Решение № 3251 от 24.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3251 гр. София, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело № 20211110209904 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Р. Р. К. срещу електронен фиш серия , издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, включително относно неяснота дали нарушението е извършено в или извън населено място, която се поражда и от посочената санкционна разпоредба на чл. 182, л. 2 ЗДвП. Сочи се и неяснота относно санкционираното лице – дали е наказано физическото лице или дружеството, което представлява. Затова се моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание не се явява редовно призования жалбоподател, нито неговия процесуален представител – адв. П., която е депозирала писмено становище за отмяна на НП, в което претендира и присъждане на разноски за адвокатска защита.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. С оглед изложеното в придружителното писмо от ОПП СДВР и справката за фишове, издадени на жалбоподателя, е видно, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 10.06.2021 г., като жалбата срещу него депозирана в ОПП СДВР на 25.06.2021 г.

Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 30.03.2021 г. в 12:34 ч., в но извън населено място, по на моста за с. , с посока на движение от бул. към бул. с мобилна система за видеоконтрол – , била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5, Х драйв 30Д” с рег. № 110 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 90 км./ч. за извън населено място, т.е. превишение – 20 км./ч. Автомобилът бил регистриран на „Р и А К.и“ ЕООД с управител Р. Р. К. с ЕГН **********.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия срещу Р. Р. К. с ЕГН ********** за налагане на глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 560, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 30.03.2021 г., в 12:34:44 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о27.2295 и NL 42о40.9390, е засечена скорост на движение от 103 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Автомобилът е заснет при приближаването му към техническото средство и е единствен в кадъра. Към разпечатката е приложен и клип № 21589, от който се установява местоположението на техническото средство, а именно на Околовръстен път в посочения пътен участък. Приложена е и снимка на автомобила, в който е била монтирана АТСС, която информация съответства на отразеното в Протокола за използване на АТСС. От представените карта и снимка се установява, че участъкът е извън рамките на населено място /видно и от обозначението на пътя като I-18, т.е. републикански път, с въведено общото ограничение на скоростта от 90 км./ч. Същото ограничение на скоростта е отразено и в представения Протокол за използване на АТСС от 30.03.2021 г. В същия протокол е посочено, че АТСС е била монтирана в служебен автомобил с рег. № С2184МР, който е бил в неподвижно състояние. В протокола е посочено и ограничението на скоростта в процесния участък, а именно общото ограничение от 90 км./час за извън населено място съгласно чл.

21, ал. 1 ЗДвП.

Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като в електронния фиш е посочен не само Околовръстен път, но и посоката на движение, както и конкретия пътен участък, уточнен не чрез административен адрес, а чрез отличителна структура като мостът над с. Кривина. Съдът намира, че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на твърдяното нарушение, доколкото позволява не само определяне на местната подсъдност на делото, но и на пътния участък, където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на въведеното ограничение на скоростта и дали същото се намира в или извън населено място.

Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение /АТСС/ тип – TFR1-М с радарен скоростомер тип „трафик радар” TR4D е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип, се считат за одобрен тип., за което от ГДНП е изпратено и нарочно писмо до директорите на регионалните дирекции. Периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година, като мобилната система с № 560 е преминала проверка на 30.10.2020 г., като допустимата грешка при измерване на скоростта е 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % при движение със скорост над 100 км/ч., видно от протокола от същата дата.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия от МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за 2 собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство - мобилна система TFR1-М с радарен скоростомер тип „Трафик радар” TR4D с инв. № 560 и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Обстоятелството дали фишът е надлежно връчен на санкционираното лице има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Измерената скорост на движение на автомобила е 113 км/ч., допустимата грешка при 3 измерването в тези случаи е +/- 3 %, което в случая е 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 110 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. толеранс като скоростта е намалена на 110 км./ч.

От материално-правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радар било заснето движение на процесния автомобил със скорост от 110 км./ч. при ограничение от 90 км./ч. извън населено място за МПС категория В, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП, като е установено превишение с 20 км./ч. От клипа от техническото средство и от отразеното в протокола за използването му несъмнено се установява въведеното общо ограничение на скоростта, а именно – 90 км/ч за извън населено място, където се е намирал процесния пътен участък.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 ЗДвП, като за конкретното превишение от 20 км./ч.извън населено място, законодателят в разпоредбата на ал. 2, т. 2 от същия текст е предвидил глоба от 400 лева към датата на нарушението. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

Правилно е определено и санкционираното лице – законният представител на регистрирания собственик на автомобила – юридическо лице. В този смисъл адресат на административна санкция по ЗДвП, наложена с електронен фиш би могло да бъде единствено физическо лице, но не и юридическо. Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП изрично уточнява, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото по делото не е представена декларация от законния представител на ЮЛ – собственик, за конкретното лице, което е управлявало автомобила, налице са предпоставките именно на чл. 188, ал. 2 ЗДвП. Тъй като отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в случая се касае за обективна и безвиновна отговорност на законния представител на юридическо лице – собственик на МПС. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят К. е санкциониран именно като законен представител на ЮЛ, собственик на автомобила – Р и А К.и ЕООД. Видно от служебно изготвената справка от ТР, към инкриминираната дата – 30.03.2021 г. управител и законен представител на дружеството е бил именно Р.К., който заема длъжността и до момента. Следователно е без значение дали жалбоподателят лично е управлявал автомобила.