Решение № 12008 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12008 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря К. Д. А. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110116118 по описа за 2023 година

Предявени са от М. М. А. срещу „Ново финанс“ ООД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузите на чл.

2.6 и чл. 4.2 букви „б“ и „в“ от Договор за заем с клиентски № ***-СФ-28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски № ******-29.05.2020г. са нищожни като противоречащи на ЗКНИП и ЗЗП, както и като нарушаващи добрите нрави, както и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 714 лева по Договор за заем с клиентски № ***- СФ-28.05.2020г. и 7493,50 лева по Договор за заем с клиентски № ******-29.05.2020г. като недължимо платени суми по нищожни договорни клаузи, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 29.03.2023г., до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че между него и ответникът „Ново Финанс“ ООД в качеството на заемодател били сключени два броя договора за заем по Закона за кредитите за недвижимите имоти на потребители (ЗКНИП), както следва: Договор за заем с клиентски № ***-СФ-28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски номер № ******-29.05.2020г. Поддържа, че за обезпечения на вземанията по договорите била сключена договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 100, том I, peг. № 1872, дело № 85 от 2020г. от 29.05.2020г., вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 26556 под акт № 31 том XVI дело 19774 от 29.05.2020г. върху следните недвижими имоти – 1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор №******************, с адрес: гр. София, район Триадица, АДРЕС, представляващ апартамент № 11, с площ от 121,52 кв.м., заедно с мазе № 8 със застроена площ от 7,62кв.м., както и 4.989 % идеални части от общите части на сградата и 2) самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****************, с адрес: гр. София, район Триадица, ж.к.

1

„Стрелбище“, АДРЕС, представляващ апартамент № 14, с площ от 121.52 кв.м, заедно с мазе № 14, със застроена площ от 11,71 кв.м., както и 5.038 % идеални части от общите части на сградата. Твърди, че в периода от 28 юни 2021г. до 09 декември 2022г. е извършила плащания в полза на „Ново Финанс“ ООД общо в размер на 46 123,50 лева. Издадена била референция с изх. № 142/05.12.2022г. от ответника, където било посочено, че размерът на задълженията на заемополучателя към 09.12.2022г. възлиза на 44 777,76 лева, от които 25 000,00 лева, дължима главница; 19 277,76 лева – договорна лихва и неустойка за забава и 500,00 лева, такса за заличаване на ипотека и удостоверение. Поддържа, че на 09 декември 2022г. страните сключили договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който ответникът се съгласил, че в случай на заплащане на сумата от 39 040,26 лева от заемополучателя, ипотеката ще бъде заличена. С молба от 13 декември 2022г. ответникът заличил договорната ипотека, обезпечаваща вземането му по процесните два броя договори за заем, след като ищцата заплатила сума в размер на 39 040,26 лева. Ищецът поддържа, че клаузите на чл. 2.6 и чл. 4.2, букви „б“ и „в“ от сключените договори за заем са нищожни.

Счита, че клаузите са уговорени в противоречие със закона, доколкото противоречат на императивните разпоредби на чл. 43, ал. 1 и ал. 2 ЗКНИП. Освен това счита, че същите противоречат на добрите нрави, доколкото предвидената неустойка нарушавала предвидените функции, като довеждала до неоснователно обогатяване в полза на ответника.

Освен това намира, че посочените клаузи противоречат и на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на потребителите. С уточнителна молба от 19.04.2023г. е посочено, че по договор за заем с кл. № ***-СФ[1]от 28.05.2020г. претендираната сума е в размер на 714 лева, а по договор за заем с кл. № ****** от 29.05.2020г. претендираната сума е в размер на 7493,50 лева.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Релевирано е възражение за местна подсъдност, като искането е делото да бъде прекратено и изпратено за разглеждане на РС- гр. Варна. Сочи, че между страните били сключени два договора за заем от 28.05.2020г. и 29.05.2020г., като ищецът бил просрочил задълженията си и по двата договора. Поддържа, че дружеството не е увеличавало лихвеният процент по двата договора за заем, респ. текстовете по чл. 4.2, б.

„б“ и „в“ да са били прилагани. Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва не се е променял през целия период на договора, като договорената възнаградителна лихва била във фиксиран годишен процент в размер на 20 %. Клаузата на чл. 4.2 предвиждала, че дружеството единствено е имало възможност да увеличи лихвата по кредита, но че всъщност то не се е възползвало от тази възможност. Поддържа, че съгласно чл. 29, ал. 9 ЗКНИП годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута, определена с постановление на МС. Размерът на законната лихва бил 10 %, поради което възраженията относно обявяване на клаузата за нищожна били противоречиви и неоснователни, доколкото договорената лихва била далеч под определения с правната норма минимум. Изложени са съображения, че уговорената в договорите възнаградителна лихва представлява възнаграждение, което дружеството като финансова институция, която по 2 занятие отпуска заеми, получава като насрещна престация срещу отпускането на конкретния заем. Тя представлявала и печалбата, която дружеството реализирало в рисковата дейност, която извършвало. Не оспорва, че била издадена референция с изх. № 142/05.12.2022г., в която бил посочен общ размер на задълженията по сключените два договора за заем в размер на 39 040,26 лева със срок на плащане – до 16.12.2022г. За издаване на референцията ищецът е следвало да се заплати сума в размер на 50 лева. В референцията било посочено, че се дължи и сума в размер на 500 лева, представляваща такса за заличаване на ипотека съгласно ОУ към договорите за заем. Изложени са подробни съображения, че сключените договори са индивидуално уговорени. Сочи, че дружеството е предоставило на М. А. персонализирана информация в индивидуална конкретика спрямо индивидуалните нейни договори. Преддоговорната информация била предоставена на 15.05.2020г. /14 дни преди сключване на договорите за заем/. На следващо място, твърди, че уговореното с чл. 2.6 от двата договора за заем задължение не е задължение за лихва, а представлява наказателна лихва за нарушаване на сроковете за плащане, представлява задължение за неустойка, която има за цел да обезщети вредите, причинени на кредитора от забавеното изпълнение на парично задължение. Поради което не представлявала скрита възнаградителна лихва поради различния характер на вземането и различния юридически факт, от който се пораждала, а именно- от неизпълнение от страна на заемополучателя. Поддържа, че съгласно чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от ЗКНИП кредиторът има право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит, като именно в съответствие с правната норма била и уговорката за дължима неустойка. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между страните са сключени два договора за заем, както и че същите съдържат клаузи за неустойки с посоченото съдържание; извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

В доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните законови разпоредби и добрите нрави.

В конкретния случай с определението от 07.09.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 30.11.2023г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните са сключени Договор за заем с клиентски № ***-СФ-28.05.2020г. и Договор за заем с клиентски № ******-29.05.2020г. с 3 посоченото в исковата молба съдържание.

Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Договор за заем № ******-29.05.2020г., сключен между „Ново Финанс“ ООД и М.

М. А.. Съгласно чл. 1.1 от договора заемодателят предоставя в заем на заемополучателя сума в размер от 23 000 лева като заемополучателят се задължава да я върне при условията, описани в договора. В чл. 1.2 е посочено, че заемът се предоставя само при условие, че заемополучателят заплати на заемателя гаранционна вноска в размер на 20 % от стойността на предоставената заемна сума в срок от 5 дни, считано от датата на подписване на договора. В чл.2.2 е посочено, че заемната сума се предоставя от заемодателя на заемополучателя при следните параметри на сделката: вид на предоставения заемипотечен/потребителски; размер на заемната сума- 23 000 лева; срок на договора- 60 месеца; дата на първа погасителна вноска- 29.06.2020г.; място на плащане- Варна; крайна дата за връщане на цялата сума- 29.05.2025г.; фиксиран годишен процент по заема- 20 %.

Уговорено е, че договорената лихва се дължи и начислява считано от датата на сключване на договора, при забава усвояването на заемната сума по вина на заемополучателя, лихвата се дължи върху пълния размер на заемната сума, считано от датата на подписване на настоящия договор независимо от периода на забава. Съгласно чл. 2.2, б. „И“ през целия срок на заема, заемополучателят погасява само дължимата лихва по буква „Ж“, главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока, уговорен между страните с изключение на случаите на предсрочно прекратяване на договора. Съгласно чл. 2. 6 от договора при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер на по-малко от определената в погасителния план, заемополучателят ще начислява наказателен лихвен процент /“Наказателна лихва“/ в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчната заемна сума. В чл. 2.7 е посочено, че при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни след изтичане на сроковете за плащане, определени в чл. 2.2, б. „з“ от договора, както и при неизпълнение задължения на заемополучателя, произтичащи от договора, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл.2.6 има право да прекрати договора като иска предсрочно прекратяване на остатъка от заемната сума по договор, ведно с неустойка в размер на 60 % изчислена върху пълния размер на заемната сума. Съгласно чл. 2.13.1 страните се съгласяват, че до изчерпване размера на гаранционна вноска от която заемодателят има право да прихваща месечните вноски, заемодателят няма право да начислява наказателна лихва за забава съгласно чл. 2. 6. В чл. 4.2, б. „б“ е посочено, че заемодателят има право да увеличи с 5 % месечно лихвата върху заемната сума, когато заемът и/или уговорените лихви, не се погасяват в сроковете, определени в договора. Съгласно чл. 4.2. б. „в“ заемодателят има право да увеличи с 5 % месечно лихвата върху заемната сума, когато дължимата лихва не се погасява в договорения размер, а се извършват частични плащания на лихва. Посочено е, че увеличението с 5 % на лихвения процент по б. „б“ и б. „в“ се извършва едностранно от заемодателя само в случай че забавата продължава повече от 10 дни след сроковете, уговорени между страните, с писмено уведомяване на заемополучателя.