Решение № 1038 от 05.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Пловдив, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Светлана Анг. Станева

Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300502209 по описа за 2025 година

Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК, образувано по жалба вх. № 46 842 /07.07.2025 г. / по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 / от длъжника по изп. дело № 20248210401301 С. Г. Д., ЕГН - **********.

Обжалваното действие е насочване на принудителното изпълнение върху недвижим имот на длъжника посредством насрочен на 30.07.2025 г. от ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 по казаното изпълнително производство Опис на имота, находящ се в гр. П., съставляващ 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. П. и от построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** с площ от 96 кв.м. , селскостопанска сграда от 9 кв.м. с идентификатор ****, селскостопанска сграда от 27 кв.м. с идентификатор **** и селскостопанска сграда от 8 кв.м. с идентификатор **** - който опис и извършен на посочената дата, видно от данните по изпълнителното дело.

Поддържаните оплаквания са за несеквестируемост на имота като единствено жилище на длъжника, искането е за отмяна на извършените по отношение на него изпълнителни действия на възведеното основание.

Възражение за неоснователност на жалбата е депозирано от първоначалните взискатели А. Г. и Ж. Р. П.и.

Приложени са писмените обяснения / „ Мотиви „ / на ЧСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК, изпратено е – в препис, негово изп.д. № 1 301/2024 г.. Поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна по изложени в мотивите доводи.

Съдът установи следното:

Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване от тази страна – длъжника по изпълнението, действие по насочване на изпълнението върху недвижимия имот – неговия опис. Поддържаните оплаквания за незаконосъобразност са визираните такива от разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.

Съдът констатира, че изпълн. д. № 1 301/2024 г. по описа на ЧСИ рег. № 821 е 1 образувано по молба на взискателите А. Г. и Ж. Р. П.и с приложен към молбата Изпълнителен лист № 8339 от 12.09.2018 г., изд. по ч.гр.д. № 12 147/2017 г. на РС – Пловдив и съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист с отбелязване датата на влизането му в сила / доколкото присъдените на взискателите парични обезщетения са считано от тази дата и за всеки месец след нея /. Претендираните за събиране притезания са тези от и след 31.12.2019 г. , като твърденията на взискателите са, че тези до м. ноември 2019 г. вкл. са им платени от длъжницата, като същата не оспорва, че така заявените за събиране вземания – за минало време и падежиралите в хода на изпълнителното производството, не са погасени. Така е установено да са налице подлежащи на принудително изпълнение ежемесечни парични притезания на взискателите срещу длъжника С. Г., считано от 31.12.2019 г. / датата на влизане в сила на съдебното решение / и за всеки месец след това и понастоящем, т.к. не се установява – не се и твърди, съсобствеността върху притежаваните от страните дворно място и построената в него жилищна сграда да е прекратена, нито разпределеното от съда реално ползване на същите променено. В хода на изпълнителното производство е присъединен и друг взискател на Д. с установено парично вземане съгласно чл. 456 от ГПК.

При проучване на имущественото състояние на длъжника Д. е установено – за което и няма спор между страните, че освен процесните 1/6 ид.ч. от гореописаните поземлен имот в гр. П., жилищна и стопански сгради в него - с административен адрес улица „ П*** „ № *, тя притежава още и 1/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. П. и от построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** с площ 93 кв. м. и стопанска сграда с идентификатор **** с площ 4 кв.м. / с административен адрес улица К.

Г., гр. П/.

По искане на първоначалните взискатели принудителното изпълнение е насочено върху притежаваната от длъжницата 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.

П. и от сградите в него, като от ЧСИ е наложена възбрана и е насрочен за 30.07.2025 г. Опис на същите. Видно от данните по изпълнителното дело, след подаването на жалбата описът / на целия имот съгласно чл. 500 ал. 1 от ГПК / е извършен – на датата 30.07.2025 г., предаден е за пазене на длъжницата Г. и взискателя А. П. – негови съсобственици, постановено е извършване на оценка в писмен вид от вещо лице и е определена дата за предявяване на оценката – 14.08.2025 г.. Няма данни същата да е изготвена и предявена, съответно да е насрочена публична продан, т.к. жалбата, ведно с препис от изпълн. дело е изпратена на съда на 31.07.2025 г. – т.е. преди 14.08.2025 г.. ПоддърЖ.та в нея несеквестируемост по чл. 444 т.

7 от ГПК се основава на твърдения, че притежавания от жалбоподателката друг жилищен имот в гр. Перущица / гореописания такъв с административен адрес ул. „ К*** „ № * / е в недобро техническо състояние до степен, непозволяваща неговото ползване съгласно това му предназначение, поради което счита възбранения и описан друг неин поземлен имот и сградите в него и конкретно жилищната такава да се явява единственото й жилище.

Предлага вземанията на взискателите да се удовлетворят като принудителното изпълнение се насочи върху притежавана от нея 1/8 ид.ч. от поземления й имот **** и от сградите в него, който не обитава по гореизложените причини.

Жалбата е неоснователна.

Несеквестируемост по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК е налице когато длъжникът и никой от членовете на семейството му, с които живее не притежават друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.

В случая е безспорно, че длъжницата притежава идеални части от два жилищни имота - сгради, като твърдяното лошо техническо състояние / неустановено по делото / на единия от тях / този с административен адрес ул. К. С* / само по себе си не променя това му предназначение. Без правно значение е, че тя не живее в този имот, както и причините за това, съответно че живее в имота, предмет възбраната и описа. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД , право на взискателя е да посочи имота, който желае да бъде изнесен на публична продан, за тази си преценка той не е обвързан от желанието/ 2 съгласието на длъжника. Действително, длъжникът да има право да предложи изпълнението да се насочи върху друг негов имот / чл. 443 от ГПК /, предложението съдебният изпълнител може, но не е длъжен да приеме, а преценката му за това не е предвидено от процесуалния закон действие, подлежащо на обжалване от длъжника.

Освен това, насочването на изпълнението върху недвижими вещи съставлява комплекс от отделни действия / чл. 483 – чл. 492 от ГПК /, извършващи се в определена последователност, чиято крайна цел е осребряването на имотите. Но не всички действия, изграждащи този изпълнителен способ са несъвместими с несеквестируемостта. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК несеквестируемостта на непотребимите вещи / каквато вещ е недвижимия имот / е забрана за тяхното осребряване, като извършването от съдебния изпълнител на действията налагане на възбрана и опис на непотребима вещ и назначаване при описа на вещо лице за оценяването й не са несъвместими с несеквестируемостта, т.к. не са действия по осребряването на имота, а са насочени към неговото задържане в патримониума на длъжника / възбраната / и към неговото индивидуализиране / описа /. Затова те се явяват допустими действия, поради което не подлежат на отмяна. В казания тълкувателен акт е посочено, че действията, нарушаващи несеквестируемостта по чл. 444 т. 7 от ГПК са 1/ предаването на имота за пазене на лице, различно от длъжника или членовете на неговото семейство, с които живее – доколкото чрез това действие длъжникът се отстранява от имота, но което в случая не е извършено, и 2/ насрочването на публична продан на имота – доколкото е действие, насочено към неговото осребряване, но в случая няма данни такава да е обявена. Няма пречка при извършването на това действие длъжницата да упражни отново правото си на жалба по чл. 435 ал. 2 от ГПК – при или без евентуална промяна на обстоятелствата, касаещи несеквестируемостта.

Предвид изложеното е неоснователна жалбата на длъжника срещу насоченото принудително изпълнение върху процесния негов недвижим имот посредством насрочения и извършен на 30.07.2025 г. Опис на същия.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълнението С. Г. Д., ЕГН ********** с вх. № 46 842 /07.07.2025 г. / по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 / срещу насочване на принудително изпълнение върху недвижим имот на Д. в гр. П. - 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор ** по КККР на гр. П. и от построените в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор **** с площ от 96 кв.м. , селскостопанска сграда от 9 кв.м. с идентификатор ****, селскостопанска сграда от 27 кв.м. с идентификатор **** и селскостопанска сграда от 8 кв.м. с идентификатор *** - посредством насрочен и извършен на 30.07.2025 г. от ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 по негово изпълн. дело № 20248210401301 Опис на този имот.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4