Определение № 1815 от 15.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1815 гр. София, 15.01.2026 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110155946 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу Т. Г. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2502/2025 г. по описа на Районен съд В. Т..

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск. При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм. ДВ бр.100/2019 г.), настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу длъжника. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в 1 съобщението.

В случая видно от данните по електронното заповедно дело – разписка от 30.10.2025 г., в рамките на един месец (между първото и последното посещение е изтекъл един месец), с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден, като в съобщението са удостоверени датите, на които е посетен адреса (който адрес е регистрираният постоянен и настоящ адрес на длъжника), връчителят не е открил длъжника или лице по чл. 46 ГПК, което е съгласно да получи съобщението при нито едно от посещенията, като при последното посещение, след изтичането на един месец от първото посещение, е залепил уведомление по чл. 47 ГПК, като е събрал данни от съседите, че длъжникът живее на адреса. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – едномесечен срок, считано от изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК от 30.10.2025 г., не е постъпило възражение. Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила, съгласно чл. 416, предл. 1 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на вземането.

Предвид изложеното производството по делото следва да бъде прекратено.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС В. Т., за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 416 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55946/2025 г. по описа на С. районен съд, 119 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. д. № 2502/2025 г. по описа на Районен съд В. Т., за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при С. районен съд: _______________________

2