Решение № 725 от 04.06.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3803/2025
- Вид
- Решение № 725
- Подписан
- 04.06.2026
- Състав
- ИВАНКА НИКОЛОВА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 7, ал. 3, т. 14 · Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството
- чл. 19, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 725 гр. П., 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: И.КА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220103803 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС от Л. К. П. против И. К. П. за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.3 по КККР на гр. П., общ. П., одобрени със Заповед № РД1897/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. П., ул. „***** ****“ № **, ет.*** ап. ***, находящ се на трети етаж в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1 по КККР на гр. П., с предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.*** *** по КККР на гр. П., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ 104 квадратни метра, с прилежащи части: мазе № 3, при съседи: самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: няма, под обекта: 55155.*** ***.1.2, над обекта 55155.*** ***.1.4, стар идентификатор: няма, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.7 по КККР на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № РД-1897/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. П., ул. „***** ****“ 1
№ 1, ет. 0, в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1 по КККР на гр. П., с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.*** *** по КККР на гр. П., с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, с площ: 23 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 55155.*** ***.1.8, под обекта няма, над обекта 55 155.*** ***.1.1, стар идентификатор: няма, на основание наследство, дарение и замяна и за осъждане на ответника да предаде владението върху имотите.
Ищецът твърди, че ответникът е негов брат, с когото са наследници на К. И. П., техен баща, починал на 15.09.2014 г.
Излага, че с Нотариален акт № 19, том IV, дело 1723 от 30.09.1987 г., издаден от РС — гр. П., на майка им Й. И. П. било учредено право на строеж на трети етаж от четириетажна масивна жилищна сграда, която ще се изгради в парцел VI-10432 в кв. 158 по плана на гр. П.. Правото на строеж било реализирано по време на брака на Й. П. и К. П., поради което двамата придобили в режим на съпружеска имуществена общност самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.3 и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.7.
Излага, че с Решение № 21.12.1988 г. на Пазарджишкия районен съд по гражданско дело 165 от 1988 г. гражданският брак между родителите на страните бил прекратен, поради което съпружеската общност върху процесните имоти се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове, от по ½ ид. част за всеки.
Поддържа, че двамата с ответника, като единствени наследници на К.
И. П., след смъртта му придобили по ¼ ид. част от процесните имоти.
През 2025 г. Й. И. П. дарила на ищеца притежаваните от нея 1/2 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.l.3 и 1/2 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.7, с което той станал собственик на 3/4 идеални части имотите.
Ответникът И. К. П. прехвърлил своята 1/4 идеална част от имотите на Боряна Тодорова Г.а и А. Г. Г.. Впоследствие неговите приобретателите прехвърлили придобитите идеални части на ищеца, с договор за замяна на недвижими имоти. В резултат на наследствено правоприемство и сключените 2 правни сделки ищецът станал изключителен собственик на процесните имоти.
Твърди, че се свързал ответника, който от няколко години живеел в недвижимите имоти и му определил двуседмичен срок да се изнесе от тях и да му предаде владението. Той обаче категорично отказал да ги напусне и да предаде фактическата власт, с което оспорвал правото на собственост на ищеца. Съобщил, че няма да напусне недвижимите имоти и ще продължава да живее и да ги ползва.
Излага, че към настоящия момент, ответникът, без съгласието на ищеца, продължавал да живее в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.l.3 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.7, с което му оспорвал правото на собственост.
Поради гореизложено, иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на горепосочените имоти, на основание наследство, дарение и замяна и да го осъди да предаде владението върху имотите.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на предявените искове в осъдителната част.
Не оспорва, че страните са братя и че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.l.3 по КККР на гр. П. и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.7, на сочените в исковата молба правни основания.
Оспорва твърденията, че владее и ползва процесните имоти без правно основание.
Излага, че майката на страните Й. И. В. си е запазила правото на ползване върху дарените ½ ид. части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.l.3 по КККР на гр. П. и му предоставила ползването на апартамента, на основание устен договор за заем за послужване, безвъзмездно.
Сочи, че до момента волята на майка му Й. В. била непроменена, поради което упражнявал фактическата власт на правно основание.
Излага, че ако Й. В. заяви, че не иска той да продължи да ползва 3 апартамента, е готов да го освободи.
Поддържа, че никога не е смущавал правото на собственост на ищеца по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.7 по КККР на гр. П., тъй като не е ползвал гаража.
Твърди, че вещта не съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като не бил издаден акт образец 14 – удостоверение за годност по чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството – акт за приемане на конструкцията (приложение № 14). Прехвърлянията на обекта по нотариален ред не били доказателство, че обектът съществува до етап на завършена конструкция. В случая предаването на владението на ищеца било обективно невъзможно поради липса на вещ.
Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени в осъдителната част.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като се запозна с представените писмени доказателства, счита следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът Л. К. П. е собственик на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.3 по КККР на гр. П., общ. П., одобрени със Заповед № РД1897/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелният обект: гр. П., ул. „***** ****“ № **, ет.*** ап. ***, находящ се на трети етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 55155.*** ***.1 по КККР на гр. П., разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.*** *** по КККР на гр. П., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ 104 квадратни метра, с прилежащи части: мазе № 3, при съседи: самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: няма, под обекта: 55155.*** ***.1.2, над обекта 55155.*** ***.1.4, стар идентификатор: няма, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.7 по КККР на гр. П., общ. П., обл. П., одобрени със Заповед № РД-1897/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на 4
АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. П., ул. „***** ****“ № 1, ет. 0, в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 55155.*** ***.1 по КККР на гр. П., разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.*** *** по КККР на гр. П., с предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой нива на обекта: 1, с площ: 23 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 55155.*** ***.1.8, под обекта няма, над обекта 55155.*** ***.1.1, стар идентификатор: няма.
Правото на собственост на ½ ид. част от имотите е придобил, на основание Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение № 144/06.02.2025г. по нот. дело № 124/2025г. на нотариус с район на действие Районен – съд П. от своята майка и майка на ответника Й. И. В..
Прехвърлителката е собственик на ½ ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.3 по КККР на гр. П. по силата учредено право на надстрояване в парцел VI – 10432 в кв. 158А по КРП на гр.
П. на трети жилищен етаж с площ 140 кв. м., от нейните баща и чичо И. Н. Ж. и Ж. Н. Ж.. По време на сключване на договора за отстъпено право на надстрояване, обективиран в Нотариален акт № 119/30.09.1987г. по нот. дело № 1723/1987г., Й. В. е имала граждански брак с К. И. П., баща на страните.
Бракът им е прекратен с Решение от 21.12.1988г. по гр. д. 1165/1988г., влязло в сила на 17.02.1989г. Предвид възмездното придобИ.е на ограниченото вещно право по време на действието на СК от 1985г. /отм./ и с оглед императивния характер на приложимия по това време режим на съпружеската имуществена общност по отношение на придобитите по време на брака недвижими вещи, учреденото вещно право на надстрояване е станало съпружеска имуществена общност, на осн. чл. 19, ал. 1 СК /1985г. отм/. С влизане в сила на решението за развод, се е трансформирало в обикновена съсобственост при равни дялове от по ½ ид. част, съгл. чл. 26, ал. 1, пр. 2 СК /от 1985г. отм./.
Правото на строеж е реализирано. С построяването на самостоятелен обект с идентификатор № 55155.*** ***.1.3 по КККР на гр. П. по отношение него е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове от по ½ ид. част между родителите на страните Й. И. В. и К. И. П..
К. И. П. е починал 15.09.2014г. и е оставил за наследници децата си – И.
К. П. и Л. К. П.. Всеки от тях е получил по ¼ ид. част от притежаваната от него ½ ид. част от имота, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН.
5
Следователно след смъртта на баща си Л. П. е станал собственик на ¼ ид. част, като негов наследник.
Останалата ¼ ид. част е придобил с договор за замяна, обективиран в Нотариален акт № 187/22.0.2020г. по нот. дело № 1111/2025г. на нотариус с район с действие Районен съд – П. от Боряна Тодорова Г.а и А. Г. Г..
Правото на собственост на продавачите не се оспорва от ответника, поради което следва да се приеме, че сделката е произвела вещно – транслативно действие.
По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.*** ***.1.7 по КККР на гр. П., с предназначение гараж, според представената по делото схема на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, същият е отразен като самостоятелно обособена вещ и като негови собственици са посочени Й. И. Ж.
/майката на ищеца и ответника/ и Л. К. П.. Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР основно изискване е КККР да отразяват вярно правото на собственост. Действително заснемането на имотите в КККР няма правопроменящо действие по отношение вещните права върху тях и същите имат само декларативно действие, по см. на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР. В случая обаче не се установи непълното или грешка нито досежно отразяването на гаража, като самостоятелен обект на правото на собственост, нито досежно правото на собственост. Така извършеното отразяване не беше оспорено успешно от ответника, въпреки предоставената му възможност.
Според приложения по делото Нотариален акт № 119/30.09.1987г. по нот. дело № 1723/1987г. на нотариус с район на действие Районен съд – П., е предвидено третият етаж да се изгради в масивна четириетажна жилищна сграда, за която има одобрен архитектурен проект. При наличието на одобрен проект и реализирано строителство на цялата сграда към момента, възраженията, че обект, находящ се на партерния етаж не съществува са несъстоятелни. Съществуването на проект за изграждане масивна четириетажна сграда, налага извод за законност на строителството на гаража.