.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията по всеки един от предявените искове, КАКТО и за осъждането на ответника да премахне изградената в поземления имот ограда.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Сиесаейеф“АД, 1 чрез техния процесуален представител адв. К. Ж., с която се обжалва първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове с правно основание чл.108 и чл.109 ЗС и иска с правно основание чл.59 ЗЗД, като неправилно и незаконосъобразно поради съображения, които са изложени във въззивната жалба. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени предявените искове поради съображения изложени във въззивната жалба.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Разпространение“ООД е изразила становище за неоснователността на въззивната жалба.

С решение № 354/13.06.2024г. по гр.дело № 2409/2023г. на ВКС, 2 ГО, е отменено Решение № 91/20.01.2023г. по в.гр.дело №1217/2022г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с дадени конкретни указания по чл.293, ал.3 ГПК за извършване на нови съдопроизводствени действия, а именно за служебно допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на релевантния за спора въпрос, изведен изрично в отменителното решение на касационния съд, в изпълнение на която въззивният съд е допуснал експертизата.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от „Сиесаейеф“АД срещу „Разпространение“ООД, с която са предявени при условията на обективно, кумулативно съединени искове - ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС, негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Твърденията на ищеца са били, че е собственик на складова база и поземлен имот, находящи се на административен адрес гр. София, ***, подробно индивидуализирани по площ, разположение и административни граници в обстоятелствената част на исковата молба.

Поддържа се в исковата молба, че складовата база и поземления имот ищецът е придобил чрез договор за преобразуване от 27.09.2013г., с нотариална заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията, сключен между „Сиесаейеф“АД и „Донеди“ЕАД, по силата на който „Донеди" ЕАД се влива в „Сиесаейеф“АД, като в резултат на вливането „Донеди“ЕАД е прекратено без ликвидация и цялото му имущество е прехвърлено и поето от приемащото дружество Сиесаейеф“АД, при условията на универсално правоприемство и 2 в съответствие с този договор. Твърди се, че съгласно чл. 8 от договора, след вписване на вливането (преобразуването), се прехвърля на приемащото дружество „Сиесаейеф“АД собствеността върху СКЛАДОВАТА БАЗА и ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ, собственост на вливащото (преобразуващото) се дружество „Донеди“ЕАД, съгласно Нотариален акт от 28.05.2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти с № 87, том III, peг. № 4533, дело № 456 от 2008 г.

Поддържа се, че по силата на този нотариален акт „Деспред“АД е продало на „Донеди" ЕАД складовата база и поземления имот. Твърди се, че от своя страна праводателят „Деспред“ АД се легитимира като собственик на имотите с Нотариален акт от 18.02.2005 г. за собственост на недвижим имот № 13, том I, peг. № 418, дело № 12 от 2005 г. и Нотариален акт от 15.11.1999 г. за собственост върху недвижим имот на основание чл. 148, ал. 2 от ППЗДС № 65, том I К, peг. № 8464, дело № 508 от 1999 г. на основание чл. 483, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че имотите са предадени на ДСП „Деспред" – София и това предаване се установява от Акт № 5375-II от 20.08.1970 г. за държавна собственост, издаден от Коларовския районен народен съвет, съставен на основание чл. 6 от Закона за собствеността и чл. 21 от Правилника за държавните имоти.

Твърди се, че към днешна дата, въпреки че по документи ищцовото дружество притежава в пълен обем правото на собственост върху складовата база и поземления имот, то е лишено от правото да ползва, да владее и да се разпорежда с 3 435 кв.м. от поземления имот. Това фактическо състояние е създадено от дружеството „Разпространение на печата" ЕАД и е продължено от „Разпространение" ЕООД.

Твърди се в исковата молба, че прилежащата територия, необходима на „Разпространение" ЕООД за достъп до притежаваните от него сгради и зоните за обслужването им е 4 576 кв.м., но към днешна дата дружеството владее 8 011 кв.м. Твърди се, че територията от поземления имот, равняваща се на 8 011 кв.м. „Разпространение" ЕООД е отделена от тази на „Сиесаейеф“АД чрез ограда. Оградата е изградена в началото на 80-те години на ХХ-ти век и е с дължина около 240 м. Тя разделя поземления имот на две части - тази, която ползва ищеца и тази, която ползва ответника (8 011 кв.м.). Тя се състои от плътни ламаринени платна с височина от около 2 м., заварени на винкели, забити в земята.

Частта от поземления имот, която ползва ищецът има два входа - единият е от изток, а другият - от запад (оградата се намира на юг). Частта от поземления имот, която ползва „Разпространение"ЕООД има един вход, който се намира в южната част на имота и е с бариера.

Поддържа се, че на 19.04.2017г. „Сиесаейеф“АД е изпратило покана до „Разпространение"ЕООД, в която ищцовото дружество настоява ответникът да освободи неправомерно ползваната от него площ от поземления имот в размер на 3 435 кв.м. и да му заплати обезщетение за неправомерното ползване за 5 години назад, в размер на 2 лева на 3 кв.м. за всеки започнат календарен месец. Твърди се, че поканата е получена от ответника на 20.04.2017 г., но до този момент ответното дружество не е освободило неправомерно владяната от него част от поземления имот, нито е заплатило исканото обезщетение.

Искането е било да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника, както следва:

-да предаде на ищеца владението върху частта от поземлен имот с идентификатор ***, която ответното дружество владее без правно основание, съответстваща на 3 435 кв.м., а при разлики в изчисленията между твърдяната от ищеца и определена с приетата от съда съдебно-техническа експертиза част от поземления имот, да осъди ответника да предаде владението върху частта от поземлен имот с идентификатор ***, която последния владее без правно основание в размера и в обхвата определени с приетата от съда съдебно- техническа експертиза, -да заплати на ищеца обезщетение в размер на 164 880 лева, представляващо обезщетение за неправомерното ползване на 3 435 кв.м. от поземления имот за периода от 01.10.2012г. до 01.10.2014г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба-02.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземанията по всеки един от предявените искове,

-да премахне изградената в поземления имот ограда.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е възразил срещу иска с правно основание чл.108 ЗС с твърдения, че е собственик на всички сгради-бивша собственост на Разпространение на печата АД, построени върху процесната част от недвижимия имот, собственост на ищеца.

Твърди се, че фактическото ползване на поземления имот понастоящем е такова, каквото е било още през времето, когато собствеността е била държавна, включително т.нар.ограда съществува, както ищецът твърди, още от 80-те години на ХХ век. Твърди се, че на 25.08.2010 г. е изтекъл срокът на учреденото вещно право на ползване, учредено от Деспред АД в полза на Разпространение на печата АД върху 4549 кв.м., представляващи реална част от имот пл.№ 4 от кв.90 и кв.91 при съседи на реалната част: изток-улица, запад Централна митница, север индустриален коловоз, юг-БКС на Община Сердика, описано в Нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим плют № 53, том III, рег. № 12621, дело № 552/2000 г. Поддържа се, че на 25.10.2010 г. Разпространение на печата АД по покана на Донеди АД е предало на последното дружество ползвания имот свободен от вещи с изключение на сградите разположени върху тази реална част. Донеди АД като собственик на земята, е дало съгласие тази реална част да продължи да се използва от собствениците на имотите, построени върху нея като режимът за достъп и охраната да се осъществява по досегашния ред.

Поддържа се от ответника, че след като е влязъл във владение на сградите, бивша, собственост на Разпространение ЕАД, не е извършвал каквито и да било действия за ограничаване правото на собственост на ищеца или неговия праводател, като е ползвал 4 земята доколкото това е необходимо за обслужване (използване) на собствените му сгради според тяхното предназначение и в рамките на реалната част от имота, описана с граници в Нотариалния акт за учредяване право на ползване, описан по-горе.

Ответникът твърди, че ползва приблизително 4549 кв.м. (с отклонение до 20 кв.м.) от земята за обслужване на собствените си сгради, като това ползване е по силата на споразумение, сключено между ответника и Донеди АД, чиито универсален правоприемник е ищецът. В това споразумение не е определян наем и няма уговорка за заплащане на такъв.

Твърди, че е налице разпределено ползване на съответния недвижим имот, което ползване е обвързващо ищеца по силата на универсалното правоприемство.

При условията на евентуалност твърди, че ответникът като собственик на сгради добросъвестно и на правно основание -чл.64 ЗС, ползва част от поземления имот, която страните са определили на площ от 4 549 кв.м., които са необходими: за използване по предназначение на притежаваните от дружеството постройки, находящи се върху тази част от имота и никога не е ограничавал ищеца да ползва процесната земя, извън договореното между неговия праводател и ответника и извън обема, принадлежащ по реда на чл.64 ЗС.Твърди се, че използването на постройките включва и правото на преминаване на хора и МПС.