Решение № 19785 от 03.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19785 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ

КЮЛЕРОВ при участието на секретаря ********** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20241110141141 по описа за 2024 година Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на предишната заемана длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ - заплащане на обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради уволнението и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – законна лихва от предявяването на иска до изплащането на сумата.

Ищeца Л. В. П. с ЕГН **********, от **********, чрез адв. В. К. С. от САК, със съдебен адрес **********, твърди в исковата си молба, че заемал длъжността „Директор“ с код по НКПД - *********** на Общинско предприятие „Туризъм“ въз основа на Трудов договор, сключен със ***********, като на 09.05.2024 година му била връчена Заповед № ********** от 08.05.2024 г. на Кмета на ***********, с която, считано от същата дата, на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, без предизвестие с постъпване па работа па служителя, който е спечелил конкурс трудовия договор бил прекратен. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение във връзка с провелия се конкурс е основание спора да се счита за трудов по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, а неспазването на императивните законодателни изисквания за провеждането на конкурс е 1 основание за обявяването на конкурса за незаконен, като съдът съгласно установената съдебна практика е компетентен да следи за законосъобразността на проведената конкурсна процедура – н този смисъл цитира Решение №°200/20.11.2019 г. по гр. д. №792/2019 г. В КС; Решение гр. д. №J 723/2002 па III г. о. ВКС; Решение гр. д. №883/2010 на IV г. о. ВКС;

Определение №236/25.032014 г. ч. гр. д. №434/2014 година ВКС; Определение №2612/13.05.2013 по гр. д. №21155/2012 г. ВКС. Като счита, че прекратяването е незаконно, поради незаконосъобразност на заповедта, ищеца извежда правния си интерес да предяви настоящите искове и моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени процесната заповед № ********** от 08.05.2024 г. , да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност – "Директор" на Общинско предприятие "Туризъм", и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответникът ***********, с код по

БУЛСТАТ

*********, представлявана от кмета ******, със седалище и адрес на управление ***********, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор, в който изцяло оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, като претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Като взе предвид направените по делото искания и възражения, както и представените доказателства, от фактическа страна съдът приема за установено следното:

По делото не се спори между страните, а е видно и от представеният трудов договор № ********* г. на Кмета на *********** , че ищеца и ответника са били в трудовоправни отношения – ищеца като служител, а ответника като работодател, като длъжността, която ищеца заемал е "Директор" на Общинско предприятие "Туризъм". Не се оспорва и факта, а същия се установява и от приложената Заповед № ********** от 08.05.2024 г.

2 на Кмета на ***********, че считано от същата дата, на основание чл. 325, ал.

1, т. 8 КТ, бил прекратен цитираният трудов договор.

А. По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.

Основният въпрос, на който следва да бъде даден отговор в настоящото произвидство е, дали са налице трите кумулативно дадени условия по силата на чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ, а именно: длъжността „Директор на ОП Туризъм“ („Директор“) да е определена за заемане с конкурс, конкурсът да е проведен при спазване на законовите правила и лицето, спечелило конкурса, да е постъпило на работа. Именно наличието на тези три условия, и то кумулативно, е условие за това да бъде прекратено трудовото правоотношение между страните законосъобразно от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, като тежестта на доказване в производството на осн. чл. 154 от ГПК лежи върху ответника.

Съгласно чл.90, ал.2 КТ конкурс се обявява за длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон или акт на работодателя. Общинското предприятие "Туризъм" е специализирано звено към общинската администрация, то не се класифицира като публично предприятие по смисъла на ЗИЛ. Същото функционира в рамките на общинската администрация и е подчинено на правилата и регулациите, които се прилагат за административните структури на общината. Поради това процесната длъжност не е регламентирана да бъде заемана чрез конкурс по силата на закон. Конкурс се обявява за длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие на лицето, което я заема, за времето до завръщането му. В случая първата предпоставка не е била налице към момента на обявяване на конкурса. Длъжността на ищеца не е определена /обявена/ за заемане с конкурс със закон, нито в нарочен акт на работодателя. Заповед № *********\15.03.2024 г. касае условията на провеждане на конкурса и изискванията за заемане на длъжността, на които следва да отговарят кандидатите. Липсва предхождащ акт, от който да е видно че длъжността „Директор“ на ОП „Туризъм“ с код по НКПД - *********** и др. индивидуализации е обявена , че се заема въз основа на конкурс. Длъжността „Директор“ на общинско предприятие не е включена в Класификатора на длъжностите в администрацията, което означава, че лицето, изпълняващо 3 функциите на „Директор“ няма статут на държавен служител и в случая не е приложима Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители, както и правилата, предвидени в Закона за държавния служител. В тази насока е и константната съдебна практика, например Решение № 75 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 3025 по описа за 2018 г. на ВКС. От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че длъжността „Директор“ на Общинско предприятие „Туризъм“ не е посочена като длъжност, заемана въз основа на конкурс нито в закон , нито в акт на работодателя. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Правилника на Столичен общински съвет за организация на дейността на Общинско предприятия „Туризъм“ изрично се посочва, че „Общинско предприятие "Туризъм" се ръководи и представлява от директор, с когото кметът на *********** сключва трудов договор.“ В този нормативен акт не е посочено и не е предвидено изрично, че длъжността „Директор“ е определена да се заема въз основа на конкурс. Този факт е признат и от ответника в отговора на исковата молба, в която недвусмислено е посочил, че „Директорът на ОП „Туризъм “ се назначава от кмета на *********** на трудов договор, съгласно чл. 6, ал. 1 от ПОД на ОП „Туризъм“.... Всички служители в ОП „Туризъм“ към 15.03.2024 г., вкл. директора са назначени на трудови договори.“ Този признат от ответника неизгоден факт, доказва, че Заповед №*********/15.03.2024 година, на която ответника се позовава в отговора на исковата молба, пряко противоречи на подзаконов нормативен акт, какъвто е Правилника на Столичен общински съвет за организация на дейността на Общинско предприятия „Туризъм“, и няма годно правно основание, на което да бъде издадена. Само по себе си, това е основание за незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като не е реализирано основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно не може да се проведе законосъобразно конкурс за длъжност, за която не е предвидено, че се заема въз основа на конкурс. Следователно провелия се конкурс не е законосъобразен, не представлява годно основания за възникване на трудово правоотношение със спечелилия го кандидат, сключеният трудов договор между *********** и спечелилият Конкурса кандидат е недействителен, което води до невъзможност за постъпване на работа, и поради това не е реализирано посоченото в Заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало по силата на Договора. В тази насока може да се 4 цитира и съдебна практикая по схидни казуси, например Определение №593/04.05.2015 г. по гр. д. 6728/2015 г. ВКС.

Не се спори между страните по делото, а и в хода на производството беше установено, че ищеца П. е заемал длъжността „Директор“ с код по НКПД - *********** на Общинско предприятие „Туризъм“ въз основа на Трудов договор от 17.01.2023 г., сключен със ***********. Неговото трудово правоотношение не е било възникнало въз основа на конкурс, а правопораждащия юридически факт е сключения трудов договор. В него е посочено и основание чл.70 КТ като допълнително условие - срок за изпитване, което само по себе си изключва сключване на договор, когато когато длъжността се заема въз основа на конкурс. Трудовият договор и конкурсът са различни основания за възникване на трудово правоотношение.

Проверката от работодателя на качествата на работника (служителя) за изпълняваната работа, която се осъществява през срока за изпитване, при възникване на трудовото правоотношение въз основа на конкурс се извършва в рамките на самия конкурс, т.е. преценката за качествата на служителя се извършва предварително, преди да бъде сключен с него трудов договор. По делото не са събрани доказателства трудовото правоотношение с ищеца да е възникнало въз основа на конкурс.

Същевременно, обявяването на процесната длъжност за заемане въз основа на конкурс чрез заповедта с която се обявява конкурса, е незаконосъобразно, тъй като въпросната заповед противоречи на подзаконов нормативен акт, а именно Правилника на Столичен общински съвет за организация на дейността на Общинско предприятия „Туризъм“. На самостоятелно основание необявяването на въпросната длъжност за заемане въз основа на конкурс преди издаване на заповедта за обявяване на конкурса води до незаконосъобразно сключване на трудовия договор, който да предвижда прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ, поради което същият следва да се разглежда като сключен за неопределено време. Трудовият договор представлява различно правно основание за възникване на трудово правоотношение, което не е съвместимо с основанието въз основа, на което възниква трудовото правоотношение при конкурс - в този случай, трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място в конкурса, от деня, в който е получило съобщението за резултата. Отношенията между страните, по вече 5 възникналото трудово правоотношение въз основа спечелване на конкурса, се доуреждат с допълнително споразумение по смисъла на чл. 107 КТ, който, не представлява трудов договор, а в Правилника за организацията и дейността на ОП Туризъм изрично е посочено, че то се ръководи и представлява от директор, с когото кметът на *********** сключва трудов договор.

Следователно в единствения нормативен акт, уреждащ това общинско звено(структура) не се посочва ,че ръководната й длъжност се заема въз основа на конкурс и че след спечелване на конкурса условията по трудовото правоотношение се уреждат със споразумение по чл. 107 КТ, т.е. в нормативния акт не е предвидено за процесната длъжност да се обявява конкурс. За наличието на такъв няма друг акт. В този смисъл е и Решение № 2633 от 09.04.2013 г. по гр. д. № 1730/2013 г. на Софийски градски съд, в което е направен следният решаващ извод:...„При установеното провеждане на конкурса в нарушение с ограниченията на чл.90, ал.2 КТ, постъпването на работа на спечелилият същия конкурс, не представлява законно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по реда на чл.325, т.8 КТ. Основателен е иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението.“

Разпечатката съдържа 22 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f01a8916-c698-4aed-8c13-25abb5544d68