Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 524 от 09.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1490/2021
Вид
Определение № 524
Подписан
09.07.2021
В сила
09.07.2021
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 128, ал. 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 104 · Закон за държавния служител
  • чл. 104, ал. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 2 · Закон за държавния служител

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен П. Чакалов

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20215300501490 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Й. А. А. чрез адв. Л.К. против Определение № 261 992 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 15116/2020 г. по описа на РС

- Пловдив, ХVІІІ гр.с-в, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Пловдив.

Ответникът по частната жалба Българска агенция за безопасност на храните чрез Гл.юрисконсулт Ц.Б. е взел становище за неоснователност на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд , VІІІ гр. състав, като прецени данните по делото, намира следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок за обжалване, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Й. А. А. против Българска агенция за безопасност на храните, като ищецът е изложил твърдения, че с Решение № 182/29.01.2018 г. по адм.д. № 2230/2017 г. на Административен съд – Пловдив, ответникът е осъден да му заплати сумата от 2 183 лв. – обезщетение по чл. 104 ЗДСл., както и сумата от 159,50 лв. – разноски по съдебното производство. Въз основа на влязлото в сила решение 1 бил издаден изпълнителен лист, като със заявление от 27.08.2020 г. ищецът е предявен за плащане на ответника изпълнителният лист и му е дал едноседмичен срок, в който да преведе сумите по посочена банкова сметка.

Тъй като до 04.11.2020 г. нямало постъпило плащане, моли съда да се постанови решение, с което да се осъди ответната Агенция за безопасност на храните да му заплати сумата от 40,35 лв., представляваща мораторна лихва върху присъдената му с решението главница за периода от 04.09.2020 г.– 04.11.2020 г.

С отговора на исковата молба е направено от ответника възражение за неподсъдност на предявения иск, като е поискано делото да бъде изпратено за разглеждане от Административен съд- Пловдив, който ответникът счита за компетентен на основание чл.203, ал.1 АПК.

С обжалваното тук определение Пловдивският районен съд е уважил възражението, като е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд- Пловдив.

Така постановеното определение е правилно.

Ищецът твърди, а и видно от приложеното към исковата молба решение № 182/29.01.2018 г., постановено по адм.д. № 2230/2017 г. на Административен съд – Пловдив, със че същото Българска Агенция по безопасност на храните е осъдена да заплати на ищеца за обезщетение в размер на 2 183 лв. за времето, през което същият е останал без работа, поради незаконосъобразно прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител.

Правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 от ЗДСл и са административноправни, а съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи. Както претенцията на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, така и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол върху административните актове.

Ето защо се споделя извода на първоинстанционния съд, че както главното вземане, така и претенцията за мораторно обезщетение е претендирано по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл., поради което компетентен да разгледа иска е Административен съд – 2

Пловдив.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и като така ще се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Й. А. А. против Определение № 261 992 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 15116/2020 г. по описа на РС - Пловдив, ХVІІІ гр.с-в, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съдПловдив.

Определението е окончателно .

Делото да се изпрати на Административен съд- Пловдив, а препис от определението да се изпрати на ПРС за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3