Решение № 1491 от 30.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1491 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110135197 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Установителен иск при издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 193903/13.06.2024 г. , о т „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *,гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу С. С. С. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к.1231,обл.С*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 381.02 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.02.2021 г., ведно със законната лихва от 03.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 117.41 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 20.12.2023 г., изчислена върху главница от 381.02 лева

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1

8 . 2 0 лева - главница за периода 01.11.2020 г. до 30.02.2021 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 03.01.2024 г. (дата на подаване на заявлението ) до изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 2.56 лева лихва за периода 15.01.2021 г. до 20.12.2023 г., изчислени върху главница от 8.20 лева за които суми има издадена Заповед № 5929 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 880 по описа на СРС за 2024 година, за абонатен номер *, инсталация № *, ID номер *, за топлоснабден имот гр. Со*.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че ответникът е собственик на процесния апартамент и за процесния период. Твърди се, че процесният имот бил топлоснабден имот абонатен номер *, инсталация № *, ID номер *, за топлоснабден имот гр. Со*. Твърди се, че за процесния период за топлоснабдения имот ищцовото дружество е доставяло използваната ТЕ и осигурявало дялово разпределение. Вследствие на доставената ТЕ, били начислени процесните суми, които ответникът не е платил. Посочва, че за обекта е имало топлинен счетоводител, който начислявал прогнозни суми и извършвал изравнителни сметки.

Моли съда да уважи иса. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез своя особен представител подава отговор. Оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за давност. Оспорва, че исковата молба и заявлението не се подписани от представляващите дружеството. Оспорва съдържанието на представените към ИМ документи. Прави възражение, че не е ясно кое лице е фирмата, извършваща ДР, т.е. представеният договор е неотносим към процесния период. Няма данни за обнародването на ОУ. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира разноски, които ги инкорпорира в протокола.

Ответникът редовно призован, се представлява от особен представител.

Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете и да не се присъждат разноски.

Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.

2

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 51339/18.12.2025 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 74-81 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 51339/18.12.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 74-81 от делото).

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения н.а., на 28.03.2008 г. ответникът С. С. е купила апартамент № 27, в гр. С* на шести жилищен, първи подпокривен етаж (л.223 24 от делото). Същият съвпада със заявения в ИМ имот.

Видно от н.а. на 24.07.2013 г. ответникът е учредила договорна ипотека в полза на „ЮРОБАНК България“ АД върху процесния апартамент (л.25-29 от делото).

С постановление, влязло в сила на 02.03.2021 г. процесния имот е възложен на Даниел Тодоров, купувач по публична продан (л.30-31 от делото).

При това положение, съдът приема, че от 28.03.2008 г. до влизане в сила на възлагателното постановление на 02.03.2021 г. ответникът е бил собственик на процесния имот. Като собственик същият има качеството на потребител на топлинна енергия, следователно има задължението да заплаща сумите за топлинна енергия.

Нещо повече, видно от представените заявления – декларации, които изхождат от ответника и неоспорени от него в с.з., ответникът е заявил лично да се впише в топлопреносната мрежа и да й бъде открита за процесния имот (л.15-16 от делото). Това е косвено доказателствено средство, от което се установява, че ответникът е собственик, потребител на топлинна енергия.

Ето защо съдът направи извод, че ответникът е собственик на процесния имот, за който са предявени исковете. При това положение се доказа качеството на потребител, клиент на ТЕ на ответника.

С оглед изложеното, съдът направи правен извод, че за процесния период ответникът е съсобственик на процесния недвижим имот. Като такъв се явява потребители на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за процесния имот.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.

Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и 4 вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от третото лице - помагач, въз основа на сключен с Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна енергия в имота на ответника, което се установява от заключението на съдебно-техническа експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални справки. Сумите са топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителните сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 106-113 от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми.

Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията са били правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.

Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът следва да връща суми. Както защитава в.л. в о.с.з., ответникът е следвало да връща сума, само ако е заплащам прогнозното количество топлоенергия и при получаване на изравнителната сметка, сумата е щяла да бъде върната. Нещо повече, видно от заключението на СТЕ, тази сума е отчетена при експертното заключение, т.е. в.л. е отчел изравнителните сметки и приспадащите суми.