Разпореждане № 944 от 18.03.2024, Административен съд - Велико Търново

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 944

Велико Търново, 18.03.2024 г.

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДИАНА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдията административно дело № 217 по описа за 2024 година на Административен съд -

Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 126-178 във вр. с чл. 256 от АПК.

Образувано е по искова молба с Вх.

№ 7698/26.2.2024г. по описа на АССГ на К.Г.Д. *** против Министър на образованието и науката МОН за извършване на действие – предоставяне на документите от цялата преписка събрана по жалба срещу Заповед № 186/24.10.2023г. на Директор на ПГМД гр. В. Търново.

Исковата молба, чиято допустимост и редовност е подложена на проверка, не отговаря на изискването по чл. 150 и чл.

151 т.3 от АПК – не е представено банково бордеро за платена държавна такса в размер на 10 лева, каквато се дължи.

Процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са надлежна страна - всеки, който твърди, че е адресат на фактическо действие, за което административният орган е задължен по закон и което не е извършил към датата на подаване на исковата молба, след като е бил надлежно сезиран; интерес от търсената защита, който трябва да бъде prima facie установим; процесуална правоспособност и подведомственост на делото на съда. Процесуалните предпоставки за упражняване на правото на иск по чл. 256, ал. 1 АПК са процесуална дееспособност, представителна власт, когато процесуалните действия се извършват от пълномощник, и редовност на искането. Наличието или не на задължение за действие произтичащо пряко от нормативен акт е материалноправна предпоставка за основателност на иска.

Разпоредбата на чл. 256, ал. 1 и 2 АПК съдържа две различни хипотези за защита срещу неоснователно бездействие. Алинея 1 визира бездействие на органа, по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а алинея 2 визира неизвършване на фактически действия, които органът е длъжен да извърши по силата на закона. В настоящия казус , доколкото се касае за бездействие на МОН, което се изразява във неизвършване на фактическо действие, предвидено от закона- представяне на писмени доказателства, събрани в хода на административно производство, то съгласно чл. 256, ал.2 от АПК срокът за оспорване е 14 дни от подаване на искането за извършване на фактически действия. Такова искане е било подадено до МОН на 16.02.2024г., а исковата молба е подадена на 26.2.2024г. т.е. в предвидения от закона преклузивен срок, поради което се явява допустима.

При това положение и на основание чл. 158, ал.1 от АПК следва да се даде възможност на жалбоподателите да отстранят описаната нередовност в 7-дневен срок от съобщението за това, като им бъде указано, че в противен случай, съобразно разпоредбата на чл. 158, ал. 3 от АПК- производството ще бъде прекратено.

За процесуална икономия следва от ответник жалба да се изиска цялата преписка по оспорвания акт.

Водим от горното и на основание чл. 158 от АПК осми състав на Административен съд – Велико Търново Р А З П О Р Е Д И :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с Вх. №

7698/26.2.2024г. по описа на АССГ на К.Г.Д. *** против Министър на образованието и науката МОН за извършване на действие – предоставяне на документите от цялата преписка събрана по жалба срещу Заповед № 186/24.10.2023г. на Директор на ПГМД гр. В. Търново.

УКАЗВА на ищцата, че в 7 дневен срок от получаване на съобщението за това да представи по номера на делото банково бордеро за внесената д.т. в размер на 10 лева по с/ка на Административен съд Велико Търново.

Ако в указания срок нередовността не бъде отстранена, съобразно разпоредбата на чл. 158, ал.3 от АПК производството ще бъде прекратено.

Препис от разпореждането да се изпрати на ищцата.

Съдия: