Решение № 221 от 30.06.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. С.З., 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20225500900473 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от „П.“ АД - гр.С. против А. Ж. А. и М. Ж. И. и двамата от с.Г., общ.Г., обл.С.З. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Ищецът предявява субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове, като излага следните обстоятелства:

Посочва, че на 24.02.2015 г. в гр. С.З. между кредитодателя „П.“ АД и кредитополучателя А. Ж. А. е сключен договор № 013LD-R005166/24.02.2015 г. за банков кредит („договор за банков кредит“), по силата на който „П.“ АД е предоставила на кредитополучателя А. Ж. А. банков кредит в размер на 30 000 лева за погасяване на задължения и за текущи нужди (т. 1 от договора за банков кредит). Сочи се, че неразделни части от договора за банков кредит са погасителният план, общите условия за кредити на физически лица („общи условия“) и методиката за определяне на референтен лихвен процент. Заявено е, към договора за банков кредит не са сключени анекси за неговото изменение и допълнение, като крайният срок за погасяване на кредита е 25.02.2025г.

(т.3 от договора за банков кредит).

Твърди се, че кредитополучателят А. Ж. А. дължи на „П.“ АД годишна възнаградителна лихва в следните размери: до 25.02.2018 г. в размер на 8,7%, а след 25.02.2018г. в размер на Лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП), прилаган от „П.“ АД за лева, увеличен с надбавка от 5,7 пункта (т. 4.1 от договора за банков кредит). Посочва се, че към датата на сключване на договора за банков кредит СЛП за лева е в размер на 3% годишно (т. 4.6 от договора за банков кредит) и годишният процент на разходите е в размер на 1

9,21% (т. 5 от договора за банков кредит). Твърди се, че кредитополучателят А. Ж. А. дължи на „П.“ АД наказателна лихва за забава в размер на годишната възнаградителна лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва (т.10 от договора за банков кредит). Ищецът сочи, че има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя А. Ж. А. със срок, определен от „П.“ АД, в случай че кредитополучателят А. Ж. А. не извърши, което и да е плащане по договора за банков кредит (не осигури авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо (т. 10.1.2, б.

„а“ от общите условия).

Заявено е, че на 24.02.2015 г. в гр. С.З. между „П.“ АД и поръчителя М. Ж.

И. е сключен договор за поръчителство, въз основа на който поръчителят М.

Ж. И. отговаря солидарно с кредитополучателя А. Ж. А. за изпълнението на задълженията към кредитодателя „П.“ АД по договора за банков кредит главница, лихви, такси, комисиони и разноски. Сочи се, че задълженията на поръчителя М. Ж. И. стават изискуеми съгласно условията, при които кредитополучателят А. Ж. А. се е задължил (т.4 от договора за поръчителство).

Твърди се, че на 24.02.2015 г. банковият кредит е усвоен чрез заверяване със сумата от 30 000 лв. на разплащателната сметка на кредитополучателя А. Ж.

А. в „П.“ АД с посочена банкова сметка.

Наведени са твърдения, че от 25.06.2016г. кредитополучателят А. Ж. А. е в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не са платени 72 вноски по погасителния план.

На датата на предсрочната изискуемост 13.06.2022 г. са дължими и възнаградителната лихва от 26.05.2022 г. до 12.06.2022 г. и предсрочно изискуемият остатък от главницата. Твърди се, че освен горепосочените вноски по погасителния план кредитополучателят А. Ж. А. не е платил и начислената наказателна лихва за забава.

Посочено е, че по силата на т.10.1.2, б. „а“ от общите условия и т. 4 от договора за поръчителство „П.“ АД е обявила на кредитополучателя А. Ж. А. и на поръчителя М. Ж. И. предсрочната изискуемост на банковия кредит чрез писмени предизвестия с изх. № 231-33/24.01.2022 г., изх. № 231 178/03.05.2022 г. и изх. № 231-34/24.01.2022 г. и банковият кредит е направен предсрочно изискуем на 13.06.2022 г.

Отбелязано е, че при настъпване на предсрочната изискуемост на банковия кредит на 13.06.2022г., кредитополучателят А. Ж. А. и поръчителят М. Ж. И. не са погасили всички свои задължения по договора за банков кредит и договора за поръчителство и към 08.07.2022 г. общият размер на просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит и по договора за поръчителство възлиза на 41 454,72 лв., от които: 27 522,63 лева главница, 6664,72 лева - възнаградителна лихва от 22.09.2016 г. до 12.03.2020г., 272,32 лева - възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 2663,45 лева - възнаградителна лихва от 14.05.2020г. до 12.06.2022г., 3888,47 лева - наказателна лихва за забава от 25.06.2020 г. до 2

12.06.2022 г., 191,13 лева - законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 13.06.2022 г. до 07.07.2022 г. и 252 лева - начислени на 28.01.2022 г., 04.05.2022 г. и 05.05.2022 г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит.

Сочи се, че на 08.07.2022 г. „П.“ АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя А. Ж. А. и поръчителя М. Ж. И. въз основа на извлечение от счетоводните си книги. По заявлението на „П.“ АД е образувано ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Х. и на 12.07.2022 г.и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 347/12.07.2022 г.

Твърди се, че след 08.07.2022 г. от кредитополучателя А. Ж. А. и поръчителя М. Ж. И. не е извършвано доброволно погасяване на дължими суми по договора за банков кредит и договора за поръчителство.

Изложено е, че на 13.10.2022 г. в „П.“ АД е получено съобщение от Районния съд - Х., с което на „П.“ АД се указва в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Х. поради подадено възражение от длъжниците А. Ж. А. и М.

Ж. И..

Направено е искане, да се постанови решение за установяване на вземанията на ищеца „П.” АД като кредитодател от ответниците А. Ж. А. като кредитополучател по договор № 013LD-R- 005166/24.02.2015 г. за банков кредит и М. Ж. И. като поръчител по договор за поръчителство от 24.02.2015 г. при условията на пасивна солидарност за следните суми: 27 522,63 лева (двадесет и седем хиляди петстотин двадесет и два лева и шестдесет и три стотинки) - главница, 6664,72 лева (шест хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки) - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит от 22.09.2016 г. до 12.03.2020 г., 272,32 лева (двеста седемдесет и два лева и тридесет и две стотинки) - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 2663,45 лева (две хиляди шестстотин шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) - възнаградителна лихва по т. 4.1 от договора за банков кредит от 14.05.2020 г. до 12.06.2022 г., 3888,47 лева (три хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки) наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от 25.06.2020 г. до 12.06.2022г. и 191,13 лева (сто деветдесет и един лева и тринадесет стотинки) - законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 13.06.2022г. до 07.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.07.2022 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 347/12.07.2022 г. по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Х..

Претендира се в полза на ищеца да бъдат присъдени: законната лихва върху главницата от 08.07.2022 г. до изплащане на 3 олихвяемото вземане; разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 591/2022 г. по описа на Районния съд - Х.: 824,05 лева (осемстотин двадесет и четири лева и пет стотинки) - държавна такса и 49,69 лева (четиридесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки) - юрисконсултско възнаграждение и разноските в настоящото исково производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от двамата ответници, с който считат, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Изложено е, че действително между ищеца и първия ответник е сключен Договор за банков кредит № 013LD-R-005166/24.02.2015n, а между ищеца и втория ответник е сключен Договор за поръчителство от 24.02.2015г.

Сочи се, че съгласно подписания Договор за банков кредит № 013LD-R005166/24.02.2015г. в раздел II „Лихви, такси и комисионни по кредита“ т. 4.1 е посочен размер на годишна лихва 8,7 %, който обаче е определен с посочен срок 25.02.2018г. Посочено е, че съгласно буква „б“ на същата разпоредба, след изтичане на посочения срок лихвата се определя по неясно определен начин, а именно „Лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/ на банката, увеличен с надбавка от 5,7 пункта. Изложено е, че клаузата представлява хипотеза на неравноправна клауза изрично предвидена в чл.143, ал.1, т.11 ЗЗП (клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание), както и чл. 143, ал. 1, т.19 (клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици при сключването на договора), като не са налице изключенията на чл.144, ал.2 и ал.3 ЗЗП и съответно счита тази клауза за нищожна на осн. чл. 146 ЗЗП и чл. 58 от ЗКИ.

Заявено е, че посочената клауза противоречи и на разпоредбата на чл.11, т. 9 и т.9а от ЗПК. Сочи се, че макар към доказателствата, приложени по делото, да е представена Методика на ПИБ АД за определяне на референтен лихвен процент, то същата е условна, неясна, неконкретна и не позволява на потребителя да придобие ясна и точна представа какъв би бил реалния размер на възнаградителната лихва по кредите. Считат, че посоченото е и в нарушение на правилата, визирани в чл. 33а ЗПК.

Ето защо ответниците считат, че клаузата 4.1 буква „б“ , както и 4.8 от описания договор за банков кредит са нищожни.

От друга страна намират за нищожна и клаузата в II. 10 и 10.1 от Договора, като противоречащи на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК Твърдят, че клаузата, уговорена в II. 11 противоречи на чл. 58, ал. 2 от ЗКИ и като такава също следва да бъде обявена за нищожна.

От друга страна се сочи, че в претенцията на ищеца са включени и твърдени от него разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит, които считат за неоснователни и недоказани.

Считат, че е налице настъпила давност за част от исковите претенции, 4 която подлежи на уточнение след евентуално назначаване на ССЕ и получаване отговор на поставените от ищеца въпроси.

Молят, да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът пояснява и допълва исковата молба, и взема становище по възраженията на ответниците.

Намира, че възражението на ответниците срещу дължимостта на разноските за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит е очевидно неоснователно, тъй като от ищеца не е предявен установителен иск за такива разноски. Заявява, че разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не са посочени от ищеца нито в цената, нито в петитума на иска.

Счита за неоснователно възражението на ответниците за погасяване по давност на вземанията на банката, поради следните доводи:

С решение № 50173/13.10.2022 г, по гр.д. № 4674/2021 г. по описа на III г.о. на ВКС във връзка с банков кредит на „П.“ АД се приема, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и съответно настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Посочена е съдебна практика в смисъл, че при задължението за връщане на погасителни вноски на предоставената за ползване сума на кредита (заема) е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.