Акт от 29.07.2021, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 33 гр. Русе, 29.07.2021 год.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Русе, IV състав в публичното заседание на първи юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА при секретаря НАТАЛИЯ

ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА административно дело № 604 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето ЗЗ) във връзка с чл.

145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Л.А.А. ***, с която се оспорва Експертно решение (ЕР) на НЕЛК – Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ № 2485 от 24.09.2020 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 1645 от 09.07.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания, втори състав при УМБАЛ Русе. С потвърденото решение ТЕЛК е извършила експертиза на временната неработоспособност на жалбоподателя, като е определила такава до датата на освидетелстването – 09.07.2020 г. вкл.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалноправни норми и съществени процесуални нарушения. Твърди се също така, че е налице и нарушение на изискването за форма на акта, тъй като не съдържа мотиви относно фактическото здравословно състояние на освидетелстваното лице. Иска се отмяна на обжалваното експертно решение на НЕЛК. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – НЕЛК – София, чрез процесуалния си представител, в представена по делото молба вх. № 2485 от 15.06.2021 г. оспорва жалбата като я счита за неоснователна и недоказана. Излага съображения, че от наличната медицинска документация в медицинското досие на лицето, безспорно се установява, че не са налице основания за продължаване на временната неработоспособност на жалбоподателя след датата 09.07.2020 г., в какъвто смисъл е и оспорваното решение. Иска жалбата да бъде отхвърлена.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Като заинтересовани страни в производството са конституирани ТП на НОИ гр. Русе, ТЕЛК – Общи заболявания, ІІ състав при УМБАЛ – Русе, АХУ и РД „СП“ - Русе гр. Русе. Единствено осигурителният орган, чрез процесуалния си представител, взема становище по жалбата, която счита за неоснователна. Останалите заинтересовани страни не вземат становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.10.2019 г. Л.А.А. претърпява трудова злополука, при която при работа с корабно въже получава травми на пръстите на двете ръце с болка, оток и ограничение на движенията.

Постъпва по спешност за оперативно лечение в УМБАЛ „Канев“ АД, гр.Русе на 24.10.2019 г. На 29.10.2019 г. е извършена оперативна интервенция – Реинсерцио тендини екстензорис дигити ІІІ, ІV манус синистра. В епикризата, издадена на жалбоподателя след болничния престой (извадка от оперативния протокол) е посочено, че след репозиция на костния фрагмент в ложето се фиксира с две К-игли – една под ъгъл 45 градуса към оста на фалангата, а другата по оста.

Процедурата е изпълнена за двата пръста. В "обективно състояние при изписване" е вписано "Изписва се с подобрение. Раните са спокойни, без оток, зачервяване и секреция. Ограничени движения на ІV пръст на дясна длан и ІІІ и ІV пръсти на лява длан". На 29.10.201 г. от УМАЛ „Канев“ АД, на А. е издаден болничен лист за временна неработоспособност № Е20198924016 за общо 36 дни, от които 6 дни при болничен режим и 30 дни при домашен режим, за периода от 24.10.2019 г. до 28.11.2019 г.

На 26.11.2019 г. на Л.А. постъпва отново по спешност в УМБАЛ „Канев“ АД Русе за отстраняване на металните импланти. Изписан е същия ден с обективно състояние при изписването:

„Изписва се с подобрение. Раните са спокойни, без оток, зачервяване и секреция.

Ограничени движения на ІІІ и ІV пръсти на лява длан“. Издаден е болничен лист № Е20199135970 от 27.11.2019 г. за общо 31 дни, от които 1 ден при болничен режим и 30 дни при домашен режим от 26.11.2019 г. до 26.12.2019 г. Посочена е необходимост от превръзки, впоследствие и от раздвижване. Последвало амбулаторно провеждане на физиотерапевтични процедури в периодите 16-27.12.2019 г., 13-21.01.2020 г., 10-14.02.2020 г. и 23.-31.2020 г.

По делото не се спори

(въпреки, че не са представени писмени доказателства за това), че временната неработоспособност на А. е продължавана с издаване на последващи болнични листи.

Установява се също така, че злополуката от 14.10.2019 г. настъпила с жалбоподателя, при която е получил описаните травми, е призната по надлежен ред от органите на ТП на НОИ – Русе за трудова. Трудовото правоотношение на жалбоподателя с работодателя „Дунав Турс Круизис“ ЕАД е прекратено от 11.01.2020 г. като болнични листи са издавани и след прекратяване на трудовото правоотношение във връзка с приложението на основание чл. 42, ал. 3 от КСО. При изтичането на временната неработоспособност по б.л. № Е20196731980 от 24.03.2020 г. за периода 21.03.2020 г. – 12.04.2020 г. жалбоподателят е насочен с медицински протокол на ЛКК № 700/03.04.2020 г. към ТЕЛК за поредно освидетелстване за временна неработоспособност, тъй като същата би продължила повече от 180 дни непрекъснато. Междувременно жалбоподателят е провел и следващ курс на физиотерапия в периода 21-30.04.2020 г. На 14.05.2020 г. А. е преминал преглед пред ТЕЛК – Общи заболявания при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, която в ЕР № 1249/15.05.2020 г. е отразила, че продължава временната неработоспособност на А. и след 12.04.2020 г. (крайната датата по последния издаден му болничен лист) като през това време следва да се проведе рехабилитация и при нужда медикаментозно лечение. Наред с това ТЕЛК посочва, че е уместно лицето да бъде насочено (да се представи) към ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност, тъй като повече от 5 месеца след последната операция не е достигнат физиологичен обем на движения в засегнатите пръсти. Въз основа на експертното решение на ТЕЛК на жалбоподателя е издаден болничен лист до 11.06.2020 г.

На 04.06.2020 г. с медицински протокол на ЛКК Л.А. отново е насочен за освидетелстване за временна неработоспособност пред ТЕЛК, която извършва прегледа на 09.07.2020 г. и установява, че жалбоподателят ограничено движи ІІІ и ІV пръст на лява ръка и е с намалена мускулна сила при флексия и захват на лявата ръка. Комисията приела, че с оглед продължителността на периода, в който А. не е успял да се възстанови след претърпяната травма на ръката, то всъщност се касае за трайна неработоспособност, а не за временна такава, поради което ТЕЛК постановил в ЕР № 1645/09.07.2020 г., че жалбоподателят се явява временно неработоспособен само до датата на извършения от ТЕЛК преглед. Отново е указано, че е по-уместно лицето да бъде насочено за освидетелстване за определяне на процент трайно намалена работоспособност.

А. оспорил решението на

ТЕЛК от 09.07.2020 г. пред НЕЛК, която с ЕР № 2485/24.09.2020 г. потвърдила решението на долустоящия орган като възприела напълно изводите на ТЕЛК, че липсва основание за продължаване на временната неработоспособност на жалбоподателя след датата на прегледа от ТЕЛК.

Предмет на оспорване в настоящото производство е именно постановеното експертно решение на НЕЛК от 24.09.2020 г.

С оглед пълното изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза. Въз основа на анализа на приложената по делото медицинска документация вещото лице д-р М.М. – съдебен лекар, е констатирало описаните по-горе обстоятелства, по които всъщност не е налице и спор между страните. Въз основа на направените констатации вещото лице е стигнало до извода, че при определяне състоянието на лицето за вземане на експертното решение от ТЕЛК са взети предвид данните от извършения преглед, данни от предходни прегледи, както и такива наличната медицинска документация. При постановяване на ЕР на ТЕЛК № 1645/09.07.2020 г. според вещото лице няма основания да се счита, че приложената в МЕД медицинска документация не е била съобразена. Допълнително проверените от вещото лице медицински документи, отразяващи прегледи на жалбоподателя, извършени след постановяване на решението на ТЕЛК съдържат данни за остеоартритни изменения, които водят до трайно намаляване в обема на движения на засегнатите стави, изключително трудно се повлияват от терапевтичен подход и обичайно възникнали тези изменения остават постоянни за цял живот.

Експертизата установява също така, че решенията на ТЕЛК – както това от 15.05.2020 г., така и това от 09.07.2020 г., са взети въз основа на проведен преглед на жалбоподателя като данните от прегледа са отразени в самите решения.

Не е изисквано извършване на лабораторни изследвания, тъй като това не би било обосновано поради практически липсваща информативност на същите при повечето остри състояния в травматологията, включително и при конкретния случай.

Заключението на вещото лице е, че при такива увреждания, като получените от А., с развитие на късни усложнения, е възможно постигане на известно подобрение при продължаване на физиотерапевтичните и рехабилитационни процедури, но не би могло да се постигне функционално възстановяване на засегнатите стави.

При така установените факти и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимиран субект и срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт. ЕР на НЕЛК № 2485/24.09.2020 г. е съобщен на жалбоподателя на 07.10.2020 г., а жалбата е подадена на 15.10.2020 г., видно от пощенското клеймо (л. 7). При тези данни съдът приема, че оспорването е реализирано в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред настоящия съд е ЕР на НЕЛК № 2485/24.09.2020 г., постановено от Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата диагноза и състоящ се от трима лекари, вкл. Председател като двама от членовете на комисията са ортопеди.

Съдът намира, че оспорваното решение е постановено от компетентен по състав и кворум колективен орган, съобразно чл. 18, ал. 3 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинската експертиза).

Административният акт е издаден и в установената от закона форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Тук следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя в обратната посока за неспазване на формата на акта и на процесуалните правила. Съдът споделя разбирането, че не е нарушение на процесуалните правила. На първо място в експертното решение на НЕЛК безспорно се съдържат мотивите, въз основа на които НЕЛК е взела решението си да потвърди експертното решение на ТЕЛК. Това са данните за състоянието на жалбоподателя, установени от ТЕЛК при прегледа на 09.07.2020 г., въз основа на които и НЕЛК е направила извод, че липсва състояние обуславящо временна неработоспособност. Този извод, с оглед поддържаното в жалбата до НЕЛК възражение от жалбоподателя, че се нуждае от продължаване на физиотерапията, за да се възстанови, допълнително е мотивиран с нормата и на чл. 16, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Дали тези мотиви са достатъчни и дали те обосновават взетото решение е въпрос на материална законосъобразност на административния акта, а не съставлява порок на формата на акта. На следващо място в експертното решение на НЕЛК изрично е посочено, че същото е постановено на основание чл. 52, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Текстът на тази норма гласи, че НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация, т.е. без да извършва преглед на освидетелстваното лице.

Това се обуславя основно от функциите на НЕЛК като контролна инстанция, която следва да провери взетото от долустоящия орган експертно решение, а не да установява състоянието на освидетелстваното лице към момента на произнасянето си. Доколкото НЕЛК е възприела и преповторила в решението изцяло установените от ТЕЛК факти относно здравословното състояние на жалбоподателя, то очевидно е взела под внимание всички медицински документи, относими към състоянието на жалбоподателя към датата 09.07.2020 г., каквото е и становището на приетата по делото СМЕ.

Разпечатката съдържа 40 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f01bf984-49d5-4584-b3b9-0a269144dd3a