Решение № 91 от 27.04.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Ихтиман, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Административно наказателно дело № 20261840200130 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:

********, общ. ********, ул. „ ********“ № *, чрез адв. Р. Н. против Наказателно постановление (НП) № 26-0274-000***/**.**.2026 г., издадено от Началника на РУ – Ихтиман на ОДМВР – София, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени на Х. Д. административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро/ 500,01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С жалбата се оспорва съставомерността на нарушението от субективна страна, тъй като собственикът на процесното МПС и жалбоподателят не са знаели за това, че управляваното от жалбоподателя МПС е дерегистрирано.

Моли се да бъде отменено наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Същият се представлява от адв. Р. Н., която поддържа жалбата. Моли да бъде уважена жалбата, като бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Моли в полза на доверителя й да бъдат присъдени и сторените разноски, които не са прекомерни.

Ответната по жалбата страна – Началника на РУ – Ихтиман на ОДМВР – София, редовно призован, не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо, с което изпраща жалбата моли същата да бъде оставена без уважение. Направено е и възражение за прекомерност на 1 претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя при евентуално уважаване на жалбата му.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е

ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на описаното в Акт за установяване на административно нарушение серия (АУАН), серия G A № 3825***, а именно, че: на **.**.2025 г., около 16:27 ч. в обл. Софийска, общ. Ихтиман, с. Вакарел, ул. Васил Левски пред дом номер ** с посока на движение от ул. Свети Иван Рилски“ към ул.

„Димитър Паунов“, Х. Д. Д. управлява лек автомобил „********“ от кат. М1 с регистрационен номер ********, собственост на П. Г. А. с ЕГН ********** от град ********, ул. „ ********“, бл. ***, ет. *, ап. *, като допуска следното нарушение: управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация от **.**.2025 г., поради липса на ЗГО, във връзка с чл. 143, ал. 10., с което виновно е нарушил чл. 130, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с идентично описание на нарушението. Със същото на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро/ 500,01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, на основание чл.

53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За доказване на извършеното нарушение са приложени към адиминистративнонаказателната преписка и същите са приети по делото като писмени доказателства – АУАН, НП, Заповед № 8121з-1***/**.**.2021г., Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от **.**.2026 г. по пр.пр. № 1**/2026 г. по описа на РП – С., ТО - И. и справка за нарушител/водач.

Като писмени материали по делото са приобщени материалите по пр. пр.

№ 1**/2026 г. по описа на РП – С., ТО – И.. В същите се съдържат снети сведения от жалбоподателя Х. Д., както и от П. Г. А., в които и двамата са заявили, че не са били уведомени за прекратяването на регистрацията на процесното МПС.

От служебно изисканото и приобщено към материалите по делото писмено доказателство – писмо от Началник сектор ППС при отдел „Пътна полиция“ (ОПП) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) от **.**.2026 г. се установява, че МПС с рег. № ******** е било с прекратена регистрация на **.**.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като отдел „Пътна полиция“ не е уведомявало собственика за настъпилите обстоятелства.

От приложената към същото писмо справка от АИС КАТ се установява, че собственик на МПС с рег. № ******** е П. Г. А. с ЕГН **********.

За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание е допуснат и разпитан като свидетел полицейският служител П. К. В. (актосъставител).

От показанията на св. В. се установява, че на **.**.2025 г. на ул. „Васил Левски“ в с. Вакарел спрял за проверка лек автомобил „********“, за който се установило, че е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка съставил 2 на водача акт и му било отнето свидетелството за управление на МПС, както и свидетелството на регистрация на МПС и регистрационните табели до представянето на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Съдът кредитира показанията на св. П. В. като последователни, обективни и непротиворечиви.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от териториално и местно компетентни органи.

Същите са издадени по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити.

Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.

Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Както в АУАН, така и в НП конкретно и ясно са посочени времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени/установени нарушенията.

От приетите по делото като писмени доказателства справки от АИС – КАТ и писмо от Началник сектор ППС при отдел „Пътна полиция“ на Столична дирекция на вътрешните работи (л. 51-53 от делото) се установява, че процесното МПС с рег. № ******** е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от **.**.2025 г., като за това обстоятелство ОПП на СДВР не е уведомило собственика на автомобила.

Не са налице данни собственикът на процесното МПС или жалбоподателят да са узнали за това обстоятелство по друг начин. При тези данни, съдът намира, че деянието, извършено от жалбоподателя, квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП е несъставомерно от субективна страна, доколкото няма данни към датата на извършената проверка и съставяне на АУАН - **.**.2025 г. собственикът на МПС с рег. № ******** - П. Г. А. да е знаел, че същото е със служебно прекратена регистрация. От показанията на св. В. не се установи да са били свалени регистрационните табели на автомобила или да са налице други данни, които да доказват субективната страна на деянието.

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП следва да е безспорно установено, че същият е знаел, че управлява превозно средство, което е с прекратена регистрация, какъвто извод в случая не може да се направи. В този смисъл са и задължителните постановки на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП без да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. От изложеното следва извод, че същият е санкциониран 3 незаконосъобразно на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Поради това жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски.

Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е основателно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е над минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР), който минимален размер възлиза на 500 лева или 255,65 евро. В конкретния случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност, броят на проведените открити съдебни заседания, съдът приема, че следва да уважи направеното възражение за прекомерност, на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, като присъди на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 260 евро, съгласно чл. 18, ал. 4 от НВАР. Съдът намира, че този размер съответства на фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0274-000***/**.**.2026 г., издадено от Началника на РУ – Ихтиман на ОДМВР – София, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени на Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:

********, общ. ********, ул. „ ********“ № *, административни наказания „глоба“ в размер на 255,65 евро/ 500,01 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОС Ъ Ж Д А ОДМВР – София, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ********, общ. ********, ул. „ ********“ № *, сумата от 260 евро /двеста и шестдесет евро/, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 18, ал. 4 от НМРАВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – София област в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4