Решение № 260000 от 16.02.2024, Районен съд - Чирпан
- Съд
- Районен съд - Чирпан
- Дело
- Гражданско дело 65/2021
- Вид
- Решение № 260000
- Подписан
- 16.02.2024
- Състав
- ТИХОМИР КОЛЕВ КОЛЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 260010 от 11.03.2024 · ТИХОМИР КОЛЕВ КОЛЕВ
- Разпореждане № 260015 от 28.03.2024 · ТИХОМИР КОЛЕВ КОЛЕВ
- Разпореждане № 260025 от 08.05.2024 · ТИХОМИР КОЛЕВ КОЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- Чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- Чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- Чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- Чл.21, ал.1, предл. второ · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 493а, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.557 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл.558 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.1, изр.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е №
16.
02. 2024 год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори състав
На
12. 02. 2024 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ Гр. дело номер 65 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а" от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, и чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
Н.Д.Ч., починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл. 227 от ГПК от наследниците си по закон А.Н.С. и В.Н.В./ негови дъщери/, твърди в исковата си молба, че от приложеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № АУ-У-1099 от 19.11.2020г., издадено от Община Чирпан, е видно, че ищецът Н.Д.Ч. е дядо на починалия М. **.
Изнася се още, че на 22.02.2016г., около 00:35 часа внукът на ищцовата страна М. **, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Чирпан, пътувал на предната дясна седалка в л.а. „**, който не бил регистриран по надлежния ред (без регистрационни табели). Автомобилът бил управляван от водача А.С.Д., с ЕГН: **********, по път IV-53498, свързващ гр. Чирпан и с. Ценово (общ. Чирпан), в посока към гр. Чирпан. Около км.З от пътя л.а. „**" изгубил устойчивост на движение, като напуснал пътното платно с левите си колела, описал дъга по затревения банкет, приплъзвайки се странично, след което се върнал на платното за движение, като се обърнал на лявата си страна. В процеса на обръщане на автомобила, при това неподлежащо на контрол от страна на водача А.Д. движение на лекия автомобил, от него е изпаднал пътникът М. **и същият бил получил телесни увреждания, вследствие на които загинал. След преобръщането си автомобилът бил застанал отново на колелата си, с предна част, сочеща на североизток, и се е установил в покой. От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица било видно, че причината за настъпване на ПТП била, че водачът, движейки се с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, губи управление на МПС, напуска пътното платно отляво, след което отново се връща на пътното платно и се преобръща. В резултат на произшествието е пострадал А.С.Д., който е получил охлузвания, а внукът на ищеца - М. **, е починал.
След направена справка в електронната страница на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „**, се установило, че към датата на ПТП - 22.02.2016г., за това МПС нямало активна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. За станалото ПТП били образувани ДП №375-ЗМ-108/2016г. по описа на РУ -Чирпан и пр.пр. №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора. Досъдебното производство било започнато срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", вр. с чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването, след извършени множество следствени действия за разкриване на обективната истина по делото, в качеството на обвиняем бил привлечен А.С.Д., с ЕГН: **********, за извършени престъпления от общ характер по чл.343, ал.1, б. „в", предл. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, и по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 14.12.2017г., постановено по пр.пр №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора, наказателното производство, водено срещу А.С.Д., е прекратено в частта му по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. с чл.ал.1 от НК. Така, наказателното производство срещу обвиняемия А.Д. е продължило да се води по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", пред. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като в съда бил внесен и обвинителен акт срещу виновния водач и е образувано НОХД №2325/2020г. по описа на ОС - Стара Загора. Подсъдимият А.Д. е предаден на съд по обвинение с посочената по-горе правна квалификация за това, че на 22.02.2016г., около 00:35 часа, по път IV-53498, свързващ гр. Чирпан и с.
Ценово (общ. Чирпан), в посока към гр. Чирпан, при управление на МПС - л.а. „**", с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно: Чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", като загубил контрола над управлението на л.а. „**" с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели); - Чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства (в случая на л.а. „**" с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред - без регистрационни табели) са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, Чл.21, ал.1, предл. второ от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство било забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч при пътно превозно средство Категория „В", извън населено място - 90 км/ч", като управлявал л.а. „**" с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), със скорост от 93 км/ч; Чл.140, ал.1 от ЗДвП - „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места", като управлявал л.а. „**" с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. **, на 27г., с ЕГН: **********,***.
В хода на досъдебното производство била изготвена и Комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. От заключението на петорната комплексна автотехническа експертиза става ясно, че скоростта на движение на л.а. „**" преди ПТП е около 93 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила е около 89 м. Според вещите лица настъпилото произшествие е резултат от конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапна техническа неизправност. В експертизата се сочило, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да следи непрекъснато пътното платно пред автомобила и да предотврати ПТП. Технически правилно било той да запази движението в мислената дясна пътна лента, без да я напуска. Експертите заявявали, че в съответствие с извършения динамичен анализ най-вероятно водач на автомобила към момента на настъпилото ПТП бил А.Д., а пасажер бил М. **. Специалистите били категорични, че свидетелските показания на А.Д. в частта им относно това кой е управлявал автомобила и къде е бил в автомобила след ПТП били технически недостоверни. Според експертизата изпадането на пасажера М. **от купето било във фазата на преобръщане на автомобила през прозореца на дясната предна врата, като изпадането от автомобила било свързано с плъзгане, триене по твърда повърхност и притискане на тялото между две твърди повърхности, както било описано в медицинските документи.
Според постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Ищецът и починалият му внук са били изключително близки и двамата са били много привързани един към друг. Скръбта на ищеца Н.Ч. била неизмерима и му причинявала неимоверни страдания. Ищецът много трудно преживявал загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент ищецът всекидневно е общувал със своя внук и е разчитал на неговата подкрепа и помощ в различни житейски ситуации. Връзката между ищеца и неговия внук била изключително силна и внезапната смърт на последния се е отразила изключително негативно на психиката на ищеца Ч.. Същият бил претърпял негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищецът бил много близък със своя внук, съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че ищецът Н.Ч. страдал от загубата на своя внук. Тя нарушила обичайния му начин на живот.
Предвид изискванията на чл.519, ал.1, т.1, вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а", вр. с чл.558 от КЗ, ищецът Н.Д.Ч. е отправил до Гаранционен фонд писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 07.10.2020г., получено на 09.10.2020г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01JQ68 N). Образувана била Щета №20210260 от 09.10.2020г. за неимуществени вреди във връзка с молба с вх. №24-01-521-2 от 09.10.2020г. Между страните е проведена кореспонденция, при която ответникът е изискал предоставяне на допълнителни документи с писмо с изх. №24-01 -521 -2 от 15.10.2020г. Същите документи обаче не е било възможно да бъдат предоставени от ищеца, тъй като той не разполагал с тях. Освен това тези документи били изискани служебно и от административния ръководител на ОП - Стара Загора, видно от изпратеното от Гаранционен фонд писмо с изх. №24-01-521.1 от 15.10.2020г. С писмо с изх. №24-01-521-2 от 29.12.2020г. ответникът е уведомил заявителя, че отказва изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по образуваната пред него щета.
С оглед на изложеното, предвид постановения изричен отказ за изплащане на обезщетение от Гаранционен фонд по заведената пред него щета от ищеца, и предвид факта, че към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не е получавал каквото и да било обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е загинал неговият внук М. **, за ищеца бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените му неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане в резултат на ПТП, причинено от МПС, което към датата и часа на произшествието не е било със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвид изложеното по-горе, съгласно изискванията на закона било проведено първо необходимото рекламационно производство пред Гаранционен фонд и тъй като в отговор на предявената претенция е бил постановен изричен отказ за изплащане на обезщетение, за ищеца било възникноло правото да предяви своята претенция пред съда, което обуславя и пасивната процесуалноправна легитимация на ответника, който е отговорен да репарира понесените от ищеца вреди. Така, безспорно се установявало, че вследствие на противоправното си поведение, водачът А.С.Д. е причинил на ищеца вреда - изгубил е много близък човек - своя внук. Инцидентът е белязал завинаги живота на ищеца, лишавайки го от обичта, подкрепата, помощта и грижите на неговия внук М. **. Безспорно, претендираните от ищеца неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 22.02.2016г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени и търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависил винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства.
Разпечатката съдържа 24 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f018daec-8684-4c09-9945-3243aeda1a24