Определение № 13099 от 17.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13099 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261100500809 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. С. срещу Определение № 51866/19.12.2025 г. по гр.д. № 36928/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, с което се оставя без уважение молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 19826/03.11.2025 г. постановено по същото дело в частта за разноските.

В жалбата се излагат съображение, че определеното от съда възнаграждението за процесуално представително на адвоката е по-ниско от дължимото предвид фактическа и правна сложност делото. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да присъди на адвоката му възнаграждение в претендирания размер.

Ответникът по частната жалба „КРЕДИ ЙЕС“ ООД подава отговор, в който оспорва същата.

Съдът като се запозна с доводите на жалбоподателя и съдебните доказателства приема за установено следното:

Съдът като се запозна с частната жалба, намира същата за процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя с оглед на фактическата и правна сложност на делото. От разпоредбата следва, че 1 правото да се претендира адвокатско възнаграждение при осъществено безплатно процесуално представителство принадлежи на адвоката, а не на представляваната страна. Съответна на материалната е и процесуалната легитимация, тъй като никой не може да предявява пред съд чужди права, освен ако това не е изрично предвидено. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗАдв. не предвижда отклонения от принципа на чл. 26 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че адвокатът, а не представляваната страна, е процесуално легитимиран да сезира съда с искане за присъждане, респ. изменение или допълване на крайния съдебен акт, на адвокатско възнаграждение при осъществено процесуално представителство в условията на чл. 38, ал.2 ЗА.

Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното следва и от обстоятелството, че възнаграждението се присъжда директно в полза на адвоката, а не в полза на представляваната страна. В този смисъл е и практика на ВКС като например Определение № 103 от 23.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 626/2017 г., IV г. о., ГК.

В процесния случай жалбата е подадена от ищеца по делото К. С., която не е процесуално легитимирана да иска изменение на първоинстанционното решение в тази му част, с оглед на което жалбата й следва да се остави без разглеждане.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на К. С. срещу Определение № 51866/19.12.2025 г. по гр.д. № 36928/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 39 състав, с което е оставена без уважение молбата й чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 19826/03.11.2025 г. постановено по същото дело в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в седмичен срок от връчването на преписа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3