Решение № 65 от 22.03.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр. Лом, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова в присъствието на прокурора Р. Обр. С. като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20231620101244 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба, подадена от Н. Н. М., ЕГН **********, чрез адв. С. И. С.- САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 86, ет. 1, офис 4 срещу Прокуратура на Република България с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, представлявана от Главния прокурор на Република България, с правно основание на предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 , във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за следното:

Да се осъди ПРБ да заплати на Н. Н. М., ЕГН **********, сумата в размер на 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сума в размер от 3 600,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, предл. 1, т.4 и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.

Ищецът твърди, че срещу него е било образувано с първо действие по разследването /оглед на местопроизшествие/ от 31.10.2017г., досъдебно производство № 77 по описа за 2017 г. на ГПУ- гр. Видин, по пр. пр. № 1357/2017 г., по описа на РП- гр. Лом. Ищецът релевира, че на 26.07.2018 г. с постановление за привличане в качеството на обвиняем е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, предл. 1, т.4 и т.5, във вр. с 1 ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, затова, че на 31.10.2017 г. в землището на гр. Лом, обл. Монтана, в местност „Орехите“ на около 350 м. югозападно от табелата за речен км. 748 на р. Дунав, като извършител в съучастие с Е. Б. Е. и Е. А.Б., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, противозаконно подпомага чужденци /Б. К., Б. И., С. Х. Р., М. А., К.

Д., Д. Б., В. К., Д. К. и А. К.- всички граждани на Ирак/, да преминат през страната, чрез извършване на превоз от вътрешността на страната до землището на гр. Лом, обл. Монтана, местност „Орехите“, в нарушение с разпоредбата на чл. 19, ал.1, т. 1 от ЗЧРБ, като деянието е извършено с МПСтоварен автомобил, марка „Мерцедес, модел „Спринтер“, с рег. №

**********, лек автомобил марка „Мазда“, неустановен модел и регистрационен номер и лек автомобил марка „Ауди“, неустановен модел и регистрационен номер, като е извършено по отношение на ненавършили 16 годишна възраст лица, а именно Д. К. на 14г.; Д.К. на 14 г. и ДVКV на 2 г., като престъплението е извършено по отношение на повечето от едно лица.

Съгласно ищцовите твърдения направени с исковата молба на дата 28.12.2018 г. е внесен обвинителен акт в съда, с който е повдигнато обвинение срещу ищеца М., за извършено престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, предл. 1, т.4 и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК, като е образувано НОХД № 1/2019 г. по описа на ЛРС, с Определение от 28.02.2019г., делото е върнато на наблюдаващия прокурор за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемия.

Твърди се, че на 26.06.2019г. е внесен нов обвинителен акт, с който на ищеца М. е повдигнато обвинение по същата фактическа обстановка, както първия път за престъпление по чл. 281, ал.2, т.1, предл. 1, т.4 и т.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК.

По образуваното НОХД № 253/2019 по описа на ЛРС, са проведени 12 на брой открити съдебни заседания, като въпросното дело приключва с постановена присъда на 02.12.2021г., с която Н. Н. М. е признат за невинен и е оправдан изцяло по така повдигнатото обвинение. Присъдата на първоинстанционния съд е протестирана от РП- гр. Лом, пред Окръжен съдгр. Монтана, като е образувано ВНОХД № 91/2022г. по описа на МОС.

Въззивното производство е приключило след провеждане на едно открито 2 съдебно заседание на 19.09.2022г., а на 10.10.2022г. е постановено Решение по ВНОХД № 91/2022г., с което е изцяло потвърдена присъдата на Районен съд- гр. Лом.

Оправдателната присъда влиза в законна сила на 10.10.2022г., тъй като решението на въззив не подлежи на касационен контрол.

Сочи се с исковата молба, че са настъпили тежки последици за ищеца след като е било повдигнато въпросното обвинение, като М. е бил обвиняем повече от 4 години.

Ищецът заявява, че по отношение на него са настъпили изключително тежки неимуществини вреди /болки и страдания/, изразяващи се в страх от изтърпяване на наказание лишаване от свобода, стрес в резултат на поС.ната наказателна репресия, упражнявана спрямо него, опозоряване на името му, възникнали за него депресивни съС.ия, което е довело до отчуждаване от света и липса на желание за социализиране, като това е допринесло до накърняване на честта и достойнството му.

М. твърди, че е претърпял морален тормоз в продължение на повече от четири години, който е рефлектирал върху честта, психоемоционалното му съС.ие и достойнството му.

За ищеца се е породил страх от евентуално реално изтърпяване на наказание за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като санкцията на въпросния престъпен състав, предвижда наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода.

Релевира се, че предвид на това, че лицето е било привлечено в качеството на обвиняем, М. е получил сърцебиене и нарушение в съня, потиснато настроение, силна тревожност, безразличие и понижено самочувствие.

Прави се твърдение и че при всяко явяване в съдебна зала по делото М. се е чувствал напрегнат, притеснен от евентуално осъждане и ефективно изтърпяване на наказанието предвидено за повдигнатото му обвинение.

На следващо място се отбелязва от ищеца, че повдигането на въпросното обвинение за престъпление от общ характер е довело до изключително неблагоприятни последици, предвид факта, че същият е осъждан , но е освободен от места за лишаване от свобода, по реда на чл.70 3

НК, като обвинението, което му е повдигнато е в периода на изпитателния срок, определен му от съда.

Съгласно твърдяното от ищцовата страна, това би довело до връщане на М. в местата предвидени за лишаване от свобода за определен, но не особено кратък период от време, при евентуално осъждане на лицето по повдигнатото обвинение.

Твърди се че освен така описаните по-горе негативни изживявания, М. е претърпял и рязка промяна в поведението си емоционалното си съС.ие и начина си на живот, като от жизнерадостен, весел и отзивчив човек е станал затворен, избягва контакт с познати, приятели и близки, тъй като се срамува от поведението си.

М. е имал страх, че ще бъде изоставен от близките и приятелите си след повдигнатото обвинение, тъй като същия е опитал точно в този момент да промени живота си към по-добро, въпреки че една част от него е прекарал в заговора и вече е бил осъждан по друго дело, с оглед на твърденията на правени в исковата молба.

Затова претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които оценява на 20 000 лева и имуществени вреди в размер на 3600 лв.

Претендират се и разноски направени по настоящето дело.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, поради недоказаност на твърденията изложени в исковата молба и липса на доказателства за настъпването на неимуществени вреди за ищеца. Излага се становище, че вредите, за които се претендира обезщетение не са пряка и непосредствена последица от процесното обвинение. Оспорва се размера на обезщетението за неимуществени вреди като значително завишен, с оглед продължителността на наказателното производство и претърпените вреди.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.

2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ .

Като доказателство по делото са приети протокол за оглед на местопроизшествие от 31.10.2017г., постановление за привличане на обвиняем от 26.07.2018 г.протокол от съдебно заседание от 28.02.2019 г. по НОХД 1/2019г. по описа на ЛРС, частен протест срещу Определение от 28.02.2019г. по НОХД 1/2019г. по описа на ЛРС, обвинителен акт от 4

26.06.2019г., 11 бр. протоколи от съдебно заведение по НОХД 253/2019г. на ЛРС, протокол по ЧНД № 2286/2021 г., Присъда от 02.12.021г. по НОХД 1/2019г. по описа на ЛРС, протест от 10.12.2021 г. срещу присъдата постановена от първа инстанция, Протокол от 19.09.2022г. по ВНОХД № 91/2022г. и Решение от 10.10.2022 г. по ВНОХД № 91/2022г., удостоверение на Министерство на правосъдието, Софийски затвор от 21.02.2019 г., ведно с фактура за заплатен адв. хонорар за представляване пред ЛРС, както и касов бон за реалното плащане, договор за правна помощ от 17.12.2021г., ведно с фактура и платежно нареждане за заплатен хонорар за адвокат по делото пред МОС. Ответникът е представил следните доказателства, който са приети от съда: справка съдимост на М., справка от УИС на ПРБ, факс -копие на справка от ГДИН и факс –копие на справка от НСлС.

По делото са изискани и представени и протоколи от съдебни заседания пред СГС по НОХД № 2162/2021г., с цел установяване на това кога е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по въпросното дело, разглеждано пред СГС.

В съдебно заседание са разпитани свидетели, който установяват правно релевантни факти по делото. От свидетелските показания на свидетелят Г. се установи, че двамата с ищеца са приятели от години, като Г. е знаел затова, че М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода ефективно в затвора, но въпреки това е продължил да подържа контакт с него. Св. Г. описва М. като весел, усмихнат и жизнерадостен. Пред съда Г. заявява, че са в добри приятелски отношения с М., като дори свидетелят е правил подобрения на вилата на ищеца, която посещавал през почивните дни, а през седмицата живеел в град София. Г. обяснява, че през 2017 г., М. е освободен от местата за изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода като свидетелят е разбрал, че приятелят му е имал проблеми с полицията. На следващо място св. Г. твърди, че двамата поС.но са подържали контакт, затова е наясно и с така развилите се обстоятелства и че М. бил задържан през 2017 г. и 2019 г.

По делото е разпитана и майката на жената, с която е живее ищеца, като св. И.а, пред съда заявява, че той и дъщеря и живеели от 2016 г. на семейни начала. Твърди също, че ищецът е грижовен съпруг, но 2017 г., когато всъщност е задържан са започнали проблеми в семейството им. По 5 думите на св. И.а в този период от време дъщеря и забременяла от М., като предвид проблемите и факта, че същият е бил задържан и невъзможността да се осъществи необходимата грижа за това дете се е наложило да бъде направен аборт. Това от своя страна е породило проблеми между двамата.

И.а заявява, че М. е бил тотално смазан след всичко това, като е отказвал да работи и непрекъснато е мислел за делата, по който е привлечен в качеството на обвиняем.

По делото е допусната и приета и съдебно-психологическа експертиза с цел да се установи как се е отразило на емоционалното съС.ие на ищеца провеждането на наказателно производство по НОХД № 253/2019 г. С експертното заключение е направен извода, че по време на процеса по НОХД № 253/2019 г. и след това психичното съС.ие на ищеца по делото е преимуществено в афектно-гневния регистър, с наличието на страхови съС.ия и тревожност по време на самия процес по делото. С вероятност в експертизата се извежда, че може да е изпитвал гняв, страх, стрес, тревога и безпокойство.

Ответникът е оспорил така предявените искове изяло като неоснователни и недоказани. В писмената си защита подробно е изложил своите възражения и твърдения в тази насока.

На първо място е релевирал, че действително ищецът е оправдан по така цитираното по горе наказателно дело от общ характер, но така твърдените от М. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на проведеното наказателно производство срещу него, по настоящето дело са останали недоказани, досежно за тях не са представени никакви доказателства.

Твърди се от страна на ответника, че при изготвената справка съдимост на М. се установява, че е осъждан четири пъти за извършени от него престъпления от общ характер, с влезли в сила присъди, като за първите две деяние е бил реабилитиран.