Решение № 55 от 09.03.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Момчилград, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20225150100050 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

В исковата си молба ищеца твърди, че на 09.11.2008 г. в района на с.Равен, общ.Момчилград, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка „БМВ", модел „325 ТД", с рег.№ ****** В.С. А.. Събитието е било констатирано от органите на ПП-КАТ с Протокол за ПТП с рег.№ 908624/09.11.2008 г., видно от който водачът на МПС с рег.

№ ******, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол върху управляваното от него МПС и удря в задната лява гума самоходно шаси с рег.№ ******, което е паркирано на тротоара, а двете му леви гуми се намират на платното за движение. От удара последното се завърта и удря Ш.Т.И., който до този момент е натоварвал шасито, вследствие на което му са нанася средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на петата дланна кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка. С оглед на горното, пострадалото лице е претърпяло неимуществени вреди. Към момента на настъпване на ПТП виновният водач е управлявал горепосоченото МПС с концентрация на алкохол в кръвта, установена по надлежния ред от контролните органи, над законоустановената норма, а именно 1.98 %. Освен това, след настъпване на 1 инцидента, виновния водач напуснал мястото му преди идването на контролните органи, въпреки наличието на ранен човек от произшествието.

Срещу В.С. А. е било образувано н.о.х.д. № 30/2009 г. по описа на Районен съд - гр.Момчилград, завършило с влязла в сила присъда, с която е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343, ал.3, б.„а", предл. първо и последно, предл. второ вр. с ал.1, б.“б", предл. второ вр. с чл.342, ал.1 от НК.

При ищеца имало сключен застрахователен договор за задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите

№

07108000032537/06.01.2008 г. с предмет МПС с рег.№ ****** и валиден към датата на процесното ПТП. Образувана е била застрахователна претенция № 1500054746/13.11.2013 г. Пострадалото лице е предявило по съдебен ред претенциите си за обезщетяване на претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди (гр.д.13070/2013 г., СГС, 1 ГО - 19-и с- в; в.гр.д.

2508/2016 г., САС, ГО, П-ри с-в), като застрахователят е заплатил главница, лихви и разноски в общ размер на 19 889.13 лв., след прихващане е била присъдените в негова полза разноски, в размер на 1 107.50 лв. В производството е бил привлечен и В.С. А., в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „ЗД ******“ АД. Твърдят, че с изплащане на горепосочената сума, на основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от КЗ, за „ЗД ******“ АД възниквало право да получи изплатеното от негова страна застрахователно обезщетение, лихви и разноски от застрахования, когато при настъпване на пътнотранспортното произшествие последния е управлявал МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и е напуснал мястото на ПТП-то преди идването на контролните органи. В.С.

А. е починал на 28.07.2019 г. За това обстоятелство е бил издаден акт за смърт № 646/29.07.2019 на Община Кърджали. Предвид гореизложеното, на основание чл.5, ал.1 вр. с чл.9, ал.1 вр. с чл.60 от Закона за наследството, е било налице правен интерес за ищеца от завеждане на настоящото производство срещу законните наследници на виновния за настъпването на процесното ПТП водач - Г. С. А. (съпруга), Бирсен Веляйдин А. (син) и Сюлейман Велайдин А. (син), всеки от които дължал по 1/3 от процесното вземане, съразмерно с наследствения си дял. Към настоящия момент към ищеца не е постъпило плащане от страна на длъжника. Пред Районен съд гр.Момчилград било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК с предмет процесното вземане, въз 2 основа на което е било образувано частно гр.д. 573/2021 г., по описа на РС гр.Момчилград . В законоустановения срок от страна на длъжника е постъпило възражение. С оглед на гореизложеното, за „ЗД ******“ АД е възникнал правен интерес за предявяване на настоящия иск за приемане на установено, че ответникът дължи претендираните суми. Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че Г. С. А. дължи на „ЗД ******” АД: на основание чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от Кодекса за застраховането вр. с чл.60 от Закона за наследството, главница в размер на 6 998.88 лв., представляваща 1/3 от изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № 1500054746/13.11.2013 г.; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане. Претендира за разноски, направени в заповедното и исковото производство, заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представител. Депозирал е писмена молба чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Кристина Никовска, в която моли съдът да се произнесе с решение, с което да приеме за установено, че ответникът им дължи претендираните суми, както и да им се присъдят направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение, за което на основание чл.80 от ГПК представя списък.

В законоустановения едномесечен срок ответницата Г. С. А. е депозирала писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК, в който заявява, че моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като е налице отказ от наследството, препис от който е приложен към отговора. Редовно призована за съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от ч.гр.№ 573/2021 год. същото е образувано на 17.11.2021 год. с правно основание чл.410 от ГПК.

На 16.12.2021 год. е получено писмо от кметство с.Чобанка, с което съдът е уведомен, че лицето и настоящ ответник по делото е отказало да получи Заповед по чл.410 от ГПК от 17.11.2021 год. и към отказа е приложено удостоверение за вписан отказ от наследство от името на Г. Сеидали А..

3

Видно от удостоверение на РС Момчилград, съгласно определение на съда № 210 от 29.11.2021 год. е вписано в особената книга при съда за отричане от наследство, отказа на ответницата по настоящето дело.

При това положение съдът намира, че този ответник не е носител на материално правоотношение по иска, който е заведен от ищцовата страна. С този иск се иска осъждане на настоящата ответница за парична сума, която тя следва да заплати на ищцовата страна в качеството й на наследник на лицето В.С.. Следва да бъде подчертано отново, че настоящата ответница с оглед вписания й отказ за отричане от наследство на лицето В.С. е загубила това качество „наследник“ на В.С. на 29.11.2021 год. или преди получаване на Заповедта по чл.410 от ГПК и преди завеждане на настоящото производство 03.02.2022 год.

Ето защо иска се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Водим от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявената от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

******” АД, ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление: гр.******, бул.

„Христофор Колумб“ № 43, искова молба за приемане за установено по отношение на Г. С. А., ЕГН:**********, с адрес: с.Чобанка, общ.Момчилград, че дължи на „ЗД ******” АД на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.500, ал.1, т.1 и т.3 от Кодекса за застраховането вр. с чл.60 от Закона за наследството, главница в размер на 6 998.88 лв., представляваща 1/3 от изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № 1500054746/13.11.2013 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане, предмет на Заповед № 166/17.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 по ч.гр.д. № 573/2021 г. на РС- Момчилград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

4

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5