Решение № 240 от 08.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. П***, 08.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220103425 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Професионална гимназия по селско стопанство „Ц*** Й***“-град П*** с адрес гр.П***, ул.“Ц*** Й***“*** представлявана от директора инж.Г.

ИЛ. Г. ищецът ХР. Л. Г. с ЕГН ********** от град П***, ул.“Х*** К***“***, със съдебен адрес гр.П***, ул.“Ц*** С***“***, адв. М.П. твърди, че е работил в ответното училище по трудов договор *** от 18.11.2016г, изменен с допълнително споразумение от 22.03.2021г. като „завеждащ административна служба“. Със заповед №592/16.07.2021г на директора на ПГСС“Ц*** Й***“-гр.П*** , връчена на ищеца на 13.09.2021г. и предизвестие изх.

№326/16.07.2021г. връчено на 16.09.2021г., считано от 01.08.2021г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1т.2 от КТ – поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Последното брутно трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението било в размер на 1163.75лв. Ищецът твърди, че е пенсионер от 10.01.2014г. до уволнението му и получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 от КСО като от 01.07.2021г. до 01.08.2021г. датата на уволнението му получава 788.78лв. От уволнението му до настоящия момент не е встъпвал в друго трудово правоотношение. Твърди, че за длъжността „завеждащ административна служба“ не му е била връчвана и не е подписвал длъжностна характеристика за тази длъжност, поради което не му е било известно характера и естеството на работа за тази длъжност. Твърди, че безупречно е изпълнявал възложените му трудови функции, подробно описани в пет пункта в обстоятелствената част на исковата молба.Ищецът оспорва уволнението като твърди, че трудовите функции, които е изпълнявал и в момента съществуват, тоест няма реално съкращаване на щата. След уволнението му не са преустановени дейностите , които е 1 извършвал. Твърди, че неговите трудови функции са възложени на други работници и служители със сходни , сродни длъжности или е извършено трансформация на длъжности, но тези функции съществуват. Тъй като неговите трудови функции не се различавали от трудовите функции за длъжностите „шофьор“, „домакин“ , „снабдител“ то ищецът счита, че работодателят е следвало да извърши подбор между останалите двама шофьори в училището- шофьора на трактора и шофьора на автобуса, както и да извърши подбор с домакина. Това работодателят не е направил и така е нарушил разпоредбата на чл.329, ал.1 от КТ . Извършените промени в щатното разписание са незаконосъобразни . Твърди, че е член на КТ „Подкрепа“-П*** и уволнението му е извършено в нарушение на чл.333, ал.4 от КТ и изискванията на колективния трудов договор за системата на преучилищното и училищно образование №Д01-197/17.08.2020г. Ищецът твърди, че на 16.07.2021г. отишъл на работа. Към 12:50ч. на служебния му телефон се обадила секретарката на директора Г*** А*** и му казала ,че трябва да му връчи предизвестие за уволнение. Ищецът се притеснил, започнали да го обливат тръпки в кръста и почувствал схващане на десния крак. Обадил се на съпругата му и същата дошла с колата. Двамата отишли при личния лекар на ищеца.

Извършен му бил преглед и му бил издаден болничен лист от 16.07.2021г. Около 13:30 часа съпругата на ищеца занесла болничния лист в училището. Здравословното му състояние впоследствие не се подобрило и му били издадени още два болнични листа. След изтичане на първия болничен лист се наложило ищецът да лежи 5 дни в „МБАЛ“-гр.П***. Твърди се, че ответното училище обжалвало първия болничен лист, но комисията пред която се явил ищеца потвърдила първия болничен лист. След болничното лечение ищецът провел още два пъти по 20 дни домашно лечение. На 13.09.2021г. ищецът отишъл на работа . Секретарката му дала заповед №592/16.07.2021г. за прекратяване на трудовото му правоотношение. Покъсно на 16.09.2021г. по негово искане получил и предизвестие изх.№326/16.07.2021г. В това предизвестие е вписано на гърба му с химикал, ръкописен текст, че е отказал да му се връчи. Това не било вярно. Ищецът оспорва съдържанието на този вписан текст, а именно, че е отказал да подпише заповедта си за освобождаване в 11:30 часа на 16.07.2021г.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае уволнението му за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност“завеждащ административна служба“.

Ищецът претендира на заплащане на сумата от 2 249.82лв., представляваща обезщетение поради оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 01.08.2021г. до 01.02.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на исковата молба -30.09.2021г до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението следва от БТВ в размер на 1163.75лв. да се приспадне получената от ищеца пенсия, която считано от 01.07.2021г. е в размер на 788.78лв. Понесените от ищеца вреди под формата на оставане без доходи за процесния период се съизмеряват с разликата между трудовото възнаграждение, което той би получил в случай, че трудовото правоотношение не бе прекратено и получените от него доходи от пенсия. Така за периода от 01.08.2021г до 01.02.2022г дължимото обезщетение е в 2 размер на 2249.82лв. БТВ1163.75лв.-788.78лв./ пенсия/= 374.97лв. разлика за 1 месец х6 месеца обезщетение = 2249.82лв./ обезщетение за шест месеца/.

С исковата молба са направени доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че процесната заповед№592/16.07.2021г. е връчена на 13.09.2021г. , към който момент вече е съществувало потестативното право за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно ново щатно разписание от 16.07.2021г., в сила от 01.08.2021г. Съкратената длъжност“ завеждащ административна служба“ за последно е съществувала в утвърденото от 20.03.2021г. , в сила от 01.04.2021г. щатно разписание. Видно от същото бройката е едно, поради което разпоредбата на чл.329 от КТ за извършване на подбор не намира приложение. Неоснователно е твърдението на ищеца, че такъв е следвало да бъде извършен измежду него и шофьорите на автобус, на трактор и домакин, доколкото за двамата шофьори има специални квалификационни изисквания относно придобитата категория за правоуправление на МПС, а домакинът е с коренно различни трудови функции от завеждащ административна служба, видно от различния код по НКПД. Неоснователно е твърдението, че ищецът не е бил наясно със собствените си трудови функции, тъй като с допълнително споразумение от 02.01.2019г. за актуализиране на трудовото му възнаграждение като завеждащ административна служба му е връчена и длъжностна характеристика, подписана лично от него. Твърди се, че със заповед №593 от 16.07.2021г е утвърдено ново щатно разписание, от което е видно, че длъжността“завеждащ административна служба“- 1 брой се трансформира в длъжността „старши учител теоретично обучение“-1бр.Решението за трансформация е взето с писмена заповед от орган, имащ това право, а именно директора на ПГСС“Ц*** Й***“ гр.П***, тоест по съответния ред и от компетентен орган, поради което същото е законосъобразно.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено по време на отпуск за временна нетрудоспособност. Видно от представените от ищеца болнични листове първият болничен лист №Е20201705855/16.07. 2021 е със срок до 29.07.2021г., тоест на 30.07.2021г ищецът е следвало да се яви на работа . Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение-01.08.2021г на работодателя не са му били известни последващите болнични листове, поради което към датата на уволнението ищецът не се е ползвал от закрилата на чл.333, ал.1т.4 от КТ , тъй като последващият болничен лист №Е20211668567 е издаден от ЛКК на 03.08.2021г. Неспазване срока на предизвестие не прави заповедта за уволнение незаконосъобразна , а дава право на работника/ служителя да получи обезщетение по чл.220 от КТ , което е отбелязано в заповедта за уволнение.

Неоснователен е както иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ така и иска по чл.344, ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Ответникът оспорва и иска по чл.225, ал.2 от КТ и счита същият за неоснователен поради липса на предпоставките за уважаване на главния иск за признаване на уволнението за незаконно Отделно от това ищецът като придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст няма право на обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, респективно няма право и на 3 обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ. Кодексът на труда трябва да се тълкува не самостоятелно, а като се имат предвид нормите на КСО. Като лице вече упражнило правото си на пенсия и имащо заместващ доход ищецът не може да претендира , че търпи обезвреда поради оставането си без работа. Признаването на това право води до злоупотреба с право , което влиза в противоречие на чл.8 от КТ. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендират се разноски . Сочат се доказателства.

С писмено становище вх.№24403 от 20.12.2021г ищецът конкретизира твърденията си като заявява, че в последния ден на първия му болничен лист -29.07.2021г. получил криза и състоянието му се влошило. Бил приет в МБАЛ-град П***. След престоя му в болница за 5 дни , а впоследствие домашно лечение му би издаден на 03.08.2021г. втори болничен лист за периода 30.07.2021г. до 23.08.2021г. Твърди, че веднага след издаването им двата болнични листа са предоставени от съпругата в училището. Първият болничен лист е даден на 16.07.2021г. на г-жа Г*** А***- секретар на директора , а вторият е даден на 03.08.2021г.също на нея. Твърди се, че ответникът знае, че ищецът е член на КТ „Подкрепа“, тъй като местното представителство се намира в сградата на училището и целият персонал / педагогически и непедагогически / на училището са членове на КТ“Подкрепа“. Ежемесечно плаща членския си внос на г.жа И*** Г***.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове.

Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки. В съдебно заседание, поведено на 22.02.2022г. е допуснато изменение на размера на иска по чл.225, ал.1 от КТ чрез неговото увеличение като същият се счита предявен за сумата от 5411.44лв. за периода от 01.08.2021г до 19.12.2021г. като за останалия исков период 2012.2021г до 01.02.2022г. ищецът се отказва от иска си.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки. В съдебно заседание, проведено на 22.02.2022г. съдът е приел направеното в предходното съдебно заседание / първо на 11.01.2022г./ възражение за прихващане на исковата сума по чл.225, ал.1 от Кт със сумата от 2 327.50лв., изплатено на ищеца обезщетение по чл.220 от КТ, което плащане ищецът изрично признава с молбата си от 14.02.2022г.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази становищата на страните и след преце*** на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност при спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.

Между страните няма спор,а и от приложените към исковата молба писмени доказателства, се установява, че ищецът е работил в ответното училище по безсрочен трудов договор *** от 18.11.2016г. при пълно работно време 8 часов работен ден, като първоначално е заемал длъжността „снабдител, доставчик“. С допълнително споразумение от 02.01.2019г към трудовия договор, считано от 01.01.2019г. ищецът е предназначен на 4 длъжност „завеждащ , административна служба“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 600лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 186лв. С допълнително споразумение от 25.02.2019г, считано от 01.01.2019г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 710 лв.